Подробна Статистика
Статии: 3332
Коментари към статиите: 3255
Снимки: 2072
Обяви: 1363
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2858
Мнения във форума: 52677
Потребители във форума: 1845
Продукти в магазина: 2451
|
|
|
Финвалът (Balaenoptera physalis) |
|
|
17 ноември 2004 |
Вторият по големина кит на нашата планета е финвалът (Balaenoptera physalis). Той достига обикновено до 25—26 м дължина, но веднъж е бил убит екземпляр, дълъг 27,3 м. Женският финвал става по-едър от мъжкия.
Финвалът е разпространен във всички океани и както синият кит, е космополит. В най-голямо количество се среща в антарктичните морета, и то през лятното полугодие. В северното полукълбо е значително по-рядък. Финвалът достига до ледените полета и в двете полукълба, но се държи по-далеч от екватора, През зимата той не се спуска обикновено южно от 30° северна ширина и северно от 20—25° южна ширина. Антарктичните екземпляри финвали са по-едри от арктичните.
Измежду всички набраздени китове финвалът има най-стройно тяло. Както и при синия кит, по коремната му страна има множество надлъжни бразди. Относно биологичното значение на тези бразди по коремната страна на набраздените китове са изказани различни мнения.
Според някои учени браздите играят роля при терморегулацията на китовете — увеличавайки или намалявайки посредством тях повърхността на тялото си, животното може да регулира отделяната топлина. Други мислят, че благодарение на браздите обемът на белия дроб може да се увеличава чувствително при вдишване и това помага на кита да поеме по-голямо количество въздух преди гмуркането си под водата. Трети, изхождайки от обстоятелството, че тези бразди се срещат при най-бързите китове, считат, че браздите по корема придават известна устойчивост на тялото при бързо плуване. Има и различни други мнения, но видни специалисти по китовете считат, че никое от направените предположения не може да се смята за достатъчно убедително.
Тръбната страна на тялото на финвала е тъмносива до черносива, страните са по-светли, а коремната страна — бяла. От всички останали свои събратя финвалът се различава още по това, че главата му има асиметрична окраска — долната челюст и гърлото откъм лявата страна са винаги по-тъмно оцветени, докато дясната страна е по-светла. Този признак се наблюдава при всички финвали независимо от възраста и пола на животното. Според някои зоолози тази особеност в окраската се обяснява със следното обстоятелство: финвалът плува, като е леко наклонен надясно, ето защо лявата страна на главата е изложена повече на слънчевата светлина, поради което отдолу на нея се появява по-тъмна, защитна окраска.
Финвалът живее обикновено на стада. В Антарктика понякога се срещат стада от стотици, а в миналото дори от хиляди екземпляри. В периода на размножаването обаче мъжкият и женският образуват двойка, която дълго време остава заедно.
Както и останалите набраздени китове, финвалът извършва далечни странствувания. Неговите миграции, които понякога са на хиляди мили разстояние, се обуславят -главно от наличието или липсата на храна в различни места на Световния океан. Някои миграции обаче са свързани несъмнено с размножаването. Точните райони, където се размножават финвалите, още не са установени, но редица данни подсказват, че те лежат главно в относително по-топли морета.
Храната на финвала се мени в зависимост от мястото и сезона. Този кит се храни с някои планктонни рачета, с различни риби, а понякога и с главоноги мекотели. Общо взето, храната му в северното полукълбо е по-разнообразна, отколкото тази в южното. В антарктичните морета финвалът се храни почти изключително с едно планктонно раче (Euphausia superba), което достига до 5—6 сантиметра дължина, но на някои места се среща в огромни количества.
При хранене финвалът обикновено плува настрани с отворена уста. Обаче понякога, особено когато се храни със стадни риби, той бързо се завърта около надлъжната ос на тялото си.
Според известни данни през време на хранене финвалите са по-леснодостъпни за китоловците, тъй като не само че се намират близо до повърхността, но и реагират по-слабо на преследване.
Живо описание на лов на финвали ни дава Б. А. Зенкович, и то от времето, когато се е зараждал модерният съветски китолов и първите съветски кадри са се учели още от своите по-опитни колеги — прославените норвежки китоловци.
„...Събуждам се от рязък вик: „Кит откъм десния борд..." Затраква колелото на щурвала, корабчето се накланя и се чува шуртенето на оттичащата се от палубата вода. Разсъмва се. Лежа на тесния диван в капитанската каюта на китоловното корабче „Трудфронт". Пьотър Андреевич го няма, навярно вече е готов.
Бързо обувам ботушите (спях облечен), вземам мушамата и фуражката и излизам на площадката пред капитанската каюта. Разкъсаната на парцали мъгла се вдига над гладкия океан. Още не съм свикнал с китоловното корабче, едва вчера вечерта се преселих на „Трудфронт", желаейки да изпитам всички усещания при лова на китове. Отдавна, още през време на околосветското плаване ние се уговорихме с капитан Зарва заедно да изучим навиците на китовете и всички правила на тяхното ловуване — и ето, настъпи времето да се заемем с тази работа на далекоизточните китови пасища.
— Малка скорост! — се чува команда из „врановото гнездо".
— Малка скорост! — се чува заглушеният глас на капитан Зарва в разговорната тръба, съединяваща капитанския мостик с машинното отделение. По стръмната желязна стълбичка се изкачвам ка капитанското мостче и упреквам Пьотър Андреевич, че не ме е събудил по-рано.
— Но нали зная, че ти ще се разбудиш веднага щом чуеш нашите викове — отвръща Зарва, — та и ние самите се изкачихме едва преди десетина минути. А сега няма още четири часа.
На „Трудфронт" стават твърде рано. Още е тъмно, а харпунерът Карлсен с чашка кафе в ръка, още необлечен в своя работен костюм, се появява на палубата, отива към спасителната лодка и със старчески, но зорки очи се вглежда в морето. Той е на 65 години, от тях 35 е ходил на лов за китове като харпунер. Май че няма ъгълче на земята, където Карлсен да не е бил през своя дълъг морски живот. Петдесет години той бразди морето, но не мисли да се оттегли още да почива. Езикът му — това е смес от деалекти на цял свят; сега в него се преплитат и руски думи.
Сега той стои до китоловното оръдие и гледа нагоре, където в наблюдателната бъчва стои неговият помощник, боцман Хауген. Той е норвежец, щурман по образование. В Норвегия обаче броят на харпунерите е ограничен и на младия, дори способен щурман не му се удава скоро да се издигне до харпунер. Харпунерите ревниво пазят своя занаят. Това е своеобразен цех със свои порядки и понятия. Старите харпунери не отстъпват така лесно своите места на младежите и ето Хауген, познаващ прекрасно китоловното дело на теория и практика, вече редица години плава на длъжност боцман — помощник на харпунера. Към китоловното оръдие го допускат само като боцман — той може да го зарежда и чисти и толкова...
Моите мисли бяха прекъснати от вика на Войтухов, боцмана на нашето корабче: „Кит право пред носа!"
Отпред се появява мощен фонтан, след няколко секунди още един и така с интервали — шест фонтана. Всеки път при появяването на фонтана се вижда част от гърба и от главата на кита. При шестото издишване на кита се показва целият гръб с малкия гръбен плавник и Карлсен се отдалечава от китоловното оръдие. Не успяхме да се доближим на изстрелно разстояние, а се оказа, че когато финвалът (а това е финвал, или селдов кит) покаже плавника и част от опашното стъбло, това значи — той ще се потопи под вода за известно време. Засичам по часовник времето на последния фонтан и на гмуркането, пускам секундомера и чакам следващото появяване на кита. Карлсен нещо говори, приближавам се и чувам: „Защо един?" Действително финвалите обикновено са на групи от по 2—3—5 и повече заедно, а тук е единичен екземпляр. — „Кит отзад... дясно на борд, пълна пара!" — раздават се едновременно командите на харпунера и на капитана. Китолбвното корабче извършва рязко движение, остро, буквално „на пета" се завърта и лети в обратна посока.
— Три кита пред носа! — се чува от бъчвата, но и ние самите вече ясно виждаме три фонтана на около половин миля разстояние. Китоловното корабче плава със скорост 13,5—14 мили в час, а финвалът остава на повърхността до две минути, затова не трябва да се губи нито секунда... Закъсняхме, китовете успяха да се гмурнат, преди да доближим до тях на изстрелно разстояние. Обаче Хауген и Карлсен са . спокойни. Те са свикнали със случайностите на лова, всичко върви нормално и няма защо да се вълнува човек. Ползувайки се от промеждутъка, аз записвам своите първи наблюдения в бележника си: „Височината на първия фонтан при появата на финвала на повърхността след дълго стоене под водата е около 8 м, а продължителността му е 3—4 секунди. Следващите промеждутъчни фонтани са по-малки на височина и по-краткотрайни. Финвалът изпуска до шест фонтана в промеждутъци от 10—16 секунди. На повърхността той се намира около две минути. Изпускайки промеждутъчните фонтани, китът плува на 2—10 м под повърхността. Гмуркайки се за по-къс или по-дълъг период под водата, финвалът показва главата си, гърба с тръбната си перка и част от опашното стъбло."
Докато записвам, са минали около пет минути. Хоризонтът е чист, станало е вече съвсем светло, но времето е мрачно... Но ето, отново вик от капитанското мостче: „Китове право пред носа!"
Отново бърза команда от харпунера — „С пълна пара напред" — и само бумтенето на машината и шумът от разсичаната вода говорят за маскималната скорост. Водата е прозрачна и от „врановото гнездо" се вижда на голяма дълбочина. Аз и Хауген се взираме в изумрудената дълбочина и дебнем появата на китовете. Обаче през време на лова се наблюдава от всички издаващи се точки на корабчето: от капитанското мостче, от бака, от ботдека и току някой се провикне, че е забелязал китове. Така става и сега...
Шест часа продължава, преследването на китовете. Те се въртят в кръг с радиус не повече от три мили, но ние не можем да се доближим на разстояние на точен изстрел, а Карлсен не иска да рискува. Далекобойността на убиващия изстрел от китоловното оръдие е 120 м, но на такова голямо разстояние мъчно се улучва, при все че целта е достатъчно голяма: та нали финвалите са не по-малко от 18 м дълги, а „ширината" или „височината" им — кажете, както ви е угодно — е не по-малка от 3 м. Обаче точността на попадението на харпунното оръдие е също относителна и затова не бива да се рискува.
Ние преследвахме китовете дотогава, докато „тройката" не изплува буквално до нашия борд. Светкавично завъртане на оръдието и по-бързо, отколкото разказвам прозвучава изстрел — харпунът се забива в жълтеникавия гръб на един от китовете, при което ясно се вижда как кожата се разцепва на лъчи по гърба и отстрани. Финвалът не успява да се гмурне и вече отеква по-глух звук по водата — гранатата се е взривила в тялото на кита. Конвулсивно дръпване... и китът изчезва. С шум пробягва въжето по ролките, но изстрелът е гибелен, тъй като харпунът е попаднал в смъртоносно място..."
Финвалът е един от бързо плаващите китове. Той може да развие скорост над 25 км в час. Гмурка се обикновено докъм 100—200 м дълбочина, като само при раняване може да се потопи още по-надълбоко (напр. в един случай е измерена дълбочина 335 м). Под вода той може да остане до 20—30 минути.
Интересно е да се отбележи, че финвалът-майка и нейното малко изплуват като правило едновременно на повърхността. Освен това и фонтаните, които те изхвърлят, са еднакви по брой и се появяват почти едновременно. Естествено фонтаните на малкия финвал са по-ниски и по-краткотрайни, отколкото тези на майката.
Половата зрелост при финвала настъпва в 4—6-годишна възраст, когато той достигне 18—19 м дължина. Женската ражда обикновено едно, само в много редки случаи две малки. Това става вероятно един път в годината или на три години два пъти. След 2—3 раждания женският финвал известно време не ражда. Новороденото малко е дълго около 6,5 м. То бива отхранвано с мляко в продължение на около 6 месеца, като достига 10—12 м.
Напоследък в Световния океан наред с другите видове китове са намалели значително и финвалите. Според известния изследовател на моретата Жак-Ив Кусто и неговия сътрудник Филии Диоле в Атлантическия океан през 1955 г. са живеели около 110000 финвала, а през 1973 г. те са наброявали вече не повече от 30000.
За голямото намаляване на китовете допринасят най-вече съвременните методи на китолов.
През последните три десетилетия в много случаи за откриване и проследяване на китовите стада се използуват самолети и хеликоптери. Освен това употребяват се различни ехолоти, както и някои специални електронни ултразвукови прибори, чрез които китовете се подплашват под водата с цел по-бързо да се изморят. В наши дни в някои случаи убиването на китовете става посредством силен електрически ток, като харпунът и въжето, за което той е завързан, са специално приспособени за това. Днес в убития кит, който се оставя на място, за да не пречи при по-нататъшния лов на китоловното корабче, не се забива просто висок прът с флаг, както преди години, а за трупа се прикрепват малък радиопредавател, специални отражатели за радиолокатори, а нощно време и електрическо фенерче, закрепено на върха на 6-метров бамбуков прът. Всичко това осигурява намирането на оставения убит кит както при буря, така и нощем и при мъгла.
Димо Божков
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
