|
ЖИВОТНИ. ИЗЧЕЗНАЛИ ОТ ФАУНАТА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ (Bos taurus primigenius). Фиг-75. Живял е по нашите земи, както през палеолита, мезолита и неолита, така и до късно историческо време. Много са данните, по които съдим за това. Така например много останки от тур са намерени в дилувиалните пластове на пещерата „Бачо Киро" при Дряновския манастир, в пещерата Темната дупка край Карлуково, в Магурата край с. Рабиша, Белоградчишко. Останки от тур са намерени и при разкопките на селищната могила Ясатепе в квартал „Университетски" в Пловдив, извършени през периода 1950—1958 г. Отделни кости, рога и челюсти от тур са намерени при разкопките на историческите селища Плиска, Мадара, Преслав и другаде. Останки от тур бяха открити и при неотдавнашните разкопки на тракийския град Севтополис при с. Копринка, Казанлъшко.
От монографията на проф. Петър Петков за разпространението на тура в България се вижда, че последният е обитавал през историческо вре ме областите, населявани от следните тракийски племена: траките от днешна Южна Тракия, одриси (Одринско и чак до р. Искър), гети (Добруджа и част от днешна Румъния), пеони (южно от Скопие до Битоля) и дардани (по горното течение на реките Вардар и Морава).
За съществуването на „диви бикове" в Тракия и по-точно по поречието на Средна Струма пише римският писател и учен Марк Барон, живял през I в. пр. и. е. Според Херодот около 450 години пр. н. е. в непроходимите планини в южната част на Балканския полуостров между реките Аксий и Нестос е имало турове. Той съобщава също, че тракийските князе ходели на лов за турове и зубри, а пеонските и гетските князе обичали да пият на гощавките медовина в посребрени или позлатени рогове на тур.
От научната публикация на проф. Стефан Иванов „Храната от животински произход на обитателите на южната порта в Преслав" научваме, че турът бил обект на лов чак до втората половина на XVI в. Нашият учен имал рядкото щастие да намери едновременно, т, е. при едни и същи разкопки на едно и също място, кости от пуйка и тур. Като изхожда от обстоятелството, че пуйката произлиза от Америка и е пренесена от испанците в Европа през първата половина на XVI в., той заключава: „Този факт убедително ни показва, че турът, за който досега имаме сигурни данни, че е съществувал в Преславската околност в началото на XIII в, и е продължавал да живее по нашите места до идването и разпространението на пуйката, т. е. вероятно в края на XVI в."
Косвено доказателство за съществуването на тура в нашата страна до късно историческо време ни дава и топонимията. Много наименования на географски обекти и селища, някои от които са се запазили и до наши дни, говорят за това, че турът е изобилствувал по тези места. Такива са например: селото на писателя Чудомир — Турия, Казанлъшко; с. Туряковци, местността Турица, Турийска река и други. Кой от нас подозира, че коренът на чисто българската дума ,,в т у р в а м с е" произлиза от тур и означава стремително връхлитане (като тур).
Турът е живял по нашите земи до XVI в. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
