|
Дори и на неспециалиста прави впечатление, че животните в природата са групирани по такъв начин, че образуват естествени групировки. Всеки може съвсем точно да отдели насекомите от червеите, да възприеме рибите като нещо отделно от бозайниците и т.н. Дори само това показва, че действително в природата животните са групирани по някакъв начин на естествени групи, които имат редица общи морфологични и други белези.
Такива големи групи животни като споменатите но-горе, а и още много други, естествено се разпадат на по-малки фуни, също така обединени но някои признаци на подгрупи (напр. бозайниците се разделят на по-малки подгрупи, като хищници, копитни, гризачи и т.н.). Тези подгрупи, от своя страна, също се разделят на още по-малки също така естествено обособени подгрупи (например хищниците — на кучета, котки, мечки, порове) и т.н. Или, както сам Дарвин в „Произход на видовете" казва, „всички организми са сходни един с други, при което степента на сходство се намалява" (в посока от по-малките към по-големите групи).
При това тези групи могат да се класифицират така, че едни групи стават подчинени на други, и ако ние искаме да построим една класификация на организмите, то „тази класификация очевидно не е произволна".
Оттук произтича и една основна задача па класификацията — да разфаничи тези групи и да ги разположи в правилна последователност. Преди да преминем към класификацията па животните, нека да се спрем накратко на т. нар. висши таксони и па тяхната йерархия.
Видът е низша систематична категория. Висшият таксон или висшата систематична категория е съвкупност от по-низши систематични категории.
Висшите систематични категории и особено родът и семейството до голяма степен обикновено заемат определени характерни, обособени и сходни донякъде биотопи или адаптивни зони. Подчертаването на екологическото сходство при членовете на висшите таксони има значение и е обосновано от факта, че, от една страна, членовете на един висш таксон са потомци на един основател, следователно имат общо родословие, и, от друга, че именно редицата общи черти в техния строеж е следствие не само на родството, но и на общия характер на условията, при които живеят. Следователно висшите таксони са продукт преди всичко на дивергенцията на един общ прародител, а още и продукт на влиянието на определени екологични условия. Последните могат значително да изменят строежа на отделни видове от даден таксон и да го направят доста различен от другите му членове. Това обаче още не може да бъде основание за отделянето на този вид в друг род, защото висшият таксон е група родствени видове и не е съществено дали те имат общи признаци. Както се вижда, в основата на обединението на видовете във висши таксони и най-вече в родове стои родствеността. За нея можем да съдим по морфологични и други белези, но те не определят обема на висшия таксон и неговите граници.
Таксоните животни — от най-низшия — вида, до най-висшия — типа, се разполагат в една йерархическа зависимост и съподчинение. Първият учен, който е създал и първата йерархическа зависимост между таксоните, е К. Линей. Той е установил следните категории: Клас, Разред, Вид и Вариетет. Тези пет категории са били достатъчни, за да се разпределят в тях известните му немного видове животни. Последната категория — Вариететът, е била използувана от Линей доста произволно, което е и причина постепенно тя да загуби някакъв строг смисъл и в края на краищата днес да бъде отхвърлена.
Тъй като видовете животни, които се описват след Линей, бързо нарастват, скоро става необходимо едно по-подробно и детайлно подразделение на висшите таксони. Появяват се таксоните Тип и Семейство.
Днес се приемат за основни един низш таксон — Видът, с подразделение на подвидове при политиничните видове, и пет висши таксона: Тип, Клас, Разред, Семейство и Род.
Освен тези основни категории съществуват още и редица междинни, също така приети за официални. Общоприетите днес категории, дадени в тяхното съподчинение, са следните: Тип, Подтип, Надклас, Клас, Подклас, Надразред, Разред, Подразред, Над семейство, Подсемейство, Трибус, Семейство, Род, Подрод, Вид, Подвид.
Основната разлика между низшата категория Вид и останалите висши категории се изразява в следното: 1) видовата категория означава специфичност, обособеност, различие от останалите; 2) висшите категории са обединителни — те подчертават родството; 3) висшите таксоии отразяват реални отношения в природата, макар че те са абстракции, създадени от човека до известна стенен за удобство; 4) те отразяват реални отношения, защото правилно обособената висша категория е основана на родствени отношения между нейните членове.
Зоологическата класификация е разпределение на животните но групи (таксони) на основата на тяхното родство.
Ако не съществуваше зоологическата класификация и систематикът се ограничаваше само с описване на видовете, то милионите видове животни щяха да създадат такъв хаос, в който щеше да бъде невъзможно да се намерят каквито и да били закономерности и не би била възможна биологията като цяло. Но човекът има естествена способност да класифицира. Класификацията на животните, създадена от него, е толкова стара, колкото е и самият той. Разбира се, първите му класификации са имали съвсем друга основа и характер. Класифицирането е ставало въз основа на нуждите — отровни животни, опасни животни, животни, служещи за храна, и др. Известно е, че дори представителите на някои съвсем примитивни племена нерядко дават дори видови названия на срещаните край тях животни, и то така сполучливо „определят" видовете, както това вършат опитните специалисти. Даже някои племена в Азия и Америка са давали двойни названия на животните, т. е. въвели са бинарната номенклатура далеч преди Линей.
За начало на биологичната класификация па животните трябва да се смята работата на древния гръцки философ Аристотел, който още в IV в. преди пашата ера се е занимавал със сравнителна морфология, анатомия, систематика и е създал първата класификация на животните. Негова е следната мисъл, която звучи, като че ли е казана днес: „Животните може да се характеризират по техния начин на живот, поведение, привички и по строежа на частите на тялото им." Аристотел е познавал около 520 вида животни. Тези животни той разделил на две големи групи — животни без кръв и животни с червена кръв. В дадената но-долу таблица, в която с показана класификацията на Аристотел, е направено сравнение между групите, които с отделил древногръцкият философ, и това, на което те днес съответствуват. Ние имаме възможност още веднъж да се възхитим и преклоним пред гения на древността.
Животни без кръв
1. Мекотели с крака на главата (днес — главоноги).
2. Мекочерупчести животни (днес — ракообразни).
3. Черупчестокожи животни (днес — охлюви и миди).
4. Насекоми (днес — насекоми, паяци, червеи).
Животни с червена кръв
1. Безкраки, покрити с люспи, дишащи с хриле (днес — риби).
2. Яйцеснасящи, четирикраки и безкраки, с белодробно дишане (днес — земноводни и влечуги).
3. Птици (днес — птици).
4. Живораждащи четирикраки (днес — бозайници).
5. Живораждащи безкраки с белодробно дишане (днес — китообразни).
Много по-важна и ценна е философската страна на класификацията на Аристотел. Той издигна идеята да се разположат животните в единна градационна система според тяхната усъвършенствуваност. Тази идея да се разделят и класифицират животните като „низши" и „висши" в 1859 г. получи еволюционен смисъл.
Аристотеловата класификация е господствувала цели 2000 години, до времето, когато К. Линей създаде своята класификация. Не напразно този гениален шведски натуралист се нарича баща на таксономията. Той постави ред в хаоса от видове и определи нормативни положения, които залегнаха в основата на съвременната систематика. Макар и да съществуват много грешки във философските позиции на Линей, в неговите схващания за постоянството на видовете и т. н., още неговите съвременници и следващите поколения натуралисти възприеха неговата система главно заради удобството на бинарната номенклатура и строгата йерархия на категориите.
Една особена заслуга на Линей, която има косвено значение за развитието на еволюционното учение и която много често остава незабелязана, се състои в това, че той подхвърли на съмнение и убедително опроверга всеобщата вяра в изменчивостта на вида. Колкото и парадоксално да звучи това, но именно убеждението, което наложи Линей, че видовете са неизменни, постави въпроса за техния произход, който беше разрешен след около 100 години. По време на господството на „Лииеевския вид", т.е. почти 100 години, особено внимание се отделяше на две свойства на вида: постоянството му и ясното му ограничаване от друга видове, т.е. неговата „обективност". Считало се е, че тези две основни свойства па вида изискват или да се вярва в еволюцията, т.е. в непостоянството на видовете и следователно да се отрича тяхното обективно съществуване, или пък да се вярва в постоянството на видовете и тяхното ясно разграничаване, което е водело до отричане на еволюцията. Известно е, че „еволюционистът" Дарвин отрече обективното съществуване на вида, но прие, че видът се изменя. Той казва: „Аз считам термина вид за произволен, приет от съображение за удобство, за характеристика на група индивиди, твърде сходни един с друг".
Възникването на Дарвиновото учение за произхода на видовете не можеше да стане без това, което направиха Линей и многобройните натуралисти и зоолози след него и на първо място такива като Ламарк, Кювие и др. В навечерието на появата на Дарвиновото учение въпросът за естествеността на зоологическата класификация беше вече достигнал дотам, че таксономистите трябваше или да приемат това, което предлагаха номиналистите, а именно че в природата съществуват само индивиди, че няма естествени групировки, че те са измислени от човека за удобство, или пък да считат, че редът, който съществува в природата, е създаден и предначертан от някаква висша сила и всеки таксон е съвкупност от варианти на един основен тип, които неизменно носят в себе си същността на този тип.
Една от великите заслуги на Дарвип е, че той предложи трета възможност за разрешаване на въпроса. Когато Дарвип пътувал с кораба „Бигьл", той непрекъснато се сблъсквал с много примери на изменчивост и адаптация, които никак не можели да се обяснят със съществуващите теории. И изведнъж загадката на естествената система била решена. Естествените групи съществуват като такива, защото всички членове па тези групи произхождат от общ прародител. Еволюционната теория на Дарвип обясни защо в природата изменчивостта не е непрекъсната, а, както се изразява Дарвип, е ограничена „от група в група".
Съвременната теория па класификацията се основава па откритите от Дарвин закономерности. Освен това тя отчита и тока, че видът не е сбор от индивиди, а е съставен от популации и че видовете могат да бъдат монотипични и политипични. На тези две особености Дарвин не беше обърнал внимание.
Цели на класификацията.
Някои считат, че значението на класификацията е да създава удобство за регистриране на офомното разнообразие на живите организми. Колкото и да е важна тази задача на класификацията, тя не е основна. Основното значение на класификацията е, че тя е научна теория, която има пояснителна и прогностична стойност. Пояснителният й характер се състои в това, че тя обяснява причините за появата на общите свойства на различните таксон и, а прогностичната й стойност — в това, че общият произход, който е характерен за членовете на един таксон, гарантира с голяма вероятност, че всички членове на този таксон имат общи признаци и свойства.
Всички таксони се назовават с определено научно название, което се дава от зоолога, който за първи път е установил този таксон. Всички таксони (безвида) носят едно латинизирано име, което се пише с главна буква. За основния таксон — вида, се използува т. нар. бинарна или биноминална номенклатура, която е въведена от К. Линей. Всяко име на вид се състои от две имена: едно родово име, което започва с главна буква, и едно видово име, което започва с малка буква. Видовото име трябва да е съгласувано с родовото име но падеж и число съгласно латинската граматика.
В практиката са възможни случаи, когато един вид е бил описван от двама или повече зоолози в различно време, които са му давали различни имена. За валидно се приема името, което е дадено за първи път. Другите имена стават синоними на първото. Не се допуска с едно и също родово име да се назовават различни животни.
Днес съществува специален Международен кодекс на зоологическата номенклатура, който е приет на XV конгрес на зоолозите в 1958 г. и който дава правилата, които трябва да се съблюдават при даване на име на новооткрито животно, а така също регламентира и редица положения, възникващи при работата в систематиката.
В резултат на дългата работа на биолозите и зоолозите, основавайки се на учението на Дарвин, днес ние разполагаме с една сравнително добре разработена система на животинския свят, извадена повече или по-малко на основата на родствените отношения, които съществуват между групите животни. Въпреки това обаче мненията на различните зоолози се различават в различна степен не само за обема на различните категории, но и за техния брой. Това се отнася дори за такива крупни таксономични категории като типовете и класовете. Например в немското многотомно издание „Urania Tierreich" (1967 г.) броят на типовете животни е 29, в руското „Жизнь животных" (1968 г.) техният брой е 23, а според големия съветски зоолог В. Н. Беклемишев (1964 г.) броят на типовете безгръбначни животни е 16. От този пример се вижда колко се различават мненията на различните зоолози дори от едно и също поколение.
Въпреки всичко обаче естествената система на животинския свят е до голяма степен изяснена, тъй като различията в мненията на зоолозите възникват главно но отношение на отделни малки групи животни, силно обособени или изменени, чиито родствени връзки с другите групи са много неясни. Основните таксономични групи, които обхващат повечето животни, имат ясно положение в зоологическата система, а и родствените отношения между тях са до голяма стенен вече изяснени, поне в общи линии.
В настоящия учебник ние приемаме следната класификация на най-висшите таксони:
Царство Animalia
Подцарство Protozoa
Тип Sarcomastigophora
Тип Sporozoa
Тип Cnidosporidia
Тип Microsporidia
Тип Ciliophora
Подцарство Metazoa
Надраздел Phagocytellozoa
Тип Placozoa
Над раздел Parazoa
Тип Porifera
Надраздел Eumetazoa
Раздел Radiata
Тип Coelenterata
Тип Ctenophora
Раздел Bilateria
Тип Plathelminthes
Тип Nemertini
Тип Nemathelminthes
Тип Acanthocephala
Тип Annelida
Тип Mollusca
Тип Tentaculata
Тип Arthropoda
Тип Onychophora
Тип Echinodermata
Тип Chaetognatha
Тип Pogonophora
Авторски права: Проф. д. б. н. Павел Ангелов
"Анатомия; морфология и систематика на безгръбначните животни"
Коментари () |
|
|
|
 |
