|
Червеите, които спадат към този клас, са паразити. Те имат двустранно-симетрично неначленено тяло, което най-често е гръбно-коремно сплеснато. Отвън тялото е покрито от сравнително дебела кутикула. Смукалниците имат различно устроени прикрепителни органи (смукала, смукални ямички, кукички и др.), с помощта на които се прикрепват към гостоприемниците си. Те имат черво, което най-често е двуклонесто. Почти винаги са хермафродитни.При някои развитието е пряко, при други има метаморфоза, която е съпътствувана обикновено от смяна на поколенията.
При зидовете, където развитието става със смяна на гостоприемниците, междинните гостоприемници са обикновено безгръбначни животни, а крайните — гръбначни.
Някои смукалници са ектопаразити. Те паразитствуват най-вечевърху кожата и хрилете на риби. Повечето видове обаче са ендопаразити и паразитствуват в различни вътрешни органи на гръбначни,. а по-рядко и на безгръбначни животни. Голям метил (Fasciola hepatica) Големият метил паразитствува във възрастно състояние в жлъчните канали на много селскостопански животни (овце, кози, едър рогат добитък, коне и др.). Той се среща също така и в някои диви бозайници (катерици, зайци и пр.), а понякога и в човека. Неговите междинни гостоприемници са блатни охлювчета.
В Европа най-честият междинен гостоприемник е охлювчето лимнеа трункатула (Limnaea truncatula).
Външно устройство. Тялото на големия метил достига до 3 см дължина. То е гръбно-коремио сплеснато и има листовидна форма. Цветът му най-често е жълтеникавобял. Предният край на големия метил има коничма форма и е ясно отделен от останалата разширена и плоска част на тялото. На върха му се намира устното смукало, в което лежи устата на животното. Назад тялото се разширява, след това постепенно се стеснява. По средата на коремната страна, близо до предния край, се намира второ, малко по-голямо смукало, което се означава като коремно. На известно разстояние пред. него лежи половият отвор на животното. На самия заден край на тялото се намира малък екскреторен отвор или пора.
Кожно-мускулна торба и паренхим. Тялото на големия метил е покрито от кутикула, по която се намират малки, насочени назад шипчета. Под кутикулата лежат разпръснато удължени епителни клетки, които се вдават навътре в паренхима. Означават ги като субкутикуларен слой. В самия паренхим, който изпълва пространството между вътрешните органи, се намират гладки мускулни влакна. Те са обособени в три пласта — напречен, кос и надлъжен. Освен това в паренхима има и мускулни влакна, които протичат гръбно-коремно. Смилателна система. Устата на метила води в така наречената предглътка, която от своя страна се отваря в мускулеста глътка. С помощта на предглътката метилът всмуква храната си, която се състои от жлъчка, епителни клетки от жлъчните канали, а според някои паразитолози и от кръв. От глътката започва къс хранопровод, който се раздвоява и преминава в двата главни клона на ендодермалното черво. "Двата главни клона протичат от двете страни на средната линия на тялото до самия за ден край. По протежението си те дават множество странични разклонения, които от своя страна също така се разклоняват. Смилателната тръба на метила е задънена — анус липсва. Смилането на храната е вътрешноклетъчно и става в ендодермалните клетки.
Кръвоносна и дихателна система липсват. Дишането е безкислородно (анаеробно) и се осъществява чрез разпадане на органични вещества (гликоген) в тъканите на животното. Този начин на дишане се разглежда като едноприспособление на животното към околната среда, в която липсва кислород. Отделителната система е от протонефридии. Тя се състои от един главен канал, който минава през средата на. тялото и се отваря навън посредством отделителната пора. В този канал се вливат множество странични канали, чиито най-тънки разклонения завършват с терминална клетки. Н е р в н а т а с и с т е м а се състои от нервен пръстен около глътката, от който започват четири двойки нервни върви. Една от тези двойки отива напред към устното смукало, а другите три отиват назад. Две от тях минават по страните на тялото, а последната най-силно развита двойка кордони, минава коремно, успоредно на дната главни клона на червото. Метилът няма обособени усетни органи.
Двете полови систем и на големия метил са силно развити и сложно устроени.
Мъжката полова система започва с два силно разклонени семенника, които лежат коремно един зад друг. От тях започват два семепровода, които в областта на коремния вендуз се сливат в един. Семепроводът навлиза в така наречената цирусна торбичка, където образува разширение — семенно мехурче, изпълнено със зрели сперматозоиди. От семенното мехурче, започва семеизпразнителен канал, чийто краен дял е обкръжен от мускули и представлява мъжки копулационен орган — цирус. В началото на семеизпразнителшяя канал се вливат множество простатни жлези.
Мъжкият полов отвор се намира на върха на цируса. При издаване на цируса навън от торбичката, която го огражда, половият отвор се отваря в половата клоака. Самото издаване на цируса навън се предизвиква от свиването на стената на цирусната торбичка.
Единственият яйчник на големия метил представлява силно разклонена тръбица. Той лежи странично от средната ливия на тялото, на известно разстояние зад коремния вендуз. От него започва къс яйдепровод, който се продължава в матка (утерус). В яйцепровода се отварят множество едноклетъчни жлези, които образуват така нареченото Мелисово телце, а освен това тук се влива и проводникът на един друг орган — жълтъчния резервоар (вж. по-дол у). Матката на метила представлява силно извита тръба. Тя завършва пад коремното смукало, където се отваря посредством женския полов отвор в половата клоака.
Освен споменатите дотук органи към женската полова система спадат и множество дребни жълтъчни жлези. Те са разположени от двете сбрани на тялото. От жълтъчните жлези започват къси каналчета, които се вливат в два главни жълтъчни канала. Последните минават надлъжно почти през цялото тяло на метила. Към предния край на тялото всеки един от двата главни жълтъчни канала дава по един напречен клон (канал). Двата напречни канала се сливат в средната линия на тялото и образуват разширение — жълтъчния резервоар.
Самото оплождане на яйцата и последващото формиране на сложното яйце става по следния начин. Яйцата, които се образуват в яйчника, попадат след узряването си в яйцепровода. Те достигат да неговия краен дял, където достигат и жълтъчните клетки, образувани от жълтъчните жлези. В крайния отдел на яйцепровода става оплождането на яйцата от сперматозоидите. Последните достигат до това място посредством матката, . в чийто краен дял се вкарва при копулацията цирусът.
След оплождането на яйцето около него се натрупват жълтъчни клетки. Около така сгрупирамите клетки се образува черупка, която се изгражда от вещества, излъчени пак от жълтъчните жлези, а може би и от Мелисовото телце. Излишъкът от жълтъчни клетки, сперматозоиди и пр. се изхвърля навън.
Формираните яйца попадат в матката на метила, а оттам в жлъчните канали и след това в червото на гостоприемника. Те напускат тялото на гостоприемника заедно с екскрементите. За да продължат развитието си, трябва да попаднат във вода.
Развитие на големия метил. От попадналото във водата яйце се излюпва покрита с реснички ларва — мирацидий. Тази ларва навлиза в тялото на блатно охлювче и се загнездва в черния дроб или половата жлеза на охлювчето. Тук мирацидият изгубва ресничките си и се превръща в друга ларвиа стадия — спороциста, която има торбовидно тяло. Спороцистата се размножава по партеногонетичен начин и дава редий. Редните имат удължено тяло и смилателна система, която се състои от уста, глътка и късо, задънена черво. Те също се размножават по партеногенетичен начин и дават пак редии или пък следващата ларзна стадия — церкарии. Последните приличат донякъде на възрастния метил, тъй като имат яйцевидно тяло, устно и коремно смукало и раздвоено черво. Половите им органи обаче са в зачзтъчно състояние, а освен това церкариите имат и силно развита опашка. Церкариите напускат тялото на блатното охлювче и плават известно време с помощта на опашката си. След това те обикновено се прикрепват към блатната трева. При това опашката им се откъсва, а тялото им се закръгли и обвива от дебела обвивка — церкариите се превръщат в адолескарии. Селскостопанските и дивите бозайници се заразяват от голям метил, като пасат трева, по която има адолескарии, или пък като погълнат адолескарии заедно с водата, която пият. В червото на бозайника от всяка адолескария излиза по един малък млад метил, който достига до жлъчните канали в черния дроб. Как достига младият метил до жлъчните канали, не е още напълно изяснено. Там той нараства и се превръща постепенно в полово зряло животно.
Стопанско значение на големия метил. Големият метил е един от най-опасните паразити по селскостопанските животни. Често той може да причини масовата им смърт. Така например само през 1925 г. в Бавария са загинали от него над 60 000 овци, 18 000 говеда и 3 010 кози.
Големият метил е доста разпространен и у нас. Напоследък срещу него се води ефикасна борба по метод, разработен от видния съветски параазитолог академик проф. К. Скрябин и някои негови сътрудници.
Този метод включва редица мерки, като обезметиляване на селскостопанските животни, унищожаване на тора, който съдържа яйца от метил, и др.
В жлъчните канали на селскостопанските животни се среща доста често и малкият метил (Dicrocoelium lanceatum). Той има тясно копиевидно тяло, което достига до 1 см дължина. Негови междинни гостоприемници са сухоземни охлювчета.
Общ преглед на смукалниците. Класът смукалници се разделя на два подкласа — моногенеа (Monogenea) и дигенеа (Digenea).
Към първия подклас спадат предимно ектопаразитни форми, които имат най-често пряко развитие.
Вторият подклас (който е по-голям) обхваща ендопаразитни видове, при които развитието протича с метаморфоза и почти винаги със смяна на гостоприемниците. Смукалниците са произлезли от ресничестите червеи. В сравнение с последните у смукалниците забелязваме ред характерни белези, които се обясняват с паразитния начин на живот, който те водят.
Така възрастните смукалници са изгубили ресничестата покривка на тялото и вместо нея имат кутикула. Ресничестата покривка се запазва само е някои ларвни стадии (миранидиите). Характерно за смукалниците е силното развитие на специални прикрепителни органи особено у ектопаразитните форми.
Лесното набавяне на храната довело и до силно развитие на отделителната система. У някои ларвни стадии (спороцистите) приемането на храната става чрез цялата повърхност на тялото Все във връзка с паразитния начин нч живот е и анаеробният начин на дишане, който се среща при ендопаразитните смукалници, както и слабото развитие на усетните им органи. Очи имат само някои ектопаразити, а освен това и някои ларвни стадии (мирацидии).
Твърде характерно за смукалниците, особено за ендопаразитите е това, че те са се приспособили да дават в течение на своя живот грамадно количество яйца. Това се обяснява биологично със сложния начин на развитие у повечето видове. Само от малко яйца се получават възрастни червеи. Повечето яйца и получените от тях ларви загиват, тъй като попадат при неблагоприятни условия.
Много смукалници са важни от практично гледище, тъй като причиняват тежки заболявания и смърт по добитъка, рибите и други полезни животни. Някои видове, са опасни паразити и по човека. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 13:45 28.9.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
