|
(Capra aegagrus), наречен още безоаров козирог, навярно също е влизал в състава на нашата дивечова фауна през историческо време. За съжаление този въпрос все още не може да се смята за напълно изяснен. За това, че той бил често „гост" на трапезата на нашия палеолитен прадед, свидетелствуват намерените останки от него в много наши пещери. Изглежда обаче, че той е изчезнал много рано от нашите планини, защото дори и в най-древните писмени източници за фауната на нашата страна не се споменава нищо за него. Знае се обаче, че още по времето на древните гърци и римляните и чак до наши дни безоаровият козел населявал почти всички гръцки острови в Егейско море. Има -сведения и за това, че се е срещал до късно историческо време из планините на Гърция и Албания.
Интересен за нас е фактът, че през 1916 г. група български войници, изпратени на лов за диви свине в планината Пърнар даг (Кушница планина, продължение на Пирин в Гръцка Тракия), убили един грамаден безоаров козел, чиито рога и кожа се пазят и до днес в сбирките на Националния природонаучен музей в София. Великолепните рога на този екземпляр достигат на дължина 105 см и тежат над 3,2 кг. Предполага се, че това е бил един от козирозите, пренесени от гръцките острови и разселени за реаклиматизиране в планините на Гърция преди това, а може би и да е бил един от последните „кореняци" по тези места. Средиземноморският безоаров козирог — егагър, днес обитава в диво състояние каменистите била и върхове на о-в Крит, Цикладските, Спорадските и други егейски острови, а се среща и в Мала Азия. Той е прекрасен обект за аклиматизиране и задивечаване на Стара планина, Родопите и Пирин. В Софийската зоологическа градина преди години той се беше размножил добре, което показва, че на свобода ще се развива и размножава още по-добре. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
