|
(Phalacrocorax perspicillatus). По времето, когато корабът „Св. Петър" попаднал на непознатия остров, тук имало само два вида птици, които не се срещали на Камчатка — очилат и бял корморан. Първата от тези птици се срещала в огромни количества на острова. Тя била разпространена не само на о-в Беринг, но и на другия голям остров от Командорските о-ви — Медни, както и на островите в Северния Тихи океан. Някои автори допускат, че е възможно птиците никога да не са мътили на самия о-в Беринг, а само на малките острови край брега, тъй като на Беринг имало голяма популация от гладни арктически сини лисици, когато през 1741 г, експедицията на Беринг претърпяла тук корабокрушение. Очилатият корморан на Стелер бил едра птица със слабо развити крила. Според сведенията на самия Стелер тя достигала на дължина повече от метър — до 105 см. Окраската на крилете и на опашката й била бронзово зелена, със стоманено сиви оттенъци на врата; главата й с изключение на голото чело била тъмнозеленикаво-синя. Тя имала и два. зеленикаво сини гребена.
Стелер не ни е оставил много сведения за тази птица. Предполага се, че тя се е хранела с дребна риба. Навярно гнездовият й сезон е бил в началото на лятото Има сведения, че корморанът на Стелер-бил глупава птица, която не се страхувала от човека и лесно можело да бъде убита. А тъй като птицата била вкусна за ядене, няма съмнение, че ловците на тюлени и морски видри (калани), които от време на време посещавали , острова, също са я ловели и убивали за храна. Предполага се също така, че арктическите сини лисици са били естествен враг на тази голяма, тромава и почти неспособна да лети птица. Видът трябва да е изчезнал приблизително към 1850 г., тъй като през 1882 г. местни жители казали на Щайнегер, че тези корморани били виждани и ядени преди около 30 години. И наистина всички известни екземпляри били подарени или продадени от губернатора на Ситка — Куприанов, през периода .1840—1850 г. Части от скелета на тази птица били намерени от Щайнегер през 1882 г. в северозападната част на о-в Беринг. Препарирани екземпляри от нея днес има в Дрезден, Хелзинки и Лондон. В Зоологическия музей при Академията на науките на СССР се пазят и до днес два препарирани екземпляра от очилатия корморан на Стелер. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
