|
Едноклетъчните животни са обединени в самостоятелен тип. Те се характеризират с редица особености. Основната от тях, е че тялото им е съставено от една клетка. Тази единствена клетка, която морфологично съответствува на една клетка от тялото на много-клетъчното животно, изпълнява функциите на самостоятелен организъм с всички негови проявления. Когато едноклетъчното е колониална форма, съставено от голям брой клетки, основното му различие от много-клетъчният организъм е в самостоятелността на клетките. Всяка от тях изпълнява почти всички функции на цялостен организъм. За разлика от колониите клетки в един много-клетъчен организъм са специализирани в различни направления и изпълняват определени функции. Например жлезистите, костните, нервните, мускулните клетки и т.н., макар морфологично да съответстват на едноклетъчните организми, да имат всички негови части, изпълняват точно определена функция, а не функциите на самостоятелен организъм.
Клетката на едноклетъчните изпълнява най-разнообразни функции благодарение на така наречените органели. Това са специализирани участъци на клетката с определена функция. Такива са например: псевдоподите; камшичетата; ресничките – органели за движение; свивателните вакуоли – отделителни органи и органели за поддържане определено осмотично налягане в протоплазмата; храносмилателната вакуола, в която протича смилането на храната, клетъчната уста, клетъчната глътка и т.н. Едноклетъчните се размножават предимно по безполов път, макар че при тях са установени и полови процеси. При това безполовото размножаване показва изключително голямо разнообразие, невиждано в никой друг тип животни. Различаваме следните основни типове безполово размножаване при едноклетъчните: 1. просто делене на две. При него клетката след разделяне на ядрото се прищъпва надлъжно, напречно или без определена посока (напр. при амебите, които нямат постоянна форма на тялото) и се получават две дъщерни клетки. 2. повторно делене на две. След като клетката се раздели на две, както при простото делене, дъщерните клетки веднага пристъпват повторно към делене, преди да са нараснали и да са достигнали нормални размери. Така се получават много дъщерни индивиди, но с малки размери. 3. множествено делене. Ядрото на клетката се дели предварително няколко пъти и се получават голям брой ядра. След това цитоплазмата се разпада на толкова части, колкото са ядрата. Получават се множество, но дребни индивиди. В резултат на множественото делене могат да се получат вегетативни индивиди, полови индивиди (гамети) или спори. 4. пъпкуването прилича на деленето, но при него не става преустройство на двигателният апарат на майчиният индивид. Освен това дъщерният индивид е по-малък от майчиният. Половите процеси при едноклетъчните са копулация и конюгация. 1. при копулацията се осъществява сливане на две клетки, в които преди това се е извършило редукционно делене на ядрото. Тези клетки може външно да не се отличават от нормалните вегетативни индивиди или да са гамети. Полученият нов вид от сливането на две клетки се нарича зигота. Тя дава началото на новото поколение. 2. конюгацията е полов процес, при който временно се свързват два индивида, които си обменят части от ядреният апарат. След това индивидите се разделят и продължават да живеят самостоятелно. Едноклетъчните са голяма група животни. Днес са известни около 20хиляди вида, които се срещат навсякъде – в морета, в сладки води, в почвата, а много са и паразити. Тялото им може да бъде голо както при амебите, покрито с уплътнен слой протоплазма както при чехълчето, или покрито с черупка с най-различна форма от неорганични вещества. Едноклетъчните често имат сложен цикъл на развитие. Това особено важи за паразитните форми. Основното биологично значение на този сложен цикъл е увеличаването броя на индивидите. Така например в цикъла на развитие на маларийния плазмодии се преминава няколко пъти през стадии, които са съпроводени с делене. Почти всички едноклетъчни, особено сухоземните и сладководните, имат приспособления за преживяване на неблагоприятните условия за съществуване (най-често засушаване) – образуване на спори и цисти. Тези неподвижни, обезводнени и обвити с ципа стадии не само осигуряват преживяването на неблагоприятните условия, но са и средство за разпространение на вида. Те лесно се разнасят от вятъра, полепени по птици и други животни, и т.н. Така се обяснява факта, че едноклетъчните имат космополитно разпространение. Едноклетъчните животни са групирани в няколко класа: Клас Саркодови – видове, които имат двигателни органели псевдоподи; клас Камшичести – видове, които се движат с помощта на камшичета (флагелум); клас Спорови – видове, които са паразити и образуват спори; клас Ресничести – видове, които се движат с ресни. Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов АТЛАС ПО ЗООЛОГИЯ – БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ Държавно издателство „Народна просвета” София – 1982г. 15:17 28.9.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
|