|
Смилането на сложните по устройство хранителни вещества— протеин, въглехидрати и мазнини — е ензимо-химичен процес, при който се стига до прости, разтворими във вода съставки, които могат да преминат през клетъчните мембрани и да проникнат в тялото на животното. Следователно при храносмилането процесите са два — химично разграждане на храните, което подготвя хранителните зещества за приемане, и физичен процес (осмоза, дифузия,филтрация) на проникване на хранителните съставки в организма. Смлените хранителни вещества се всмукват по цялата дължина на храносмилателния канал. В устната кухина се всмукват незначителни количества вода и разтворими съставки на храната —минерални вещества,и въглехидрати. В стомаха, особено на преживните, също се всмукват вода, минерални вещества и летливи мастни киселини, получени при бактерийната ферментация на целулозата. Всмукване обаче се извършва главно в тънките черва. Епителът на тънките черва образува многобройни фини власинки с дължина около 1. мм.
Власинките са изградени от еднослоен цилиндричен, епител, силно проникнат от кръвоносни капиляри и обхванат от мускулни влакна и нервни разклонения. С всмукателните власинки повърхността на всмукване на тънките черва се увеличава 4 до 6 пъти. Перисталтиката на червата и индивидуалното движение на власинките ги довеждат в допир с нови части от храната. Така при бавното протичане на хранителната кашица по тънките черва разтворимите съставки на хранителни вещества се всмукват почти напълно.
Всмукването не е прост процес на осмоза и дифузия. То е биологичен процес при определени тесни граници на концентрация на хранителните вещества, която се поддържа от самото всмукване, така че разтварянето на нови количества в процеса на храносмилането не води до пренаситени разтвори на хранителни вещества. Освен това при нужда от червата може да се отдели вода, която да разреди и доведе разтвора до биологично необходимата концентрация. Оптималната концентрация за всмукване на захарите е 1,5%. С увеличаване на концентрацията намалява интензивността на всмукването. Когато концентрацията нарасне на 5%, всмукването спира.
Някои от всмукнатитехранителни вещества претърпяват известни промени още в епителните клетки на червата, а други преминават през тях без промяна.Освен това те се отправят към вътрешността на организма по различни пътища.
Проводящите съдови системи на организма са две — кръвоносна и лимфна, кръвоносната система се състои от артерии, които отнасят кръвта от сърцето, към органите и тъканите, и вени, които я събират от тях и я връщат обратно. Артериите и вените се свързват при най-фините, с най-тънки стени разклонения на кръвоносните съдове, които достигат до всяка клетка — капилярите. Хранителните вещества и газовете, които носи кръвта, може да минат само през стените на капилярите и да проникнат в клетките и, обратно, разпадните продукти — солите и газовете — може да се върнат в кръвта само през капилярите. Хранителните вещества и газовете не може да преминат през стените на артериите и вените.
Лимфата е безцветна течност, отделена от капилярите, несъдържаща кръвни клетки, но носеща хранителни вещества и газове, която облива клетките и запълва междуклетъчното пространство.Хранителните вещества и кислородът от капилярите преминават през лимфата към клетките, а разпадните продукти и въглеродният двуокис пак през лимфата преминават обратно в капилярите и поемат по вените пътя към сърцето. Попадналите от клетките в лимфата патогенни микроорганизми не могат да постъпят обратно в кръвта, тъй като през стените на капилярите не могат да проникнат вещества с високомолекулен, а още по-малко с клетъчен строеж.
По-голямата част от отделената от капилярите лимфа се връща обратно в тях и поема по кръвния поток, но една част от нея остава, събира се в по-малките лимфни съдове,които се съединяват в по-големи и образуват подобен на венозния, но много по-малък по обем поток на течности. След като премине през лимфните жлези, лимфата се влива в големите вени близо до сърцето. Предназначението на лимфната система не е напълно изяснено, но между другото важна нейна задача е предпазването на тялото от инфекция.
Попадналите от тъканите в лимфния поток микроорганизми се отнасят към лимфните жлези, където се убиват и се разпадат.
Водата се всмуква с разтворените хранителни вещества и в зависимост от тях попада от епителните клетки на власинките в кръвоносните капиляри или в хилусната празнина на власинките. При висока концентрация «а хранителните вещества в просвета на тънките черва или при попадане на вреднодействуващи вещества в червата водата от капилярите през стената на власинките може да се отдели в просвета на червата и при ускорена перисталтика да се изхвърли през ануса със силно разредените изпражнения.
Минералните вещества обикновено се намират във вид на лесно разтворими съединения и проникват в чревната стена без трудности. Те се вливат главно в капилярите. Когато обаче количеството им е много голямо, те могат да попаднат отчасти и в хилусната течност. Бързото отнасяне на минералните вещества осигурява постоянна разлика между осмотичнота налягане на съдържанието на червата и на клетъчното съдържание на епитела на червата и с това — постоянно всмукване на минералните вещества..
Въглехидратите, разградени до монозахариди, са разтворими и се всмукват в тази форма. Някои автори са на мнение, че глюкозата преди всмукването образува сложни естери с фосфорната киселина и така се всмуква по-бързо. Всмукнатата глюкоза постъпва главно в кръвта и отчасти в лимфата и след чернодробен контрол се отслоява минимално като гликоген в черния дроб, а друга част се включва в кръвната циркулация, отнася се до клетките и там се превръща в гликоген като минимален клетъчен и мускулен запас или изгаря и освобождава енергия.Количествата, надвишаващи тези нужди, се отслояват под формата на мазнини.
Продуктите от разградената в търбуха целулоза — млечната киселина и летливите мастни киселини — обикновено се всмукват от стените на стомаха и попадат в кръвта. Тук те най-често се окисляват, а освободената енергия се използува от организма. По-новите проучвания е помощта на белязани атоми показват,че макар и в малки количества органичните киселини може да се използуват и за други цели.Нивото на захарите в кръвта се поддържа постоянно от взаимодействието на хормона адреналин от надбъбречните жлези с инсулина на задстомашната (панкреатичната) жлеза.. Кръвта на говедото и овцата нормално съдържа 0,03—0,07%, на конете и свинете — 0,05— 0,09%, а на кокошките — 0,07—0,16% глюкоза. Нивото на захарта в кръвта се контролира от черния дроб,главно от постъпленията е храната и отчасти от разграждането на резервния гликоген.
Белтъчините, разградени до аминокиселини,при всмукването попадат в кръвта и отчасти в лимфата. В черния дроб може да бъдат синтезирани в белтъчини малка част от аминокиселините. Те се отнасят главно до клетките и там при тъканната обмяна биват поемани в определено съотношение. Така се изгражда новата белтъчина като прираст или се формира белтъчина, която ще замества изхабената при метаболизма.
Друга част от аминокиселините след известна преработка в половитежлези се превръщат в полови продукти и в резервни вещества на яйцеклетките. В млечната жлеза аминокиселините се преустройват и се синтезират в специфични млечни белтъчини. При тъканната обмяна някои аминокиселини може да се получават при преобразуването на други, а някои не може да се получат. Тези аминокиселини, които организмът на животните не може да. синтезира, са известни като незаменими.
Излишните аминокиселини се дезаминират в черния дроб. Азотният остатък се изхвърля чрез бъбреците под формата на карбамид, или пикочна киселина. С него се изнася известно количество енергия, която организмът не е в състояние да оползотвори. Въглехидратният остатък в зависимост от нуждите на организма може да бъде окислен и използуван за покриване енергетичните нужди на животното или в процеса на тъканната обмяна да бъде отслоен като мазнини или гликоген.
Крайните разпадни продукти при смилането на мазнините са глицеролът и мастните киселини. Глицеролът като водоразтворим може да се всмукне направо, а висшите мастни киселини, които са неразтворими във вода, се съединяват с жлъчните киселини и се всмукват като водоразтворими холеинови киселини. Под влиянието на ензимите в епителните клетки на чревните власинки холеиновите киселини се разграждат на висши мастни и жлъчни киселини.Жлъчните киселини се задържат в черния дроб и отново се отправят към жлъчката. Под форма на фина емулсия мазнините се отделят в хилусната празнина на власинката и отчасти в кръвта. При изпълване на хилусната празнина на власинката мускулните нишки се съкращават и хилусната течност се излива в хилусните проводи на тънките черва. След като преминат през лимфните жлези, мазнините се съединяват с общия хилусен поток и се вливат в кръвния поток чрез голямата вена. В хранителната кашица в червата се намират само неутрални мазнини.Това показва, че всмукнатите висши мастни киселини са свързани с глицерол, който е образуван от въглехидратите в стените на червата под влияние на ензимите.Неутралните мазнини в кръвния поток се довеждат до клетките чрез капилярите. Попаднали в клетките, те се задържат в малки количества в цитоплазмата като съставка на клетката,а останалата част се окислява, и освобождава енергия за ендотермични процеси на изграждане на белтъчини и за поддържане на постоянна температура за жизнените процеси. Излишните неутрални мазнини се отправят към определени места,където се превръщат и се отслояват в специфични за съответния вид животни и за мястото на отслояване в тялото мазнини.
Витамините се всмукват също в тънките черва. Някои от тях в готов вид се отправят чрез кръвния поток към вътрешността на тялото, а други — в стените на тънките черва — се преустройват с помощта на ензими (например каротинът във витамин А).
Всмукването продължава и в дебелите черва, но тук постепенно процесите на ензимно смилане се заменят с бактерийно смилане и с процеси на гниене, а процесите на всмукване силно намаляват по интензивност на единица площ и по общ обем.Наред с това слабо алкалната реакция на остатъците от храната постепенно преминава в неутрална, а след това и в слабо кисела. Всмукването главно на водата и на останалите невсмукнати смлени вещества, както и на някои продукти от разграждането, главно на целулозата, води до бързо намаляване на водата в съдържимото в червата. Изменението на консистенцията и структурата на веществата постепенно ги довежда по форма и съдържание до специфичните за вида изпражнения.
От изложеното дотук е ясно,че всмукнатите хранителни и активни вещества от храната се отправят към вътрешността на организма по кръвоносната и лимфната система, които не са строго диференцирани и до известна степен при нужда могат взаимно да се заместват, но имат и значителни функционални различия. По-голямата част от хранителните вещества постъпват в кръвта. Преди да бъдат отправени към общия кръвен поток, те минават ирез черниядроб и там се подлагат на дълбоки преобразувания, с което се нагаждат към специфичните потребности на индивида,а постъпващите в лимфата след незначителен контрол от лимфните жлези се вливат в общия кръвен поток, без да се подлагат на дълбоки преобразувания. Преобразуванията на тези хранителни вещества се осигуряват от ензимната система на клетките. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
Коментари () |
|
|
|
 |
