|
В Северна Америка живеят много животни, които се срещат и в Европа и Азия — северният елен, благородният елен, вълкът, кафявата мечка, лисицата, росомахата, невесулката и бобърът. Доста по-рядко там се срещат южноамерикански животни, и то предимно в крайната южна част. В Северна Африка има сравнително малко видове, които са разпространени и южно от Сахара, но доста видове, които живеят и в Европа. В Атласките планини например живее благородният елен, докато в останалата част на Африка няма елени. За повечето сухоземни животни Сахара е непреодолима преграда, а освен това климатът в Северна Африка се различава толкова много от климата в южната част на Сахара, че пустинята представлява по-важна фаунистична граница от Средиземно море.
Несъответствието на фаунистичните граници с границите на континентите се обуславя от съвременните географски особености, т. е. от екологични, както и от исторически причини. Съединяването на Северна и Южна Америка е завършило преди 2 или 3 млн. години, през олигоцена, а разпространението на животните все още отразява някогашното разделение. И обратно, връзката между Азия и Северна Америка е разкъсана преди повече от 10 000 години, а в животинския свят все още ясно личи някогашната здрава сухоземна връзка. Тъй като поради посочените причини границите на континентите нямат особено значение за разпространяването на животните, установени са зоогеографски области, които може да се обединят в райони или да се подразделят на подобласти и провинции. Относно границите на тези области съществуват противоречиви мнения. Основна причина за различните становища е това, че изучаването на някоя млада група животни води принудително до по-различни резултати и изводи, отколкото работата със стара група, тъй като по-младите групи имат и по-големи възможности за разпространяване. Освен това играе роля и способността на изучаваните животни да се разпространяват. Сред авторите съществуват различни мнения и при установяването на други граници. Несъществено е дали Хавайските острови и Мадагаскар се приемат като отделни области или като подобласти. Някога много спорен е бил въпросът за границата между Ориенталската и Австралийската област. Най-сполучливото решение било изключването на една междинна област, наречена «област на Уолъс». В основни линии разделянето на областите съответствува ка предложеното от Склейтър (1858) и Уолъс (1876). Тъй като се основава на разпространението на птиците и бозайниците, то отразява във висока степен съществуващите през терциера геологични условия. Например фактът, че трите южни континента образуват отделни зоогеографски области, съответствува на продължилата милиони години през терциера изолация на Австралия, Африка и Южна Америка от северните континенти. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА Превели от немски Радка Андреева и Борислав Антонов Земиздат — София – 1981
Коментари () |
|
|
|
|