|
ХРАНЕНЕ И ГЛЕДАНЕ НА РАЗПЛОДНИТЕ ОВЦЕ Според климатичните особености и характера на продуктивността разплодните овце се хранят различно. Природните условия у нас се характеризират с последователно протичане на лятото, което е топло,в много случаи — сухо и предлага паша с най-разнообразен състав и изобилие, на есента, която предлага прегорели пасища, оскъдна храна и при по-благоприятни условия отава, на зимата, през която пашата се прекъсва и поради ниските температури и заснежаването се налага поставяне на овцете в специални постройки и при по-големи грижи за храненето, и най-после на пролетта, която предлага отново паша, прясна зелена храна и движение. През годината една и съща овце е бременна 150 дни и лактира средно 180—190 дни и само 20—30 дни може да бъде свободна — без да е бременна и без да дава мляко, — по в това време обикновено се провежда случната кампания. Това показва, че годината може да бъде разделена на две съобразно с продуктивността на овцете — на 5 месеца бременност и 7 месеца лактация.През това време овцете трябва да бъдат хранени и гледани съобразно с нуждите им, за да се получат най-добри резултати.
При нашите условия бременността на овцете протича през зимата, отне осигурява пълноценно хранене с достатъчно количество усвоими белтъчини, витамини и минерални вещества, укрепва здравословното състояние и издръжливостта на младите животни. Чрез пашата се използуват негодните за друго производство площи. Пасището трябва да бъде сухо. Пасенето на овцете по мочурливи места е недопустимо. Пасището трябва да се почисти, да се устроят водопои, пътища и заслони. Преди да се пуснат на паша, овцете се преглеждат, разделят се на групи, подстригват се, подрязват се копитата им. В зависимост от качествата на пасищната трева те се подхранват. На паша се пускат групирани от 100 до 240 едновъзрастни овце, с еднаква млечност и от една и съща порода. Преминаването към пашата трябва да става постепенно. През първия ден овцете се хранят нормално, а след обяд в продължение на 1ч и половина — 2 часа се пасат по оскъдни пасища. Вечерта също им се залага част от грубата храна, в дажбата.През следващия ден се повтаря същият режим при удължаване на срока на пашата. Така постепенно за 6—10 дни овцете преминават на паша изцяло, като успоредно с увеличаването на срока за пашата се намалява зимната дажба. Свикналите с пашата овце се привеждат на по-добри пасища.Показател за успешното преминаване към паша е състоянието на храносмилането. Появяването на диарии е признак на неуспехи в работата и води до бързо намаляване на млечността и живото тегло на овцете. Грижите за овцете през зимата обхващат спазването на дневния режим на хранене, храненето на овцете на двора, като през деня те имат възможност да остават на двора или да лежат в овчарника, а през нощта се прибират в. овчарника; храната се дава в ясли, които след всяко хранене се почистват; при залагането на храната вълната се пази от замърсяване; редовно се почиства овчарникът и се сменя постелята; при благоприятно време овцете се изкарват на разходка; ежемесечно или на две седмици веднъж овцете се преглеждат, като се подрязват копитата им, следи се за нараняване, за състоянието на очите и устата, за наличието на ушни марки и др. Следи се и за появяване на краста и в случай че се открие, болните овце се изолират незабавно и се предприема лекуването им. Грижите за овцете през лятото не са по-малко от грижите през зимата. За предпазване от заболяване овцете се пасат по сухи и чисти пасища, следи се здравословното им състояние, състоянието на ушните марки, редовно се пускат агнетата да бозаят, редовно се доят. През пасищния сезон се провежда и стрижбата на овцете, която трябва да бъде организирана добре, а след. нея овцете задължително се къпят в креолинов или в друг разтвор за борба с болести и паразити. През горещите дни на лятото овцете са склонни да пладнуват. Добрият овчар се грижи за стадото да пасе колкото може повече часове на ден. При много горещи дни може и трябва да се премине към нощна паша. Поради поемането на големи количества зелена маса овцете се нуждаят от сол, която трябва да им се предостави на разположение за близане. Овцете се поят два пъти на ден. Случната кампания се провежда обикновено през есента. Тя също трябва да се организира и премине добре. ХРАНЕНЕ НА АГНЕТАТА И ШИЛЕТАТА Хранене на агнета. Получаването на добри резултати в овцевъдството е най-тясно свързано с правилното хранене и отглеждане на агнетата от раждането до отбиването и по-късно до включването им в основното стадо. Храненето на агнетата трябва да става по норми и дажби, което оказва благоприятно влияние върху растежа, развитието и вълнодайността, защото значителна част от вторичните фоликули и влакната се формират след раждането. Половин час след раждането агнетата задължително трябва да забозаят коластра. До края на втората седмица те се хранят предимно с майчино мляко. След 14-ия ден агнетата постепенно се приучват към приемането на концентриран фураж (70% пресята овесена ярма и 30% пшеничени трици) и висококачествено витаминно люцерново или ливадно сено. През първите няколко дни агнетата приемат около 10 g концентриран фураж и 20 g сено дневно. През втория месец концентрираният фураж се разнообразява, като се включват допълнителни количества шротове и ечемик или се използуват следните смески: овес 60%, трици 25%, еч.емик 5%, шрот 10%. След втория месец агнетата проявяват склонност да консумират по-големи количества концентриран фураж, което води до ограничено развитие на предстомашията и до намалена консумация на груб фураж, затова след двумесечна възраст трябва да се увеличава количеството на растителните груби и сочни фуражи. От 2- до 4-месечна възраст агнетата трябва да получават на всяка кръмна единица по 150—160 g смилаем протеин, а от 4- до б-месечпа възраст — по 130 g. Дажбите трябва да бъдат балансирани и по отношение на Са и Р-, микроелементи, витамините А, В, D, Е и готварска сол. В зависимост от възрастта трябва да получават следните ориентировъчни количества концентриран фураж (в g на глава за ден): През бозайния период агнетата реагират положително, ако получават на воля люцерново сено и от 200 до 400g дневно сочен фураж, цвекло, моркови или качествен силаж, което е важна предпоставка за развитие на търбуха и подготовка за по-пълно оползотворяване на грубите фуражи и пашата. След 3-ия месец сочните фуражи може да се увеличат до 1 кg на глава дневно. При близнаците, за да компенсират изоставането в растежа им, дажбите трябва да бъдат завишени с 10—15%. С увеличаване на грубите, сочните и зелените фуражи и пашата агнетата трябва да имат на разположение крупа сол за близане. Те трябва да имат на разположение и чиста вода за пиене. Царевицата може да се използува в ограничени количества при агнетата — до 10—15% в смеските, — защото при по-големи количества причинява преждевременно затлъстяване, което подтиска растежа на активните органи на движението — мускулите и костите. През пасищния период агнетата първоначално излизат на паша с майките, а по-късно, след отбиването, се формират отделни групи. Тъй като агнетата имат млечни зъби, от пасището не могат да си набавят "необходимото количество хранителни вещества, затова подхранването им с концентриран и зелен фураж е задължително. При правилно отглеждане и нормално хранене на 3-месечна възраст агнетата от тънкорунните породи достигат 25—28 кg, от полутънкорунните — 24 кg, а от местните — около 20 кg. Отбиване на агнетата, В зависимост от предназначението на агнетата — за разплод или за угояване — те се отбиват на различна възраст. Мъжките агнета от тъпкорунните овце, предназначени за кочове, се отбиват на 90— 120-дневна възраст при средно тегло 32—34 кг, а женските — на 90—100-дневна възраст при средно тегло 27—28 кг. Отбиването трябва да стане постепенно, като на агнетата се отнема първоначално обедното мляко,след това сутрешното и накрая се отбиват окончателно и се преминава към самостоятелно хранене и отглеждане на агнетата и към трикратно доене на овцете-майки. Ранно отбиване на агнета. Това отбиване е тясно свързано с интензификацията на овцевъдството и по-интензивното използузане на овцете-майки за производство на повече мляко от овцете, които се доят, или за производство на повече агнета от овцете, които не се доят, чрез интензификация на размножителните процеси. Прилагането на тези интензивни методи е най-тясно свързано с внедряването на специализирани породи и създаването на здрава фуражна база. Много ранното отбиване става рязко 1—3 дни след раждането и забозаването с коластра и когато агнетата по-лесно се приучааат към приемане на течен млекозаместител. Млекозаместителите трябва да бъдат висококачествени и да съдържат всички необходими хранителни вещества за агнета. Около 150 гр сух млечен заместител се разтваря в 1 литърт вода и се хомогенизира добре в маслоизбивачки или перални. Поенето става със специални поилки (ръчни или автоматични) с биберон.Първите 1—2 седмици поенето става 4 пъти на ден и след това постепенно се преминава на 3 и 2 пъти. На агне се дава по 1 — 1,5 до 2 литра разреден (течен) млекозаместител. Поенето продължава до 4-седмична възраст. През това време агнетата се приучват да приемат и престартерна смеска. След едномесечна възраст поенето с млекозаместител се прекратява и агнетата се хранят със стартерни смески за агнета, люцерново брашно и други фуражи. Този начин засега все още се експериментира и не е намерил широко приложение в практиката, тъй като не са уточнени редица съществени въпроси по използуването и дозирането на млекозаместителя, висока е цената на млекозаместителя и на смеските, не може да се създаде оптимален микроклимат, няма добре обучени работници, поенето на агнетата е свързано с голям разход на труд. Освен това възникват специфични заболявания, против които още не може да провеждат ефикасна профилактика и лечение. При ранното отбиване на 30—35-дневна възраст агнетата се приучват предварително да приемат груби и концентрирани фуражи. Отбиването става рядко при живо тегло около 10 кг, когато агнетата приемат дневно около 200 гр стартерна смеска № 70—36—213. Към стартерната смеска за всеки 80 кг смеска се прибавя по 20 кг витаминно сенно брашно. Хранене на шилета. След отбиването.грижите по храненето и отглеждането на агнетата не бива дз намаляват, защото те все още имат висока енергия иа растеж и през този период (от 6- до 15—16-месечна възраст) се формират като бъдещи разплодни или стокови животни. При храненето на шилетата най-съществено значение има организирането на добра паша. При оскъдна паша те трябва да се подхранват с 2—4 кг зелени фуражи,а участието на концентрираните фуражи постепенно се намалява до 200 — 300 гр на глава дневно, рядко повече. За да се осигури производството на висококачествени кочлета и кочове, мъжките шилета трябва да получават 15—20% по-големи дажби от женските. Мъжките шилета, предназначени за разплод, при оскъдна паша, в края на пасищния сезон през есента и през оборния период получават до 1,5 кг люцерново сено, до 0,5 кг концентратни смески и до 2—3 кг качествени зелени храни — силаж или цвекло. През зимния сезон една трета от грубия фураж (до 0,5 кг) може да бъде слама от житни пролетни култури или от бобови. Храненето на шилетата трябва да се регулира съобразно със сезона, наличните фуражи и телесното развитие. Шилетата трябва да имат на разположение крупа сол, а при нужда и минерална смеска. При нормирано дажбено хранене тънкорунните кочлета на 18-месечна възраст достигат живо тегло над 90 кг и вълнодайност 10 —12 кг, а дзвизките — 58 кг и вълнодайност 8—9 кг. За шилетата като бъдещи разплодни майки и кочове трябва да се заделят по качествени фуражи и да се хранят по норми, като дажбите им бъдат балансирани по хранителни вещества. Зоомания посвещава тази статия на: Потребител, който има изпит на 27.01.2005г. по стечение на обстоятелствата и с огромно желание Зоомания помага на хора, които не намират нужната информация в интернет. Това е и една от целите на Зоомания - да вкара такава информация, която е нужна на много по-тесен кръг от потребители на интернет НО, която е нужна като присъствие в информационното пространство. Дано изпита бъде взет с отличен и малка част за този успех да се падне на Зоомания :). Ще има още статии посветени на този изпит в близките дни. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи.
11:02 18.11.2004 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
