|
Червеите са двустранно симетрични животни, чието тяло се изгражда от трите зародишни пласта — ектодерма, мезодерма и ендодерма. Повечето видове имат удължено тяло, което понякога е начленена
Тялото е покрито от епител, под който се намират пластове от мускули. Епителът и мускулите образуват общо кожно-мускулна торба.
Телесната празнина при някои е първична, при други вторична или същинска (целом). Понякога телесната празнина е запълнена с паренхим. Повечето червеи имат смилателна система. Червото при тях завършва задънено или.с анус. Понякога са развити дихателни органи и кръвоносна система без сърце. При червеите се срещат отделителни органи, които са два тнпа — протонефри дии и нефридии (метанефридии). Нервната система е съставена от ганглии и нервни върви (кордони). Червеите се размножават по полов и безполов начин. Някои видове са хермафродитни, други разделнополови. Развитието е пряко или с метаморфоза. Има над 20 000 вида червеи, една трета от които са паразити. Червеите са твърде разнообразно устроени. Те се поделят на няколко тапа.
Първият от тях е типът Плоски червеи, който обхваща три класа. ТИП ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ (PLATODES или PLATHELMINTHES) Червеите, които спадат към този тип, имат почти винаги плоско тяло. Първичната им телесна празнина е запълнена с паренхим. Някои видове имат черво, което завършва задънено. Дихателна и кръвоносна система липсва. Отделителните органи са протонефридии. Повечето видове са хермафродитни. Някои плоски червеи са свободно живеещи, други са паразити. КЛАС РЕСНИЧЕСТИ ЧЕРВЕИ (TURBELLARIA) Червеи, чието тяло е покрито с ресничест епител. Някои видове имат, други нямат черво. Много зидове са свободно живеещи.
Повечето ресничести червеи населяват моретата и сладките води, малко видове живеят във влажна почва.
Като представител на класа .ще разгледаме един от най-обикновените наши ресничести червеи. Млечна планария (Dendrocoelum lacteum) Млечната планария населява сладководни басейни със стояща или бавнотечаща вода. Там тя се среща най-вече под камъните и по водните растения. Външно устройство. Тялото на млечната планария достига докъм 2,5 см дължина. То е удължено и гръбно-коремно сплеснато. Формата му наподобява острие на нож — отпред е напречно отрязано, а задният му край е стеснен и заострен. Цветът на планарията е млечнобял. Върху светлия фон на тялото се откроява изпълненото с храна тъмно черво. В предния край се намират две черни точки — очите на животното. Млечната планария се движи най-често по твърде характерен начин — тя плавно се штъзга по повърхността на подводните предмети. Това движение се осъществява благодарение на биенето на ресничките на епителните клетки, които покриват тялото. Освен това планарията може да се движи, като бързо свива и разпуска тялото си.
На долната (коремна) страна на предния край се намира малка трапчинка, която се означава като смукална трапчинка или смукална бразда. Посредством нея предният край на животното може да се прикрепва към даден предмет. Пак на коремната страна на тялото на известно разстояние зад средата се намира устата на планарията. Между устата и задния край на тялото е разположен единичен полов отвор. Върху тръбната страна на животното се намират осем двойки малки екскреторни отворчета.
Кожно-мускулна торба. Епителът, който покрива тялото, се състои от цилиндрични клетки, снабдени с реснички. Между тях се намират множество едноклетъчни жлези. В много от епителните клетки се наблюдават пръчко-видни образувания — рабдити. Рабдитите се изхвърлят навън, когато нещо се допре до тялото на планарията. При досег с вода те се превръщат в слиз. Някои зоолози считат, че получената слиз има защитна служба или може би спомага при улавяне на плячката.
Основната част на епителните клетки се опира в безструктурна мембрана. Под нея следват три пласта от гладки мускулни влакна. Влакната на първия пласт лежат напречно спрямо дългата ос на тялото, на втория — косо, а ка третия — надлъжно. Поради това трите пласта мускули се означават съответно като напречна, коса и надлъжна мускулатура. Тези мускули вземат участие; когато планарията се движи чрез свиване и разпущане на тялото си. Парен хим. Пространството между кожно-мускулната торба и вътрешните органи е запълнено от многоъгълни паренхимни клетки, които имат мезодермален произход. Само тук-там между клетките остават малки пространства, запълнени с водниста течност. Паренхимните клетки не са еднакви. Между основната маса клетки има жлезисти клетки, нервни влакна, клетки, които образуват рабдити, и други. Всред паренхима има и мускулни влакна. Повечето от тях са разположени от тръбната към коремната страна ка тялото и се означават като гръбно - коремна (дорзо-вентрална) мускулатура.
Смилателна система. Устата на планарията води в обширна глътъчна празнина, която е заета от ектодермална глътка.Глътката представлява тръбовиден мускулест орган. Тя може да се изхвърля през устата навън. С помощта на глътката планарията улавя и изсмуква плячката си, която се състои от дребни водни животни (напр. хидри). Глътката води в ендодермално средно черво. Последното образува три главни задънени клона, единият от които е насочен напред, а другите два назад. По главните клонове има множество странични разклонения, които също така завършват задънено. Смилането ка храната е вътрешноклетъчно. То става в ендодермалните клетки, които покриват отвътре червото. Хранителните частици, се улавят с помощта на псевдоподи, които се издават от ендодермалните клетки. Несмлените части се изхвърлят обратно през устата навън. Кръвоносна система планарията няма. Дихателни органи също така липсват. Дишането се извършва посредством цялата повърхност на тялото. Отделителна система. Тя се състои от протонефридии. Те представляват два силно извити разклонени канала, които минават надлъж през цялото тяло и лежат непосредствено под кожно-мускулната торба. Двата главни канала са свързани помежду си само в областта на предния край. На места от тези канали излизат нагоре къси разклонения, които завършват с осемте двойки отделителни пори на тръбната страна на животното. Освен това от всеки главен канал излизат настрани тънки каналчета, които завършват с по една терминална клетка. Терминалните клетки извличат екскрети от паренхима. Те са едри клетки, които имат по едно снопче реснички. Ресните лежат навътре — в празнината на каналчетата. Непрекъснатото биене на ресничките предизвиква движение иа течните екскрети както в страничните разклонения, така и в главните канали по посока на отделните пори.
Нервна система и усетни органи. Нервната система се състои от главов нервен възел (мозъчен ганглий) в предния край на тялого и нервни върви (кордони), които излизат от него. Самият главов нервен възел се състои от две части — лява и дясна— и представлява струпване на нервни клетки. Нервните върви са съставени от нервни клетки и нервни влакна. Напред от главовия нервен възел излизат множество къси нервни върви. Назад излизат четири по-дълги кордона, два от които лежат коремно и два гръбно. Особено добре развити са двете коремни върви, от които излизат множество странични разклонения.
По тялото на млечната планария са разпръснати множество осезателни клетки, които са особено многобройни в предния край. Очите на планарията, които лежат под кожно-мускулната торба в паренхима, имат твърде характерно устройство. Те имат формата на чашка и са покрити с тъмен пигмент. Извън окото, но близо до неговия отвор, се намират множество зрителни (ретинални) клетки, които имат удължено тяло. Тези клетки са свързани с главовия нервен възел посредством нервни върви. От тялото на зрителните клетки излизат израстъци, които влизат вътре в чашковидното око. Израстъците завършват с така наречените зрителни колби или пръчици, които имат удължена форма.
Светлинните лъчи попадат най-напред върху зрителните клетки, а след това върху зрителните колби. Очи с подобно устройство се означават като инвертни (обърнати) очи.
С очите си млечната планария може да долови само интензитета на светлината и нейната посока.
Полови системи, размножаване и развитие. Млечната планария е хермафродитна. Половите й системи са сравнително сложно устроени.
Мъжката полова система е устроена от множество (200—300) семенници, които са разпръснати сред паренхима от двете страни на тялото, а женската полова система от една двойка яйчници, които лежат в предната част на тялото.
Яйцата се оплождат в горните дялове на яйцепроводите. След това, минавайки по яйцепровода надолу, яйцето се огражда от .жълтъчни клетки. В половата клоака яйцата заедно с жълтъчните клетки около тях се обвиват от обша обвивка. По този начин се образува пашкул, който се снася от планарията върху някой подводен предмет.
Пашкулът при млечната планария може да съдържа от 5 — 42 зародиша. От пашкула излизат направо малки планарки — развитието е пряко. Общ преглед на ресничестите червеи. Смилателната система при отделните видове ресничести червен има твърдо различно устройство. Въз основа главно на този белег става и поделянето на класа на разреди. Някои дребни морски видове изобщо нямат черво. Храната при тях попада чрез устата и глътката в паренхимнн клетки, които я смилат. При други видове червото е право. Трети имат черво с три главни клоня както млечната планария. Най-после при четвърти червото има множество главни клонове, които излизат от един централен отдел (стомах).
Повечето видове ресиичесги червеи са хищници. Има м някои паразитни форми.
Много ресничести червеи имат силно развита регенерационна способност. Някои от тях могат да се размножават и по безполов начин — чрез напречно делене. При морските видове със силно разклонено черво развитието протича с метаморфоза.
От стопанско гледище ресничестите червен не представляват интерес. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 12:35 28.9.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
