|
Тениите са ендопаразитни червеи без смилателна система. Те имат най-често удължено лентовидно тяло. Последното се състои от множество членчета или проглотиди, които се означават общо като стробила. Рядко тялото се състои само от едно членче. Първото членче на стробилата носи прикрепителни органи и се нарича сколекс. Зад сколекса се намира най-често област на нарастване — шийка, която образува членчетата на стробилата. Всяко полово зряло членче на стробилата съдържа по една, рядко по две, мъжки и женски полови системи.
Във възрастно състояние тениите паразитствуват почти винаги в червото на гръбначни животни. Ларвите им се развиват в гръбначни. и безгръбначни животни.
Като представител на класа ще разгледаме свинската тения, която, е най-разпространената тения в човека у нас.
Свинска тения (Teania solium) Свинската тения паразитствува във възрастно състояние само в тънкото черво на човека. Ларвата се развива обикновено у свинята, която е най-честият междинен гостоприемник. Освен в свинята ларвата може да се развие още в кучето, котката и други бозайници, а също така и в човека. Външно устройство Свинската тения достига обикновено 2—3 м дължина. Стробилата й се състои от около 900 членчета, чиято големина и форма варира. Най-малки са членчетата в предния край на тенията, а най-големи тези, които се намират към задния й край; освен това в предната част на тялото членчетата са по-широки, отколкото дълги, по-назад те стават квадратни, а задните членчета са вече по-дълги, отколкото широки. Отстрани на членчетата, които се намират в задната половина на стробилата, се забелязва по един полов отвор. Най-отпред на тялото се намира сколексът, зад който следва къса шийка. Сколексът има крушовидна форма. Той носи четири смукалца и късо хоботче. По хоботчето има множество кукички, които са наредени в два кръга. С помощта на смукалцата и кукичките тенията се закрепва за червото на човека и не може да бъде изхвърлена навън от перисталтичните движения на червата. Кожно-мускулна торба и паренхим. Тялото на свинската тения е покрито със сравнително дебела кутикула. Под кутикулата се намират удължени клетки, чиито долни части се вдават навътре в паренхима. Между епителните клетки се намира кожна мускулатура, която се състои от два слоя гладки мускулни влакна: външен — напречен и вътрешен — надлъжен. Паренхимните клетки са обикновено многоъгълни. В тях се наблюдават често зърна от гликоген и други включения. Всред паренхима се намират и мускулни влакна. Някои от тези влакна са разположени гръбнокоремно, други — напречно. Смилателна система тенията няма. Животното се храни като всмуква готови хранителни вещества през повърхността на тялото си (ендоосмотично хранене). Кръвоносна и дихателна система липсват. Тенията диша анаеробно както големия метил. И тя подобно на много други ендодаразитни червеи се е приспособила към заобикалящата я безкислородна среда — празнината на тънкото черво. Отделителната система е от протонефридиален тип. Всред паренхима на тялото се намират разпръснати множество малки каналчета, които започват с по една терминална клетка. Тези каналчета се вливат в два главни отделителни (екскреторни) канала, които протичат от двете страни на цялата стробила. В областта на сколекса и в основата на всяко членче главните канали се свързват един с друг. Те се отварят навън посредством общ екскреторен отвор, който лежи на задния край на стробилата. След откъсване на последното членче от стробилата (вж. по-долу) всеки канал се отваря вече със самостоятелен отвор навън. Нервната система Се състои от двоен мозъчен възел в сколекса и нервни върви, които започват от него. Две от вървите са особено добре развити. Те протичат надлъж през цялата стробила, като минават по-навън от двата главни отделителни канала. В основата на всяко членче двете нервни върви се свързват помежду си чрез пръстеновидна нервна връзка. Обособени усетни органи тенията няма Половите системи при свинската тения са добре развити и много на брой. Голяма част от членчетата на стробилата съдържат по една мъжка и по една женска полова система. В предните членчета на тенията половите органи не са още оформени, но вече на около 1 метър зад сколекса половите системи са напълно развити. Задните членчета на стробилата са запълнени от разклонени матки, които са изпълнени с оплодени яйца. Останалите полови органи в тези членчета са почти напълно закърнели. Такива членчета се наричат „зрели". Развитие. Зрелите членчета от задния край на свинската тения се късат на групи от по 5—6 и заедно с екскрементите се изхвърлят навън. Свинята се заразява, като погълне цели членчета или отделни яйца. В смилателния канал на свинята обвивките на яйцата се разтварят и от всяко яйце излиза по една сферична ларва, снабдена с шест хитинови кукички — онкосфера. Онкосферата пробива стените на стомаха или червата и чрез кръвта и лимфата се разнася из цялото тяло. Тя се загнездва предимно в мускулите и съединителната тъкан на свинята, като се превръща в друг ларвен стадий — цистицеркус. Последният представлява малко, изпълнено с течност мехурче. На дадено място стената на цистицеркуса се вдлъбва навътре. Вдлъбването завършва с един сколекс, който сочи към периферията на мехурчето. Цистицеркусите на свинската тения имат бял цвят и лесно се забелязват в червеникавото месо. Нашият народ ги нарича „сипаница".
Човек се заразява от свинска тения, като яде недопечено или недоварено заразено свинско месо или свински консерви. В смилателния канал на човека вдлъбването на цистицеркуса се обръща навън и сколексът се закрепва за стената на червото. Постепенно от цистицеркуса се получава възрастна тения.
Човек може да бъде и междинен гостоприемник на свинската тения. Това става тогава, когато в стомаха му попаднат яйца от тенията. При лица, които вече са заразени от тения, това става най-често поради нечистоплътност, но понякога и при силно повръщане. В последния случай части от стробилата могат да попаднат от червата в стомаха. Развитието протича по-нататък както при свинята. Онкосферите пробиват стените на смилателния канал и се разнасят из цялото тяло. Те се загнездват в различни органи, но най-вече в очите и в мозъка на човека. Борбата със свинската тения трябва да се води по няколко линии. Тя трябва да включва: строг ветеринарен контрол върху месото; ограничаване на безразборното скитане на свинете из дворовете и селището; създаване на хигиенни навици у населението и особено у децата; лекуване на заболелите от тения лица. Друга тения, която паразитствува във възрастно състояние само в тънкото черво на човека, е говеждата тения (Taeniarhynchus saginatus). Тя достига на дължина до 10 метра. Неин междинен гостоприемник е най-често едрият рогат добитък. Човек почти никога не става междинен гостоприемник.
Характерно за тази тения е, че тя няма кукички по сколекса и че откъсналите се поединично зрели членчета могат активно да се придвижват. Зрелите членчета се отличават от тези на свинската тения още и по това, че матката в тях е много по-силно разклонена. Говеждата тения е по-слабо разпространена у нас от свинската. Мерките за борба с нея са сходни с тези, които се прилагат за ограничаване и премахване на свинската тения. Най-опасната тения, която паразитствува в човека, е кучешката тения (Еchinococcus granulosus). Човек се явява неин междинен гостоприемник. Освен в човека ларвата на тази тения се развива още във всички домашни и в много диви бозайници. Възрастната тения е много малка — достига едва 5—6 мм дължина. Тя се среща масово в червата на кучета, вълци и други месоядни животни. Междинните гостоприемнипи се заразяват, като погълнат нейни яйца. При човека това става главно по два начина:
1) когато се консумират недобре измити сурови зеленчуци, по които има яйца
2) при хранене с неизмити или недобре измити ръце, след като е пипано заразено куче.
Ларвата, наречена ехинокок, се развива най-вече в белия или черния дроб на междинния гостоприемник. Тя може да достигне големината на детска глава. Големият размер на ларвата се обяснява с това, че първоначалното малко мехурче образува навътре и навън дъщерни мехури със сколекси, които от своя страна образуват също така дъщерни мехури и по този начин ларвата непрекъснато расте. Заразяването на крайните гостоприемници става, като погълнат заразени с ехинокок вътрешни органи.
Заболелият от ехинокок човек може да се лекува само по оперативен път. Предпазването и борбата с тази тения трябва да обхваща лични и обществени мерки.
Лични мерки са: да се избягва ло възможност контакт с кучета; да се забрани строго на децата да целуват спят и играят с кучета; да се спазват общите хигиенни правила при хранене; да се направи невъзможен достъпът на кучета до хранителните продукти.
Обществените мерки трябва да включват: избиване на скитащите кучета; строг ветеринарен контрол върху пускащите се за консумация вътрешни органи от селскостопански животни; правене невъзможно изяждането на заразени вътрешни органи от кучета; популяризиране Есред населението опасността от ехинокска, борбата с него и др. Общ преглед на тениите. Класът тении се разделя на два подкласа: тениообразни (Cestodaria) и същински тении (Cestoda). Към първия подклас спадат малък брой видове, които имат неначленено тяло и само по една мъжка и женска полова система. Вторият подклас обхваща повечето тении. Видовете, които спадат към него, имат почти винаги начленено тяло и повече от по една мъжка и женска полова система.
При тениите, както и при смукалниците забелязваме ред приспособления към паразитен начин на живот. Такива са наличието на прикрепителни органи, анеробният начин на дишане, липсата на обособени усетни органи, продукцията на голям брой яйца и др. Някои от тези приспособления са по-силно изразени при тениите, отколкото при смукалниците: така напр. усетни органи тук нямат и ларвите, а броят на половите системи и продукцията на яйца са почти винаги много по-големи, отколкото при смукалниците. Характерно за тениите е и това, че те са изгубили смилателната си система и са преминали към ендоосмотично хранене. Този начин на хранене трябва да се разглежда като една по-нататъшна стъпка по пътя на приспособяването на тениите към околната среда. Това приспособление е лесно обяснимо с обстоятелството, че във възрастно състояние почти всички тении са чревни паразити.
Практическото значение на тениите е голямо. Много видове са опасни паразити не само за човека и селскостопанските животни, но и за важни от стопанско гледище диви животни. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963 12:48 04.10.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
