|
(Felis lynx) е Фиг-81. Единствения едър хищник от сем. Котки, който неотдавна е бил разпространен из масивните гори в нашата страна.
Макар и по-дребен от другите представители на семейството (лъва, тигъра, леопарда и др.), все пак той е едро животно, което достига на дължина до 110—130 см, а на височина до 60 см. Тялото му е силно и красиво. Характерна негова особеност са „четчиците" на върха на ушите, както и „брадата" („бакенбардите") му. Отличава се от другите видове „котки" по късата си опашка и сравнително дългите крака. Окраската му е твърде изменчива — от жълтобелезникава до ръждивочервена.
Върху този фон на гърба и краката с разпръснати отделни кръгли петна и продълговати по-тъмни ивици, които обаче може и да липсват.
Обитава предимно масивните високо-стъблени гори с гъст подлес. Добре се катери по дърветата, а може и да плува. Активен е през нощта, като денем прекарва в леговището си из най-недостъпните гъсталаци, а вечер излиза на лов. Храни се обикновено с дребни бозайници и птици, но често напада и по-едра плячка — елени, сърни, диви кози, млади диви свине и др. Води заседнал живот, но при недостиг на храна извършва далечни странствувания.
Слухът и зрението на риса са отлично развити, но обонянието му, както повечето котки е слабо.
След около 65 дни бременност женската ражда от 2 до 4 малки, които бозаят до три месеца и живеят с майка си до следващия размножителен период. Продължителността на живота на риса е около 11 години.
В миналото рисът е бил широко разпространен по всички континенти, с изключение на Австралия. Все пак трябва да се каже, че той е предимно „северна котка", тъй като най-много се среща из гористите и планински райони на Северна Америка, Северна Азия и Северна Европа. Този красив хищник винаги е бил преследван главно заради кожата му, която се цени високо в кожухарската промишленост. Макар и да се смята, че промишленото значение на риса никога не е било голямо, тъй като той винаги е бил рядко животно, все пак, както съобщава Брем, към края на миналото столетие на европейския пазар са били продавани само от Русия и Норвегия годишно около 25 000 рисови кожи.
В резултат на това почти навсякъде рисът е намалял извънредно много. В повечето страни на Европа той е вече напълно изтребен. Така например до XV в. рисът е населявал почти всички гъсти гори на Германия, а днес вече не се среща там. Смята се, че последният рис бил убит в Германия през 1846 г. Днес тоза красиво животно се среща само в южната част на Балканския п-в, в Карпатите, Пиренеите, Северна Америка и Азия. Най-много е разпространен в Сибир.
В миналото рисът е обитавал почти всички гори и планини в нашата страна. За неговото някогашно широко разпространение у нас свидетелствуват редица факти. Така например Рафаил Попов открил субфосилни останки от рис при разкопки край с. Саламаново — Преславско. Още Ксенофонт (440—350 г. пр. н. е.) споменава в съчиненията си за съществуването на рисове в България.
От „Български дневник" на Иречек (1880 г.) научаваме, че по течението на р. Камчия имало в миналото селище, което се наричало Рисово.
Адам Чайковски, по произход поляк, офицер на турска служба през миналото столетие, известен под името Садък паша, като пише в тогавашното руско ловно списание за дивеча в нашата страна, съобщава между другото и следното: „Рисовете в тази планина (Родопите —б. а.) Не представляват рядкост. Рисове се срещат още и в околностите на Разград, а дори и в дребните храсти на Добруджа."
Във връзка с изчезването на риса у нас редакторът на някогашното сп. „Природа" — Г. К. Христович, отличен познавач на нашата ловна фауна, в бр. 4 и 5 от 1900 г. пише следното: „Според в „Вестник" запасният войник Минчо Петков от с. Твърдица е убил срещу Коледа в Твърдишкия балкан един рис. От 1887 до 1900 г., доколкото ни е известно, са убити всичко четири риса в България, Един по клека на Демир капия през 1887 г., втори — в гъстите гори на с. Петрич (Панагюрско) през 1889 г., който е препариран и се пази в зоологическата сбирка на Висшето училище, трети — в девствените борови гори на Сюткя (Пещерско) и четвърти — в Твърдишкия балкан. Значи — заключава Христович— рисове има по Рила, Средна гора, Родопите и Стара планина и по всичките гори на княжеството, само че навсякъде са рядкост." Ще допълним, че рисове е имало дори и край София. Зоологът Н. Боев е открил източници, в които се съобщава, че през 1899 г. рисове са били забелязани на две места в Лозенската планина по Урвич и над Германския манастир. В Приказ (заповед) № 166 от I. XI. 1895 г. на софийския управител се казвало, че през зимата вълци и рисове нападали много Дивеч в Софийски окръг, В статията си „Рисове в Македония" („Природа" на БАН, 1941 г. кн. 3) акад. Иван Буреш (1885—1980) дава следните сведения за последните убити рисове в различни планини в нашата страна: „Днес вече можем да кажем — пише той, — че последният рис в Средна гора е бил убит през 1898 г., в Родопите — през 1891 г.,"в Твърдишкия балкан (Стара планина) — през 1900 г., а в Рила планина — през 1905 г. Някои предполагат, че (последният рис в Странджа планина Елховско) е убит през 1930 г.
Сега можем да смятаме, че рисът е напълно изчезнал в нашата страна. По устни сведения на инженер-лесовъда Сава Стоименов от София през лятото на 1952 г. той видял в Странджа в дъбовата гора в землището на с. Заберново — Бургаско, на около 30 км от турската граница рис. Ако приемем, че Стоименов не се е заблудил, а това е малко вероятно, трябва да допуснем, че този рис е преминал на наша територия от Турция, където все още се срещат рисове. Кинооператорът Минчо Минчев ме уверяваше, че през 50-те години на нашето столетие видял в Добруджа двама ловци да носят убит от тях рис. Има и други сведения от този род, но зоолозите са на мнение, че рисовете са изчезнали в нашата страна.
Освен изброените ловни бозайници се предполага, че през недалечното историческо минало от състава на нашата фауна е изчезнал и тетревът, птица от сем. Тетревови (Tetraonidae). © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
