|
Храненето на различните категории разплодни говеда трябва да се организира така, че да може максимално да се използува генетичният им потенциал. Освен хранителните вещества, необходими за продукция и правилно функциониране на органите, дажбата на животните трябва да осигури интензивно развитие на микрофлората в храносмилателния канал, която смила към 70% от хранителните вещества и синтезира някои витамини.
Поради особеното устройство на храносмилателната им система говедата са по-малко взискателни към храните от другите селскостопански животни и птици.Те могат да приемат и преработват в ценна животинска продукция обемистите фуражи — грубите, зелените и сочните. Подборът на фуражите и храненето на различните категории говеда трябва да бъдат диференцирани, т. е. съобразени с живото тегло, продуктивността и сезона.
Хранене и гледане на кравите Кравите се нуждаят от храна за поддържане на организма, за растеж, за образуване на полови продукти, за растеж на плода и за продукция на мляко.
Изискванията на кравите към дажбите са големи. Дажбите трябва да задоволяват напълно нуждите им от хранителни и минерални вещества и витамини. Те трябва да бъдат съобразени с физиологичното им състояние — дали са бременни и в кой период на бременността са, дали са скороотелени, дали са в началото,средата или в края на лактацията. При всички случаи трябва да се има предвид обемът на дажбата, който се изразява със сухото вещество, осигурявано предимно от обемистите фуражи. Количеството на сухото вещество в дажбата трябва да бъде от 2 до 3,5 кг на 100 кг живо тегло. Суровите влакнини трябва да съставят 18—20% от сухото вещество на дажбата.
Храненето на кравите през зимния период трябва да наподобява храненето им през лятото, затова освен сено и малоценни груби фуражи е наложително включването на силаж, сенаж, корепоплоди, клубеноплоди и др.
През летния сезон дажбите па кравите трябва да съдържат около 70% зелен фураж, 5% груб фураж, 25% концентриран фураж, а през зимния — 50% сочни фуражи, силаж, сенаж, 25—30% груб фураж, 25-35% концентриран фураж. Тази структура на дажбите се изменя в зависимост от продуктивността на кравите.
При недостиг на протеин в дажбата може да се използува карбамид в размер 30—35% от необходимото количество протеин или от 100 до 150 гр, на глава на ден, като се започне с минимални количества и за 8—10 дни се Хранене на бременните крави през сухостойния период Сухостойният период при кравите продължавай месена,. През този период бременните крави се нуждаят от хранителни вещества не само за поддържане на организма, но и за нарастване на плода и възстановяване на жлезистата тъкан на вимето.
През сухостойния период бременните крави трябва да се хранят умерено с оглед към края на бременността да бъдат в състояние малко над средната охраненост.
Най-правилно е през оборния период сухостойните крави да се хранят по дажби, съставени въз основа на нормите за бременни крави през сухостойния период. Дажбите трябва да бъдат съставени от разнообразни фуражи н да бъдат балансирани по отношение на енергетична стойност, смилаем протеин, минерални вещества и витамини.
Обикновено в дажбите за пресушени крави количеството на грубите фуражи (най-добре да бъде качествено сено от бобови) варира от 1,5 до 3,0кг на сочните — до 10—30 кг, на кореноплодите — до 5 кг на 100 кг ж. т. на концентрирания фураж — от 2 до 3 кг, като се предпочита смес от зърнени житни, слънчогледово кюспе или шрот. Ако сеното е от бобови, до 1/3 от него може да се замени с качествена слама или царевичак. При нужда към дажбата се добавят минерални вещества от 80 до 100гр под формата на минерална смеска от креда, мидено брашно, костено брашно и микроелементи. В дажбата на бременната крава на 100 кг живо тегло се дава 7—8 гр готварска сол, или дневно 40гр на животно.
Бременните крави трябва да се хранят само с доброкачествен фураж, като се избягва замръзналият,плесенясалият или заразеният от главни,ръжди,мораво рогче и друг фураж, който може да причини храносмилателни разстройства и аборти.
Важни в храненето на бременните крави са дните непосредствено преди и след отелването. В зависимост от състоянието на вимето 10—15 дни преди отелването дажбата се намалява за сметка на силажа и сочните фуражи, които обикновено се изключват от дажбата, за да се предотврати "млечната" пареза след отелването. Последните 4—5 дни преди отелването на бременните крави се дава само доброкачествено сено. Кравите се хранят и се поят 3 пъти в денонощието. При наличност на автоматични поилки кравите винаги имат на разположение вода.
На бременните крави трябва да се осигурява 2—3 часа редовно движение на открито, особено при слънчево време. При такова движение се подобряват обмяната на веществата и синтезът на витамин D.
При лошо време и поледица бременните крави не бива да се изкарват на разходка. Освен това гледачите и пастирите трябва да полагат достатъчно грижи за хигиената на кожата на животните и на помещенията и да се отнасят внимателно към животните, за да се избягнат аборти. Хранене и гледане на дойни крави Млякото се образува в млечната жлеза на кравите от хранителните вещества, носени с кръвта. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция в млечната жлеза настъпват сложни обменни процеси, които водят до синтезиране на специфичните части на млякото.
Млечността се обуславя от генотипа на животното, породата, индивидуалните и биологичните му особености и от количеството на активната жлезиста тъкан на вимето.
Върху млечността на кравите оказват влияние сухостойният и сервиз-периодът, храненето и гледането през време на лактацията и др. От външните фактори храната оказва най-голямо влияние върху млечността с количествения и качествения състав на хранителните вещества в нея.В случай че на кравата не се осигурят достатъчно хранителни вещества, организмът й използува от своите резерви, което води до намаляване на живото тегло, рязко понижаване на млечността и влошаване на телесното състояние. Това състояние може да се коригира чрез подобряване на храненето и специално на белтъчното хранене.
Липсата на достатъчно количество минерални сещества и витамини при храненето на дойни крави затормозва млекоотделяпето и млечността се намалява .
Дойните крави трябва да се хранят по норми, като се вземат под внимание живото им тегло, дневната млечност, съставът на млякото и периодът на лактацията. Отелилата се крава се оставя на спокойствие под прякото наблюдение на гледачите.Половин час след отелването тя се пои с хладка вода {с температура 25—30сС) или с топло поило от 1/2 до 1кг пшеничени трици. Първите дни след отелването обикновено кравите имат понижен апетит и приемат по-малко храна. В зависимост от състоянието на вимето и за предпазване от храносмилателни разстройства след отелването на кравата се дава доброкачествено сено на воля, умерено количество концентриран фураж и малко или никак силаж или сочни фуражи. При нормално състояние на вимето и повишаване на апетита на кравите постепенно количеството на концентрираните и сочните фуражи се повишава и към 10-ия—12-ия ден след отелването кравите получават пълна дажба.
Преминаването на пълна дажба в началото на лактацията дава възможност кравите да развият висока млечност и да се предпазят от кетоза. Обикновено при правилно хранене млечността на кравите се повишава докъм 40-ия — 50-ия ден след отелването. За да бъде по-голямо повишаването на млечността и да се задържи по-дълго на високо ниво, необходимо е на кравите да се дават от 1 до 2 кръмни единици свръх нормата (за раздояване). Ако кравата не реагира с повишаване на млечността,увеличение на кръмните единици не се прави. След това кравите се хранят по норми в зависимост от млечността и живото тегло.
Трябва да се има предвид, че през периода от 3-ия до 7-ия месец от отелването млечността на кравите ежемесечно нормално се намалява с 5-8%, а след 7-ия месец се намалява по-значително.
През оборния период основни обемисти фуражи, които се използуват при храненето на дойните крави, са сеното (ливадното, люцерновото и др.), силажът, кореноплодите, сочноплодите и др. Дневно на една крава се дава 8— 12 кг качествено сено.Когато стопанствата нямат достатъчно сено, половината се заменя със слама и царевичак, но това се отразява върху количеството на млякото. Обикновено на 100 кг живо тегло на кравите се дават от 1 до 3 кг груб фураж, като 50% от количеството трябва да бъде доброкачествено сено.
При храненето на кравите се използуват сенажът и силажите. Качественият сенаж се приема охотно от кравите. Силажът е основна храна на дойните крави през зимния период. В зависимост от количеството мляко дневно У на една крава може да се даде 15—30 кг силаж или кръмно цвекло. Обикновено на 100 кг живо тегло на кравите се дават по 10 кг сочен фураж,а само силаж — 5-6кг.
Наред с обемистите на дойните крави се дават и концентрирани фуражи. От тях по-голямо значение имат царевицата, пшеничените трици, различните кюспета и шротове. Концентратът се дава под формата на фуражна смеска в зависимост от количеството мляко, като на крава с млечност до 10кг може да не се дава концентрат. На по-младите дойни крави се дава от 0,5 до 1,5 кг концентрат за растеж.
Обикновено на дойна крава се дават от 100 до 400гр концентриран фураж за 1 кг мляко. С увеличаване на млечността на кравите се дава повече концентрат за 1 кг.
От икономична гледна точка е желателно на кравите да се дават от 200 до 300 гр концентриран фураж за 1 кг мляко, а останалите хранителни вещества да се осигуряват от обемистите фуражи.
Кравите трябва да получават и готварска сол под формата на крупа за лизане или прибавена към концентрата, а при нужда — и минерални храни. Сега у нас ДСО „Фуражна промишленост" произвежда минерални смески, в които се съдържат и микроелементи.Дневно на животно се дават около 55 гр минерални смески. При нужда от витамини на кравите се дават витаминни препарати.
Спазването на дневния режим има голямо значение за повишаване на млечността на кравите. Кравите се хранят двукратно или трикратно в зависимост от броя на доенията.Редът на залагане на фуражите е първо концентрираните, след тях сочните и накрая грубите, като сочните и грубите фуражи се дават след доене с цел да се предпази млякото от напрашване.
На кравите трябва да се осигури редовно поене. При наличие на вода кравите пият над 12 пъти в денонощие. Нуждата им от вода зависи от фуража, физиологичното им състояние, температурата на околната среда и др. Дневно една крава може да изпие 35—75 кг вода, която трябва да бъде прясна и чиста. Животните се поят, след като изядат сочния фураж.
Кравите трябва да се извеждат ежедневно на разходка, но не и при лошо време.
През летния период дойните крави прекарват повече на пасището или се хранят със зелени фуражи на ясла. Зелените фуражи повишават млечността им. При добра паша кравите могат да дадат до 20 кг мляко, без да получават допълнително концентрат. На една крава за 100 кг живо тегло се дава по 5 кг зелен фураж. Кравите на средни пасища могат да изпасват до 50 кг, трева, а при слаба паша трябва да се подхранват на ясла с окосена зелена трева и концентрат.
Кравите трябва да се пускат на паша сутрин, след като се вдигне росата, особено ако в пасището има люцерна, за да се избегне подуването им. На пасищата и летните лагери трябва да има прокари, водопой,навеси, доилни площадки, жилища за пастирите и други съоръжения.
Преминаването от пасищно към оборно хранене и обратно трябва да става постепенно, в интервал от 6 до 12 дни. Смяната на дажбата също трябва да става постепенно. По този начин се избягват смущенията з храносмилането. Хранене на високомлечни крави Високомлечните крави в първите месеци след отелването отделят с млякото по-големи количества хранителни вещества, отколкото могат да приемат с дажбата. В такъв случай известна част от недостига се попълва от натрупаните през сухостойния период резерви.Не бива обаче да се стига до разграждане на значителна част от телесните резерви за млекообразуване, поради това че при разграждането на мазнините се получават кетонови продукти , които водят до заболяване на кравите от кетоза. Следователно трябва да се направи всичко високомлечните крави да приемат достатъчно количество хранителни вещества. Това може да се реализира само с дажба, богата с концентрати (зърнени житни, бобови, пшеничени трици, кюспета и шротове) и качествен обемист фураж (сено,сенаж, кръмно цвекло и др.). За крави с млечност над 4000 кг подходящо съотношение на фуражите е 40% концентрат, 33% сочни и 27% груби фуражи.Препоръчват се нормите за хранене на високомлечни крави в.
На високомлечните крави трябва да се осигури достатъчно количество минерални вещества, микроелементи и витамини. За подобряване на апетита на кравите фуражите трябва да се обработват предварително,да се меласират и пр. Според Бутфлауер (Англия) при храненето на високомлечните крави трябва да се спазват следните основни изисквания: 1. Храносмилателният канал да не се претоварва две седмици преди отелването, като се следи за апетита на кравите. Ако те не изяждат дневната си дажба,количеството на грубия фураж трябва да се намали и дажбите да се разнообразят.
2. Преди отелването да се следи състоянието на вимето с цел да не се допусне преждевременно увеличаване на обема му.На вимето трябва да се прави масаж.
3. Дажбата трябва да бъде разнообразна и да съдържа висок процент протеин. Концентратната смеска трябва да действува леко слабително. Минералните
добавки да бъдат съставени от готварска сол 1/4,креда една четвърт и костено брашно една втора част.
4. В дажбата трябва да участвуват висококачествено ливадно сено и концентрирани фуражи. През последните 6—7 седмици преди отелването високомлечните крави трябва да се хранят изобилно, като отначало концентратът участвува в дажбата с 1 —1,5 кг и количеството му се увеличава постепенно, така че 15 дни преди отелването да достигне 3 кг. През лятото високомлечните крави се пускат на паша на най-добрите пасища и се подхранват обезателно с концентратни смески, а през оборния период им се осигурява редовно движение 2—3 часа.
Високомлечните крави се прикрепват към най-добрите гледачи и доячи с оглед, като опознават добре индивидуалните им качества, да прилагат правилно хранене, гледане, доене и пр. При тях се прилага 5—6-кратно хранене, доене и поене.
Целодажбени (пълнодажбени) смески.При храненето на кравите (лактиращите и сухостойните) се използуват целодажбени смески, с което се подобрява микроорганизмената дейност в предстомашията и се улеснява механизираното поднасяне на храната. Тези смески се състоят от основен фураж, като към него се прибавят други фуражи и различни хранителни вещества за допълване на основния фураж. Като основен се използува този фураж, който е икономически най-изгоден. Според основния фураж целодажбените смески биват с основа концентрат, с основа груб фураж и с основа силаж или сенаж.
Дарджонов и сътрудвици от Института по животновъдство — Костинброд предлагат целодажбена смеска за млечни крави със следния състав: смлени царевични какалашки 48%, люцерново брашно 6%, царевична ярма 35%, слънчогледов шрот 9%, карбамид 0,5%, микроелементи 0,4%, дикалциев фосфат 0,1%, готварска сол 1%. Тази пълнодажбена смеска в размер 10— 15,кг плюс 10—15 кг царевичен силаж и 1,3 кг комбиниран фураж осигурява. 12—14 кръмни единици и около 1500 гр смилаем протеин, гарантира средна дневна млечност над 15 кг и е по-евтина с 15% от обикновените дажби.
В практиката на всяка крава се дава почти равно количество груб и сочен фураж, а концентратните смески се дозират и се залагат по време на доенето в различно количество в зависимост от млечността. Храненето става в точно определени часове съобразно с приетия дневен режим. Хранене - гледане и използване на Биците Храненето, гледането и използуването на биците оказват съществена влияние върху половата им дейност.
Биците се използуват в развъдната работа кръглогодишно, поради което трябва да се хранят с пълноценни дажби през цялата година, за да се поддържат винаги в разплодна кондиция, да имат висока полова активност и да произвеждат повече и по-качествена сперма.При недостатъчно хранене те преминават в гладна кондиция, половата охота се намалява, а сперматозоидите са с ниска жизненост. При изобилно хранене те затлъстяват,стават отпуснати, лениви и трудно подвижни,явява се депресия във функциите на хипофизата и половите жлези, произвежда се по-малко и лошокачествена сперма.
Биците трябва да се хранят по норми с диференцирани дажби в зависимост от живото тегло, телесното състояние, натовареността и сезона. При съставяне на дажби за бици може да се използуват норми.
Дажбата на биците трябва да бъде богата с пълноценен протеин, минерални вещества и витамини. В нея се включват повече концентрирани фуражи. През оборния период тя се състои от умерено количество доброкачествено сено, сочен фураж и разнообразна концентратна смеска. На 100 кг живо тегло се дават приблизително следните количества от обемистите фуражи дневно: сено 0,8—1,5 кг, кореноплоди 1,0—2,0 кг и силаж 0,8—1,5 кг. Зелените фуражи през летния период заместват напълно или частично сеното и сочните фуражи от дажбата. От концентрираните фуражи подходящи са ечемикът, доброкачествените шротове и кюспета, грахът и др., но особено полезни са овесът и пшеничените трици. Най-добре е те да се дават под формата на смеска, като на бик с живо тегло 1000 кг се дава от 4 до 6 кг дневно.
През зимния сезон като оптимално за биците се смята следното съотношение на фуражите в дажбите в проценти от енергетичната им хранителност. доброкачествени сена 35—45%, сочни фуражи 5-—12%, концентрирани 50— 60%, а през летния: зелена храна 25—35%, сено 15—20%, концентрирани фуражи 50—60% или зелена храна 40—50% и концентрирани фуражи 50— 60%.
Благоприятно влияние върху спермопродукцията оказват храните от животински произход — трупно или рибено брашно 250—300 гр дневно, отсметанено мляко 5—10гр, месо-костено брашно 300—500 гр, 3—5 кокоши яйца за сметка на концентрираните фуражи от дажбите. Полезно е също така да се дават на биците дрожди 300—400 гр, покълнало зърно 300—500 гр и др.
От минералните храни подходящи за балансиране на дажбите са дикалциевият фосфат, натриевите фосфати, готварската сол и микроелементните смески.
На биците трябва да се дават само висококачествени и биологически пълноценни храни и дажбите да имат добра смилаемост. Промените в храненето трябва да стават постепенно. Всяко нарушение в храносмилането води досмущения в половата дейност.
Разплодните качества на биците зависят освен от количеството и качеството на фуражите, но и от правилното гледане и използуване. Биците трябва да се поверяват на добри и съвестни гледачи, които да се грижат редовноза хигиената им и хигиената на оборите, да ги извеждат всеки ден на разходка, да им създават спокойна обстановка, за да не станат злонравни.
При използуване на биците трябва да се вземат под внимание възрастта, телесното състояние, натовареността, някои придобити недостатъци, качеството и количеството на спермата, половата активност, типът нервна дейност, темпераментът и др. Хранене и гледане на телетата Бързото увеличаване на броя на говедата у нас и подобряването на тяхното качество зависят главно от правилното хранене, гледане и здравеопазване на телетата от раждането до използуването им за разплод.
Получаването на достатъчен брой здрави приплоди зависи много от правилното хранене, гледане и използуване на бременните крави през периода на лактацията и сухостойния период. Грижите за майката са грижи и за развитието на плода през ембрионалния период.
След раждането на телетата трябва да се обърне главно внимание на храната, храненето и условията на гледането им. Необходимо е да се прилага диференцирано хранене и гледане съобразно с възрастта,породата, скоростта на растежа, степента на развитие на храносмилателния им канал и др. Телетата имат нужда от различни хранителни вещества, но на първо място от пълноценни белтъчини, минерални вещества, витамини и от малко мазнини. При недостатъчно хранене се забавя растежът им, получава се разстройство във функциите на отделните органи и телетата заболяват. Това показва, че правилното хранене и гледане на телетата може да се реализира само ако добре се познават влиянието на околната среда, особено влиянието на храненето, и закономерностите на растежа и развитието на телетата. Отглеждане и хранене на телетата-бозайничета Основни изисквания при отглеждането на телетата през млечния период: 1. От рано да се осигури функционирането на предстомашията, което дава възможност да се задоволяват нуждите на телетата от хранителни вещества чрез храни от растителен произход.
2. Да се осигури максимално развитие на храносмилателния канал, за ,да може да се оползотворяват по-големи количества обемисти фуражи, които са основни за говедата.
3. Да се осигурят правилен растеж и развитие, съобразени с целта на отглеждане и насоката на използуване.
4. Съобразно с основната продукция, която се цели да се получи, да се осигури максимално развитие на съответните органи и системи. През бозайния период основната храна за телетата е майчиното мляко. Според начина на приемане на млякото храненето бива естествено и изкуствено. При промишленото говедовъдство се прилага поене на телетата с издоено мляко, отпадъци от млекопреработването и др. Поенето на телетата има следните предимства: 1. Може да се използува обезмаслено мляко и количеството на млякото да се дозира съобразно с интензивността на растежа.
2. Избягва се даването на мляко от болни животни.
3. Създават се условия за по-рационално отглеждане на телетата.
4. Може да се контролира млечността на кравите, което е от голямо значение за развъдно-подобрителната работа в говедовъдството.
5. Може да се внедрят промишлените технологии, да се подобри организацията на труда, да се механизират храненето, поенето и почистването на помещенията. Въз основа на проучванията върху потребностите на телетата-бозайничета са разработени норми, посочени в табл. 22. Новородените телета 1—172 час след раждането стават на крака и търсят да бозаят от майка си или се поят с издоено мляко (коластра), млекозаместители и др. с кофи или биберои.
Желателно е поенето на телето да става с биберон, тъй като с него то получава млякото на тънка струя и добре размесено със слюнка. Преди забозаването или захранването телетата се претеглят.
Първата храна на новороденото теле е коластрата, която допринася за бързото му укрепване за изграждане на имунитет и пречиства храносмилателния канал от мекониума. Телето се захранва с 0,5 до 1,5 кгколастра. Първите 5 дни телетата се поят 5 пъти в денонощието, като коластрата се дава веднага след издояването. Ако е изстинала, преди да се даде, се затопля на водна баня до 38°С, за да се избягнат храносмилателни разстройства.
След коластрения период от 5-ия до 10-ия—15-ия ден от раждането на телетата се дава само майчино мляко, а след това — сборно мляко. До 10-дневна възраст телетата се поят 4 пъти дневно, а след това — 3 пъти. Млякото се дава с температура до 36—38°С. Докато телето навърши 3 седмици до 1 месец, млякото му се дава в количество, съставящо една шеста до до 1/2 от живото му тегло.
След 3-ата седмица част от пълноценното мляко може да се замени с обезмаслено мляко първоначално 0,5—1 кг на ден, а след като телето навърши едномесечна възраст, пълноценното мляко се заменя с един и половин—2 кг обезмаслено, така че от двумесечна възраст до отбиването (4—6-месечна възраст) телетата се хранят само с обезмаслено мляко.
От 10-дневна възраст на телетата се дава качествено сено на воля с оглед на правилното развитие на храносмилателния канал. От 10—15-дневна до 2-месечна възраст им се дава овесено брашно или счукан овес, а след това до 180-ия ден те получават концентратна смеска, която трябва да съдържа. 2% мазнини, не повече от 10% сурови влакнини и да бъде богата с пълноценен смилаем протеин.Количеството на смилаемия протеин трябва да възлиза на 150 гр на 1 кръмна единица.
При използуване на стартерна смеска до 4-месечна възраст количеството на пълноценното мляко може да се намали до 80—150 кг. Съставът на една използувана у нас стартерна смеска е царевична ярма 34%, овесена ярма 14%, ечемична ярма 9%, пшеничени трици 10%, слънчогледов шрот 11%,. соев шрот 10%, фуражни дрожди 3%, сухо обезмаслено мляко 4%, креда: 0,9%, дикалциев фосфат 1,3%, готварска сол 1%, смеска от микроелементи 0,3%, витаминен премикс (А и D) 0,5% и биовит 40 — 1% (по Ив. Владимиров).
Сочните фуражи — кореноплоди, клубеноплоди и зелени — се включват постепенно в дажбите на телетата, след като навършат 1-месечна възраст, а силажът се дава след 2-месечна възраст. Минерални вещества се дават от 10—15-дневна възраст. След първата седмица телетата се поят с преварена вода, затоплена до 36—38градусаС, а след 3-седмична възраст — с чиста вода с температура 8—12гр С.
Напоследък за по-голяма икономия на пълноценно мляко за храненена телетата от втората седмица се използуват млекозаместители, които са, производство на фуражната промишленост: Състав на млекозаместители в % (по Ив. Владимиров) Сухо отсметанено мляко 71,0
Фуражни мазнини 18,0
Суха суроватка 4,2
Озахарена скорбяла 3,0
Декстроза 2,0
Минерална смеска 1,0
Витаминен премикс 0,55
Смес от антибиотици 0,25 От 80 до 120 гр сух заместител се разтваря в 1 литър хладка вода, разбърква се с миксери или в обикновена пералня. Поилото с температура 38°С се дава на телетата в количество в зависимост от живото тегло и възрастта.
По химичен състав, хранителна стойност и ефективност млекозаместителите се доближават до пълноценното мляко —естествената храна на телетата, — тъй като съдържат минимум 50% сухо отсметанено мляко, към което са прибавени растителни или животински мазнини, млечна захар, дрожди, животински брашна, минерални и витаминни добавки,антибиотици и др.
В практиката телетата се хранят до 3—4 месечна възраст по схеми,разгработени и изпитани в научните институти по животновъдство.
През летния период, щом достигнат 20-дневиа възраст, телетата се изкарват на пасището, за да се приучат да пасат, а след 2-месечна възраст се пускат редовно на паша. До 5-месечна възраст приетата от телетата трева замества сеното и сочните фуражи, но те получават определеното им по схемата мляко и концентрат. Отглеждане на телетата след отбиването В зависимост от целта на отглеждането телетата се отбиват на 4—6-месечна възраст.
Отглеждането им през първите две седмици след отбиването е свързано е доста трудности, понеже те прекарват известен кризисен период. Телетата след отбиването се отглеждат групово на ясли или свободно, като дажбите се съставят в зависимост от скоростта на растежа им и целта, за която ще се използуват. Женските телета се отделят от мъжките, за да се предпазят от преждевременно заплождане. Отбитите телета през оборния период се хранят и се поят 3 пъти дневно. Дават им се предимно качествено сено и сочни фуражи. До навършване на 9—10-месечна възраст те получават и умерено количество концентрат. През първите 1—2 седмици след отбиването на телетата се дават същите фуражи,с които са хранени през последния месец до отбиването (без млякото),като след това постепенно се включват и други фуражи.
Груб фураж (сено и слама) тревен фураж се дават общо по 1,5-3,0кг на 100 кг живо тегло дневно. Поради това че е по-богато с пълноценен протеин, минерални вещества и витамини, от които се нуждаят подрастващите животни, бобовото сено е по-подходящо за тях. Концентратът е необходим в малки количества, като най-подходящи са овесът, пшеничените трици, доброкачествените кюспета и шротове.
Юничките през зимата може да се хранят само с доброкачествено сено сочни фуражи_, а през лятото — е с паша. Пасището осигурява хубава зелена трева, богата с всички хранителни вещества. Освен това то дредлага чист въздух, слънце, движение на свобода, условия за закаляване и укрепване на здравето. За да има резултат от пасищното отглеждане, от голямо значение е плановото и парцелно използуване на пасищата.
Добри резултати се получават, когато юничките се отглеждат под навес
или на, открито.
В дажбата на юничките около 1/3 от сеното може да се замени, с царевичак. или слама. Концентратът се дава само когато сеното не е доброкачествено или количеството на сламата е по-голямо.
На отглежданите за бици мъжки телета не се дава слама, но те редовно получават концентрат. Веднъж в месеца животните се теглят, за да се регулира храненето.
През втората половина на бременността юниците се хранят по-усилено. Последните 2—4 месеца до отелването те се хранят като бременните сухостойни крави и обезателно трябва да получават концентрат. Всяко стопанство, в което се отглеждат телета, трябва да има дневна програма (режим на хранене, гледане, поене и здравеопазване) за основните производствени работи. Тази програма трябва да бъде съставена съобразно с възрастта, целта на отглеждането на телетата, породната им принадлежност, сезона и начина па отглеждането им. Зоомания посвещава тази статия на: Потребител, който има изпит на 27.01.2005г. по стечение на обстоятелствата и с огромно желание Зоомания помага на хора, които не намират нужната информация в интернет. Това е и една от целите на Зоомания - да вкара такава информация, която е нужна на много по-тесен кръг от потребители на интернет НО, която е нужна като присъствие в информационното пространство. Дано изпита бъде взет с отличен и малка част за този успех да се падне на Зоомания :). Ще има още статии посветени на този изпит в близките дни. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г. Бележка: от Стамен Стаменов /zoomaniak/. Мечтая България да помни миналото си, за да се стремим то да се завърне, за да видим мечтите на младите хора отново живи. Фотограф Л. Аргиров
 |
