|
(Panthera t. virgata), наречен още тюркменски или каспийски тигър, се среща в Иран и Афганистан, както и на територията на СССР — в Закавказието, Казахстан и Средна Азия. Смята се, че е напълно изчезнал през последните години. Фиг-33. - Фиг-34. Туранският тигър е малко по-дребен от амурския си събрат. Дължината на тялото на възрастните мъжки екземпляри е около 2 м. а дължината на опашката му достига от 70 до 100 см. Възрастните мъжкари са с тегло около 200 кг, но е убит и екземпляр, който тежал 240 кг. Окраската му е по-ярка от тази на амурския тигър и сезонните й различия не са толкова рязко изразени. Някои съветски зоолози са на мнение, че през средните векове туранският тигър се е срещал и в Предкавказието, откъдето се е придвижвал и до южноруските степи. Така например специалистът по тигрите, съветският зоолог Б. Г. Гептнер предполага, че когато Владимир Мономах е писал през XII в. своите „Поучения към децата", в която споменава за някакъв „лют звяр", е имал пред вид именно тигъра.
В началото на XVIII в. се срещал в южните райони на Азербайджан (в Ленкорани), както и в Колхида и в Аджария, но в началото на XIX в. бил напълно изтребен в последните два района. Туранският тигър се срещал, макар и рядко, също в Грузия и Армения. Последният тигър бил убит в Грузия през 1922 г., а в Армения — през 1948 г. В Киргизия тигрите били унищожени към началото на нашето столетие. В Тюркмения последният тигър, пришълец от Иран, бил убит през 1954 г. в Копетдаг. Стесняването на ареала на туранския тигър започнало преди около 100 години, но с особено бързи темпове това станало през 30-те години на нашето столетие. Към началото на Втората световна война тигрите изчезнали в почти всички райони, където в миналото били разпространени. В долината на река Или, която се влива в езерото Балхаш — казахска ССР, особено в долното й течение, тигри се срещали и след войната. Тук те изчезнали към 1948 г. Главната причина за изчезването им била не изтребването им от ловците последният тигър в този район бил убит през зимата на 1934/35 г.), а в нарушаването на околната среда. Така например съветският зоолог А. А. Слудски (1966) предполага, че унищожаването на туранския тигър в долината на р. Или се дължи предимно на ежегодните опожарявания на тугайните (крайречни) гори и тръстиковите гъсталаци, от които загивали предимно малките тигърчета. Ето какво пише по този въпрос съветският зоолог Р, Потапоз: „Особено пагубно за тези хищници се оказало унищожаването на основната среда на тяхното обитание — тугайните гъсталаци заедно с населяващата ги фауна. Както е установено, за нормалното съществуване на възрастен тигър е необходимо средно 10—12 кг месо на ден, а тигърчетата от едно котило изяждат за година повече от 5 т месо. Не е трудно следователно да си представи човек какъв брой копитни животни е нужно да има, за да се поддържа съществуването дори на неголяма микропопулация от тигри. И тази висока численост от копитни животни" е съществувала. Тугайните биоценози-1 се отличават с висока продуктивност, а следователно и с твърде висока плътност на животинския свят. Но именно тази висока продуктивност на тугаите, почвеното им плодородие и наличието на вода започнала 1-Тугай (тюрк.) — наводнявана гора в речните долини на Средна и Централна Азия, състояща се главно от топола, ясен, върба и др. — б. а. да привличат тук и човека. По тези места плодородните земи в съседство с вода били винаги дефицитни. Настъплението на човека към тугайните области е започнало отдавна, но през последния половин век то станало изключително интензивно. Непроходимите тугайни гъсталаци изчезваха пред очите ни, сменявайки се с равните квадрати на памучните, оризовите и тютюневите плантации. Тугайните гори бяха изсечени и се превърнаха в мери за добитъка. Бързо намаляваше и броят на свинете и елените, конто са главната храна на тигрите, а малките оцелели пространства тугайни гъсталаци вече не можеха да дадат защита за спокойното отглеждане на потомството". Друга причина за намаляване броя на тигрите и изчезването им на места е химизацията. През последните десетилетия много тигри в Индия са бали отровени от пестициди и други химични средства за борба срещу вредителите и плевелната растителност. Така например преди 4—5 години в индийския щат Мадхя-Прадеш в продължение на шест месеца са били открити труповете на 32 отровени тигъра. В Южен Виетнам пък тигрите били напълно изтребени от пуснатите през войната химикали за унищожаване на растителността. Допреди 5—6 години съветските зоолози все още се надяваха, че в някои по-недостъпни тугайни гъсталаци може да са се запазили някоя и друга двойка тигри. В научно-популярната си книжка „Тигърът", издадена от „Лесная промишленость" през 1974 г., видният съветски зоолог И. Б. Шишкин пише за туранския тигър, че се е запазил в малко количество в Иран и Афганистан. Но ето че научният сътрудник при Зоологическия институт на АН на СССР, канд. на биологичните науки Р. Д. Потапов излезе със съобщение в кн. 6 на си. „Природа" на АН на СССР от 1978 г. „Изчезване на туранския тигър". В него той пише: „Колкото и да е печално да се съобщи това, но след балийския тигър изчезна от лика на Земята още един подвид на този великолепен хищник — туранският тигър (Panthera tigris virgata) — един от двата подвида, обитаващи нашата страна. И не остава никаква надежда за това, че той все някъде още се е запазил." Вторият подвид тигър, който е изчезнал през последните 5—6 голини, е балийският. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
