|
(Halmaturus Greyli),е една от първите жертви на безпощадното преследване от страна на европейските заселници на австралийския континент . Това животно имало среден ръст измежду събратята си; заедно с опашката достигало на дължина до 1,5 м. Красивата му козина била кафеникаво пепелява, а на коремната страна — белезникава, но за разлика от останалите видове кенгура то имало черни крака (до известна височина) и тъмни напречни ивици на гърба, които достигали на брой до 10— 12. От окото до носа имало черна ивица, а над окото — бяло петно. В миналото това особено красиво животно пасяло на големи стада по просторните равнини на Югоизточна Австралия между реките Мъри и Виктория. Обитавало откритите тревни равнини.. заобиколени от солени лагуни и редките стъбла на австралийската пиния.
През 1910 г. кенгуруто на Грей било все още многобройно, но вече след 1923 г. започнало бързо да намалява. Ето защо по инициатива на проф. Джонс били организирани няколко експедиции с цел тези животни да бъдат изловени и затворени в специално организирания за тях резерват. За съжаление резултатът от благородната инициатива бил напълно отрицателен. При преследването на кенгурата загинали 4 екземпляра и което е по-лошо, многобройните статии в пресата насочили вниманието на бракониерите към този вид кенгуру, в резултат на което последните изтребили останалите живи екземпляри. В крайна сметка единствената "полза" от доброжелателните намерения на проф. Джонс бали четири кожи на загиналите животни, които днес имат особено висока музейна стойност Освен това в зоологическата градина, в Аделейд (Австралия) бил прибран последният женски екземпляр от кенгуруто на Грей, който умрял тук през 1937 г. Сега в различни музеи на света се пазят като голяма ценност 6 кожи, 7 черепа и други кости на напълно изтребеното кенгуру на Грей. Освен кенгуруто на Грей било унищожено и кенгуруто падемелон (Thylogale porma). За окончателното изтребване на четирите вида кенгура от австралийската фауна освен бракониерите голяма роля са изиграли и европейските лисици, внесени, както вече се каза, за борба срещу зайците, както и за ловни цели. Това необмислено аклиматизиране на хищниците в области, където те по-рано са липсвали, обикновено води до опасност от нарушаване на екологичното равновесие в дадена биоценоза. Впрочем на континента Австралия съществуват и други многобройни фактори, които са оказали фатално влияние за съдбата на австралийските бозайници, а ги застрашават и за в бъдеще. Това са пренесените от заселниците бозайници, като зайци, лисици, котки, плъхове и свине, както и пожарите, ширещи се на огромни територии, убийствените суши от време на време и други подобни. Освен това голямо значение има и безконтролното употребяване на пестициди при отглеждането на селскостопанските култури. Разбира се, в много случаи е невъзможно да се установят точните причини за унищожаването на даден вид животно, но така или иначе за изтребването и за рязкото намаляване на числеността на един или друг вид австралийско торбесто животно голяма роля е изиграл човекът, особено преселниците. Групата на торбестите австралийски животни доскоро наброяваше около 150 различни вида. От този брой днес най-малко 10 вида вече не съществуват — бяха унищожени през нашето столетие. От кенгурата загинаха „наведнъж" 2 вида. А няма съмнение, че през близките години ще научим за изчезването на още 4—5 вида, от които до момента са останали по няколко екземпляра. А в такъв случай и най-големите грижи не могат да спасят нито едно животно. Освен, изчезналите кенгура, изчезнали са напълно още три вида торбести плъхове (Potovous gilberti, P. platyops, Betongia gaimardi), както и един вид малка торбеста мишка (Anthechimus apicalis). © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
