|
(Potamobius astacus или (Astacus fluviatilis) Речният рак се среща най-често в малки водни басейни с каменисто дъно и дървесни корени във водата, между които се крие през деня. Цветът му варира — синкавозеленикав, кафяв, дори кафявочерен. Общо взето, той е по-тъмен в реките, а по-светъл в езерата.
Външно устройство и крайници. Тялото на речния рак достига докъм 15 см на дължина. То е покрито от хитинов скелет, който е пропит с варовити соли. В този външен скелет се намират два пигмента: единият от тях, на който се дължи цветът на рака, се разтваря в гореща вода, а вторият, който е червен, не се разрушава от гореща вода, но е разтворим в спирт и етер.
Външно тялото на рака е ясно обособено на два дяла: главогръд и коремче. Главогръдът е образуван от сливането на 5-те членчета на главата с 8-те членчета на гърдите. Като се гледа животното отгоре (откъм тръбната страна), главогръдът изглежда неначленен. В същност се вижда щитът, който припокрива главогръда отгоре и отстрани. При щита личи ясно една дъговидно извита назад бразда. Тя очертава задната граница на главата. Освен това по щита има още две надлъжни бразди. Напред щитът на главогръда се източва в дълъг шип. Това е така нареченият рострум. От двете страни на рострума се намират двете сложни очи на рака, които са разположени на стълбчета. Страничните дялове на главогръдния щит не са сраснали с тялото. Те припокриват хрилете на рака.
Коремчето на рака е ясно начленено. То се състои от 7 членчета, последното от които се нарича телсон.
Речният рак има 19 двойки начленени крайници. Всяка двойка отговаря на едно членче от тялото. Само телсонът не носи крайници. Повечето крайници на рака са раздвоени (двуклонести). Всеки раздвоен крайник се състои от една основна нераздвоена част (протоподит), от която започват два клона: външен (екзоподит) и вътрешен (ендоподит). Както основната част на крайника, така и двата му клона са начленени. Крайниците на речния рак личат ясно, като се гледа животното откъм коремната страна.
На предния край на главогръда се намират две двойки раздвоени антени. Първите антени са къси. Те се състоят от основна тричленеста част, която носи два тънки нишковидни придатъка. Вторите антени са значително по-големи. Външният им клон е люсповиден, а вътрешният е многд дълъг и прилича на камшиче. В основата на първите антени в първото им членче се намират статоцистите на рака. В основата на вторите антени се отварят двете отделителни жлези на животното.
След антените следват три двойки челюсти, които представляват силно видоизменени двуклонести крайници. Те заграждат устата. Както и антените, челюстите са крайници на главата. Различаваме една двойка горни челюсти — мандибули, и две двойки долни челюсти — максили. Яките мандибули служат най-вече за разкъсване и стриване на храната. Вътрешният им дял е силно развит и снабден с малки зъбчета. Двете двойки максили представляват нежни листовидни образувания.
На осемте членчета на гърдите съответствуват и осем двойки крайници. Първите три двойки са раздвоени и припокриват отгоре челюстите. Наричат се челюстни крачка, поради това че са в услуга на храненето. Те задържат храната и я подават към устата.
Останалите пет двойки гръдни крайници са нераздвоени, тъй като външният им клон е закърнял. Наричат се ходилни крака, понеже с тях ракът пълзи. Всеки ходилен крак се състои от по 7 членчета.
Първите три двойки крака завършват с щипки (клещи). Особено добре развити са щипките на първата двойка ходилни крака. С тях ракът улавя храната си и се отбранява от враговете си.
В основата на петата двойка ходилни крака на мъжкия рак се намират двата мъжки полови отвора. При женския рак половите отвори лежат в основата на третата двойка крака. Коремните крайници са шест двойки. Те са, общо взето, двуклонести.
Първите две двойки имат различни функции и устройство при мъжкия и женския рак. При мъжкия те изпълняват службата на копулационни органи и приличат на тръбици. При женския индивид първата двойка коремни крайници са много слабо развити. Следващите четири двойки коремни крайници при женския рак и три двойки при мъжкия рак имат типично двуклонесто устройство.
Крайниците на предпоследното членче на коремчето представляват четири добре развити листовидни образувания. Наричат се уроподи. Заедно с телсона те образуват опашния плавник на рака. Ракът плува, като бързо подгъва коремчето си под главогръда. При това се загребва вода напред, а тялото отскача назад.
На коремната страна на телсона се намира анусът на рака. Мускулатура и вътрешен скелет. Мускулатурата на рака се залавя за външния скелет, който покрива тялото. Тя се състои от мускули на крайниците и мускули на някои вътрешни органи.
На места външният скелет образува навътре израстъци, които се означават като вътрешен скелет. Последният служи за опора на някои вътрешни органи, а също така предпазва някои органи от повреда. Смилателна система. Устата на рака води в къс хранопровод, който се отваря в стомаха. Хранопроводът и стомахът спадат към предното черво. Стомахът се разделя на два дяла: преден, по-голям — кардиален дял, и заден, по-малък — пилоричен дял.
Кардиалният дял е покрит отвътре с хитинова покривка, която се свлича при събличането на рака. В този дял има хитинови пластинки и три зъба, които служат за стриване на храната. Преди събличането на рака в предната част на кардиалния дял се срещат т. н. стомашни (ракови) камъни. Те представляват заоблени натрупвания на варовито вещество, което се разтваря при събличането на рака.
Получените варовити соли проливат новия хитинов скелет на животното.
В кардиалния дял става стриване на храната и започва нейното смилане от ферменти, които се отделят от черния дроб на рака.
Пилоричният дял има още по-сложна структура. В него става пресуване на вече отчасти смляната храна и отделяне на течните и полутечни части от твърдите. Благодарение на особеното устройство на пилоричния дял течните и полутечни съставни части попадат в средното черво и черния дроб, а твърдите - направо в задното черво.
Средното черво, което е свързано с пилоричния дял на стомаха, е твърде късо. В него се отварят каналите на черния дроб, който представлява голяма двойна жлеза. В средното черво и в черния дроб става окончателното смилане на храната. Функциите на черния дроб са в същност няколко: той отделя смилателните ферменти, които смилат както белтъчини, така и въглехидрати и мазнини; в него става най-вече всмукването на смляната храна; в клетките му се отлагат запаси от хранителни вещества. Известно всмукване на храна става и в средното черво на рака.
Задното черво е дълго и е разположено право назад до телсона, на чиято коремна страна се отваря с ануса.
Ракът е всеядно животно. Той се храни с части от водни растения, с живи животни (попови лъжички, рибки, ларви на водни насекоми, мекотели и др.), но яде също така и трупове.
Кръвоносната система на рака е отворена, както и при останалите членестоноги. Безцветната кръв циркулира не само в кръвоносни съдове, но и в празнини или синуси, които са части от телесната празнина.
Сърцето на рака има приблизително петоъгълно очертание. То лежи гръбно в задната част на главогръда, като около него има околосърдечен синус. По стената на сърцето има три двойки отвори, посредством които кръвта постъпва от синуса в сърцето.
От сърцето излизат напред три главни съда. Средният от тях се нарича предна аорта или очна артерия, а двата странични — антенални артерии. Антеналните артерии се раздвояват на известно разстояние от сърцето. От задния край на сърцето излиза друг голям съд — задната или коремна артерия. Тя минава назад над червото. Освен тези 4 съда от сърцето на рака излизат още 3 съда, които са по-малки.
Главните съдове на рака се разклоняват и дават по-малки съдове. Тласканата от пулсациите на сърцето кръв попада в края на край щата в синуси. Тук тя отдава кислорода си на тъканите в тялото и поема въглероден двуокис. Венозната кръв постъпва в т. н. гръден синус, откъдето посредством съдове се отнася в хрилете. Тук тя се пречиства и посредством други съдове попада в околосърдечния синус, а оттам пак в сърцето. Дихателна система. Ракът диша с хриле. Последните са разположени в хрилни празнини, които се ограничават отвън от страничните части на главогръдния щит. Хрилете са разположени в три реда. Първият ред хриле са заловени за основните членчета на гръдните крайници, вторият ред — за местата, където тези крайници се съчленяват с главогръда, а третият ред — непосредствено за страните на главогръда. Всяка хрилна пластинка се състои от основна ос или стъбло, от което излизат на всички страни тънки нишковидни разклонения. Хрилете на рака се мият непрекъснато от вода, която циркулира в хрилните празнини. Движението на водата се предизвиква от движението на втората двойка челюстни крачка, а отчасти и на третата двойка. Отделителната система на рака се състои от две антенални жлези. Те лежат в предната част на главогръда. Наричат ги антенални жлези, защото както бе споменато по-горе, те се отварят навън в основата на вторите антени. Всяка антенална жлеза започва с една задънена торбичка, която представлява остатък от целома. От торбичката започва сложно извит канал. Малко преди края си каналът образува едно голямо издуване — пикочен мехур, в което се натрупват течните екскретн, преди да се отделят навън. Антеналните жлези на рака представляват видоизменени нефридии. Нервна система и усетни органи. Централната нервна система на рака се състои от следните главни части: мозък или надглътъчен ганглий и коремна нервна верига. Мозъкът е съставен от три дяла, които външно не личат. В състава на коремната нервна верига влизат един подглътъчен ганглий, 5 гръдни ганглия и 6 коремни ганглия, които са свързани помежду си чрез нервни върви, наречени конективи. Подглътъчният ганглий е съставен от 6 слети ганглия. Той е свързан с мозъка посредством окологлътъчни конективи. Всеки един от петте гръдни ганглия и шестте коремни ганглия е съставен в същност от по два слети ганглия. Съответно на това и конективите, които свързват ганглиите, са двойни и слети.
От ганглиите на централната нервна система излизат верви към различните органи на тялото. Зрителни органи на рака са двете сложни (фацетни) очи. Всяко сложно око се състои от множество (до 3000) прости очички или оматиди, които са силно удължени. Отделните оматиди са изолирани един от друг посредством тъмен пигмент.
Всеки оматид възприема самостоятелно светлинните дразнения и в него се получава образ само на малка част от известен предмет. Съвкупността на образите, получени в отделните оматиди, дава и образа на целия предмет. Тъй като очите на рака са поставени на стълбчета, той има твърде широк обзор.
Речният рак има и особени равновесни органи. Това са двата статоциста, които както бе споменато по-горе, лежат в основата на първите антени. Всеки статоцист представлява малко, покрито от хитин мехурче, което се съобщава с външната среда посредством цепковиден отвор. Отворът е припокрит отгоре от едри четинки. По стената на статоциста има усетни космици, а вътре в него лежи едно твърдо телце — песъчинка, наречено статолит.
В зависимост от положението на животното статолитът натиска едни или други усетни космици и по този начин ракът получава усет за положението на тялото си в пространството. При събличането на рака заедно с хитиновата покривка на статоциста се изхвърлят навън и песъчинките. След събличането ракът възобновява статоцистите, като заравя предния си край в песъчливо дъно, при което в статоцистите попадат нови песъчинки. По тялото на речния рак се намират разпръснати множество космици, които изпълняват осезателна служба. Освен това по първите антени има специални космици, посредством които ракът може да долавя измененията в химическите свойства на околната среда. Половата система както на мъжкия, така и на женския рак лежи в главогръда. При мъжкия рак тя започва със семенник, който лежи под сърцето. Семенникът е съставен в същност от два слети семенника, чиято граница личи в предния дял на жлезата, който е раздвоен. От семенника започват два многократно извиващи се семепровода, които се отварят навън посредством мъжките полови отвори. Крайните дялове на семепроводите представляват мъжки изпразнителни канали. Яйчникът на женския рак лежи също така под сърцето. Подобно на семенника и той е раздвоен в предния си дял. От яйчника започват два къси яйцепровода, които се отварят навън посредством женските полови отвори. Оплождане и развитие. Оплождането при речния рак е доста своеобразно. Семенната течност, която излиза от мъжките полови отвори, се пренася до половите отвори на женския рак посредством първите две двойки коремни крачка на мъжкия рак. Тук семенната течност се втвърдява във вид на млечнобяла маса.
Оплождането на яйцата става по-късно, при тяхното снасяне, като малко преди това женският рак отделя особена течност, която разтваря веществото, което слепва сперматозоидите.
Оплодените яйца се прикрепват към коремните крачка на женския рак посредством особени лепливи нишки. Веществото, от което се изграждат нишките, се отделя от женските полови проводници. Оплождането на яйцата става обикновено през есента или в началото на зимата, а излюпването на малките рачета става през пролетта или в началото на лятото. Излюпените малки приличат на възрастните раци — развитието е пряко. Майката носи известно време излюпените малки на коремчето си, след това те се отделят и заживяват самостоятелно.
Класът ракообразни се разделя на два подкласа: низши ракообразни (Entomostraca) и висши ракообразни (Malacostraca). Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
Коментари () |
|
|
|
 |
