Животинското жертвоприношение представлява убиване на животно като част от религиозeн ритуал. Практикува се от много религии като средство за умилостивяване на боговете или за да се промени ходът на природните събития.Този вид жертвоприношение е съществувал в почти всички култури –от Юдеите до Гърците и Римляните, от Атцеките до племето Йоруба (Уоruba) - и в наши дни все още се практикува от последователите на религиозното учение Сантирия като начин за излекуване на болните и да благодариш на боговете.То е подходящо наречено “животински дар” и представлява съвсем малка част от т.нар “ебос” – религиозни дейностти,които включват поднасяне на дар,молитва и извършване на дела в Сантирия.
Сантирия възниква в Западна Африка в областите ,където днес се намират Нигерия и Бенин.Тя представлява традиционните вярвания на племето Йоруба.Търговията с роби довела много от тези хора до бреговете на Куба,Бразилия ,Хаити,Тринидад и Пуерто Рико.Заедно с хората ,които били доведени по море в един мизерен живот,било пренесено и нещо друго .Техните души и тяхната религия.

Животинското жертвоприношение е съвсем малка част от по–общото ебо (жертва или дар ) в Сантирия.Има различни видове ебо.Има дарове като”адиму “,които могат да включват свещи ,плодове ,сладкиши ,други вещи или извършване на постъпки ,които могат да бъдат признати от боговете или оракулите.По време на гадаене жреците могат да поискат любим плод или блюдо ,или могат да помолят човека да се вслуша в даден съвет.Понякога могат да поискат той да се откаже от пиенето или други вредни навици.Могат да поискат да носи определено бижу, да се посвети на религията и т.н. Могат да помолят и за животно ,обикновено това е пиле или гълъб,и само тогава оракулът е съгласен да помогне.По правило,животинската жертва се изисква само в сериозни ситуации като болест или голямо нещастие.Животни се предлагат и когато нов “свещеник” се посвещава в служба на своето божество в началото на ритуалите по приемането в тайнство.Във всяко начало,разглеждано като раждане,има кръв.
В съвременното общество ,хората са се разграничили от концепцията за смъртта.В някои култури мъртвите се балсамират ,за да изглеждат като живи.Когато купува месо или кожа, пазаруващият не се замисля, че е бил отнет живот.Месото е обвито в пластмасова обвивка и с хартия ,за да се попие всяка кръв ,която може да напомни на купувача за смъртта на животното.Той също се предпазва от знанието за обстоятелствата около живота и смъртта на това животно.Когато животните са убити в кланицата, има малко притеснения или уважение,единственото важно нещо е ,че са умъртвени евтино и в голямо количество за нарастващия пазар.С други думи,може да се каже ,че те също са пожертвани.Трябва да се има в предвид ,че индустрията с птичи продукти убива повече животни в един ден отколкото Сантирия в последните няколко хиляди години и то по целия свят.
От друга страна ,когато се жертва животно в Сантирия, това се прави преди всичко с уважение: с уважение към божеството ,на което се предлага този живот, и към птицата ,чиито живот е отнет .За животното трябва да са полагани добри грижи ,защото то е собственост на божеството.Понякога “висшата сила” може да пожелае “дарът” да бъде пощаден и да живее с този, който го дава,като се очаква ,че ще бъде гледан добре.
В началото на жертвоприношението,когато животното се изнася напред , се пее и танцува с признанието ,че един ден животът на вярващите ще бъде отнет по същия внезапен начин както неговия.В този аспект вярванията на Йоруба се различават малко от тези на индианците.Тук има уважение към живота въобще и към смъртта ,която ще посети всички, включително и Йоруба.
След това ,ако животното не е използвано ,за да пречисти някого от болест или нещастие,то се изяда от всички присъстващи.Ако обаче е използвано за пречистване , се отнася до мястото ,посочено от оракула ,за да се завърши жертвоприношението.Такива животни не могат да се ядят ,тъй като заедно с тях ще бъдат погълнати болестта и нещастието,премахнати от човека.
Независимо дали ебо е само ябълка или малко пиле ,то трябва винаги да се предлага с две ръце и отворено сърце.

Животинското жертвоприношение е обичай ,който се среща и в някои части на Индия.Извършва се ,за да се умилостиви Бог или за да се изрази уважение към Него.След получаване на независимост,някои от щатите в Индия приемат закони ,които обявяват жертвоприношенията в храмовете за незаконни.Тези закони обаче са повърхностни и никога не са били прилагани строго от щатските правителства.През 2003 се прави опит да се осигури приложението на забраната.Това обаче не става и по този начин се позволява тези практики да продължат.Независимо от факта ,че те са популярни сред местното население , основният проблем, както и в случая със Сантирия ,е да се прецени дали животинското жертвоприношение е морално.

Критиците посочват няколко причини да се забрани тази практика.

Един от аргументите против животинското жертвоприношение е, че по принцип то се основава на митологични вярвания ,които са отживелица.Противниците му твърдят,че няма правдоподобна връзка между жертването и изхода на събитията в живота на този, който принася жертвата.Това обаче не може да е основателен аргумент ,когато има религии,чиито убеждения се основават преди всичко на вярата.
Някои твърдят ,че тези практики трябва да бъдат поставени извън закона ,защото стотици животни са убити само заради вярванията на някои.В действителност броят на животните ,пожертвани по-религиозни причини ,бледнее в сравнение с тези ,убити за храна или удоволствие по целия свят.Някои щати в Индия са обмислили този аспект и са приели закони,които забраняват убиването на определени животни за храна,като по този начин изключват и възможността за жертвоприношението им .Ако главната цел на подобни актове е да запазят живота на някои видове, защо тогава тези щати не забранят убиването на животни за храна въобше, дори от други животни,като например тигри?
Други твърдят, че жертвоприношенията трябва да се забранят защото са жестокост спрямо животните.
Има обаче някои процедури ,които са много по-“ бездушни”-като например производството на телешко.
За да се противопоставят хората на животинските жертвоприношения в храмовете,причините трябва да са повече.
Независимо от това, съществува мнението ,че както привърженицте ,така и противниците на практиката ,трябва да разберат ,че свещените места принадлежат на всички тях и трябва да са толерантни към вярванията си.Това може би означава двете страни да се придържат към определени правила ,когато трябва да има жертвоприношение ,или към друго подобно споразумение.
Интересен е фактът , че докато жертвоприношенията на животни се срещат в повечето религии ,според по-нетрадиционните от тях , например Сатанизма, причините да пощадиш животното са повече от тези да го убиеш.

Превод: Merry stro

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари