|
(Ectoopictes migratorius), наричан от американците още див гълъб, спада към групата на дървесните гълъби от сем. Г ъ л ъ б о в и (Columbidae) на разр. Г ъ л ъ б и (Columbae или Columbiformes). Макар и да бил малко по-дребен от нашенския див гълъб, странствуващият гълъб се отличавал със силното си и набито тяло. На дължина достигал около 30 см. Синкаво сивата му глава с несиметрични черни петна около очите и подбрадието-била сравнително малка, а шията му дълга. Крилото му било дълго 196— 214 мм, а опашката — 173—211 мм. Човката била права, тънка и яка. Крилата били дълги и заострени, а опашката му също дълга. Преобладаващият цвят на оперението бил сивкаво син, като долната страна на тялото по-сивкава, а горната — по-кафеникава. Коремът и част от аналната област били белезникави. Шията отстрани имала пурпурно виолетов оттенък. Човката на птицата била черна, а крилете й — кървавочервени. Очите й били оранжеви. Женският гълъб бил по-дребен от мъжкия и не бил така ярко оцветен.
Огромните ята гълъби правели гнездата си в необятните някога гори на Северна Америка, като предпочитали горите в централната част на Северна Америка, предимно асоциациите от дъб, бук и клен„ Според Уилсън странствуващият гълъб предпочитал буковите гори. От своите изследвания: Бер дошъл до извода, че през пролетта на 1870 г. те гнездели в Северна Пенсилвания, където преобладавали букът, кленът и елата. Обикновено почти невероятен брой от птиците идвали в горите на северните щати от началото на март и през целия април. Често гнездовите колонии в дадена гора наброявали стотици милиони екземпляра. Нерядко на едно дърво имало до стотина гнезда, което ставало причина клоните да се чупят под тежестта на птиците. Гнезденето на ята и изобщо стадните наклонности на тези птици ги отличават от всички други видове гълъби. Това именно правело вида уязвим и изложен на унищожаване от страна на хората. Освен това съществувала опасност относно възможността за възпроизвеждане, тъй като унищожаването на големи горски площи за земеделски цели лишавало птиците от места за гнездене. Гнездото си странствуващият гълъб изграждал просто от по-дребни и по-едри клечки, които небрежно нареждал по клоните на дърветата, така че винаги съществувала опасност то да бъде съборено от повея на най-лекия вятър. Държаните в кафези и изобщо на затворено птици снасяли по едно яйце, но от сведенията на професионални ловци в гнездата често били намирани по две яйца. За мътенето се грижели еднакво и двамата родители. Те лежали върху яйцата в продължение на 14 дни, като се сменяли с педантична точност. Въпреки многобройните им неприятели и слабата им размножителна способност странствуващите гълъби все пак били в огромни количества. Защо и кога в такъв случай са изчезнали огромните ята на тези птици? Историята е просто невероятна! Само допреди едно столетие американският странствуващ гълъб се срещал в несметни количества в цяла Северна Америка — от Хъдзъновия до Мексиканския залив и от Скалистите планини до атлантическото крайбрежие. Той обитавал всички северноамерикански щати, включително и южните райони на Канада, макар и не навсякъде да се е намирал в еднакви количества. Най-много гълъби имало в Източните щати. Тук те прелитали в такива огромни ята, в каквито нито една птица не се е срещала когато и да било на Земята. Днес разказите за многобройните ята гълъби, които дори през миналото столетие прелитали над територията на САЩ, изглеждат толкова невероятни и фантастични, че никой не би повярвал в огромните цифри, ако те не бяха потвърдени от голям брой почтени и световноизвестни учени-зоолози. И наистина кой би могъл да допусне, че само едно единствено прелитащо ято гълъби би могло да затъмни с часове слънцето над даден район, че изпражненията на такова ято могат да покрият плътно пространство от стотици квадратни километра? А такива ята диви гълъби често прелитали над САЩ дори до средата на миналото столетие. Но вместо да преразказваме, нека дадем думата на световноизвестния американски художник и орнитолог Одюбон за едно прелитащо ято гълъби, наблюдавано от него през есента на 1813 г. „Като пътувах през есента на 1813 г. из сухите степи по-долу от Гардънсбъроу на р. Охайо, забелязах ято странствуващи гълъби, което летеше от североизток на югозапад. Понеже техният брой ми се видя много по-голям, отколкото всеки друг път, мина ми през ума да преброя колко ята ще прелетят над мен в продължение на един час. Така че аз се спрях, седнах на възвишението и с молив отбелязвах на хартия всяко ново ято, което минаваше над мен. Скоро се убедих, че не ще мога да изпълня намерението си, тъй като птиците пристигаха в несметни количества. Ето защо останах на мястото си, преброих чертичките и видях, че за 21 минути съм направил 163 чертички. После продължих пътя си, но пълчищата на гълъбите ставаха все по-многобройни. Въздухът беше буквално изпълнен с гълъби и следобедното слънце беше дотолкова закрито от тях, че беше тъмно, както по време на слънчево затъмнение. Изпражненията падаха надолу също като снежни парцали, а шумът на крилата им ми оказваше приспивно въздействие Невъзможно е да се опише колко красиво се превъртаха гълъбите във въздуха, когато някой сокол се опитваше да отмъкне птица от общата маса. Тогава те с грохот, подобен на гръмотевичен, се спускаха надолу като жив поток, сплотени в една маса. Като се притискаха плътно един към друг, гълъбите се устремяваха напред по вълнообразна, начупена линия и под ъгъл, като се спускаха до самата земя и летяха над сокола невероятно бързо. След това те отново се издигаха вертикално нагоре като мощна колона, разтягаха се в една линия, която се виеше като огромен гигантски змей. . . Целият народ от околността се беше въоръжил. Покрай брега на р. Охайо гъмжеше от мъже и момчета, които непрекъснато стреляха по прелитащите отдалече гости, които над реката летяха малко по-ниско. Унищожен беше голям брой от тях. Цяла седмица дори и повече населението се храни с месото на убитите гълъби, като при това се говореше само за тях. През тези дни въздухът беше изпълнен с миризмата на този вид. . . Може би няма да бъде излишно да се опитаме да определим броя на гълъбите, които едно такова ято наброява. Ако приемем, че ятото има ширина една миля (което в никакъв случай не трябва да се смята за преувеличено) и че птиците летят със споменатата скорост в продължение на три часа, без да спират, ще получим паралелограм от 180 квадратни английски мили (около 290 кв. км — б. а.). Ако се приеме, че на всеки квадратен метър се падат само по два гълъба, ще излезе, че ятото наброява 1 115 136 000 странствуващи гълъба." Нима е възможно това? Повече от един милиард птици в едно ято! Как би могъл човек да приеме тази астрономическа цифра за достоверна, като се има пред вид, че всички птици на Англия, събрани заедно, не могат да я достигнат. Може би пък големият учен наистина да греши! Тогава нека потърсим помощта и на други хора на науката, също толкова почтени и уважавани, може би те ще бъдат по-големи реалисти! .. Напротив! Оказва се, че и орнитологът Александър Уилсън наблюдавал през 1832 г. ято странствуващи гълъби в щата Кентъки. Според неговите изчисления то наброявало 2 230 270 000 птици, т. е. било двойно по-многочислено от ятото, за което говори Одюбон. Рос Кинг лък разказва за ято странствуващи гълъби, което през 1866 г. засенчило слънцето в продължение на цели 14 часа. То било дълго 300 мили (480 км) и широко повече от километър и половина. Уилям Бриджес изчислил, че ако всеки странствуващ гълъб от ятото, наблюдавано от Уилсън, изяжда средно по 330 г храна на ден, то цялото ято би консумирало повече храна от дажбата на всички въоръжени хора през Втората световна война за същото време. Печалната история на странствуващия гълъб започва с колонизирането на Северна Америка. Още първите заселници харесали вкуса на гълъбовото месо и започнали с всякакви средства да избиват Птиците, а в началото на миналото столетие започнала и масовата търговия с тях. През 1805 г. в пристанището на Ню Йорк започнали да пристигат корабчета, натоварени с убити гълъби, които намирали добър пазар, тъй като ги продавали съвсем на безценица. След възникването на големите градове в Щатите започва и така нареченият „Пиджин-бизнес", т. е. търговия с месо от гълъби. Предприемчивите търговци създали цели организации за масово избиване на странствуващия гълъб и за доставяне на месото в промишлените центрове. Гълъбите били ловени с мрежи, били избивани с прашки и тояги, с пистолети и пушки. Някои дори се изхитрили за по-рентабилно да ги бият с оръдия, заредени с картеч. Писателят Майн Рид, този неповторим майстор на приключенския роман, разказва в своята книга „Ловни почивки" за подобен лов на странствуващи гълъби с оръдие: „На другия ден — пише той — рано преди обяд се завърна с обратния параход нашият другар, който тайно закара гаубицата на уговореното място. Моят приятел, командирът на батареята, беше изпратил заедно с оръдието и един капрал, който трябваше да ни помогне при стрелбата с него. Както и предполагах, това средство оправда нашите надежди. След всеки изстрел дъжд от птици се посипваше по земята. Само с един изстрел убихме 123 парчета. Към вечерта в торбите, с които се бяхме запасили, имаше повече от три хиляди гълъба." И така само в щата Мичигън били избивани от гнездовите колонии ежедневно повече от десет хиляди птици, които били разпращани за Продан по цялата страна. Кампанията за изтребване на странствуващия гълъб стигнала апогея си към седемдесетте години на миналото столетие. По това време в САЩ и Канада били избити и изнесени на пазара стотици милиони гълъба. През 1878 г. при Притоски, щата Мичигън, били унищожени само за няколко седмици близо триста тона птици. Това било и началото на края! Търговията с гълъбово месо почнала да запада. Тя била преустановена напълно към 1895 г., когато не е имало повече гълъби за избиване. Последният странствуващ гълъб бил уловен в Щатите през 1906 г., а в Канада — през 1907 г. Зоологическото дружество в Цинцинати, щата Охайо, закупило още през 1878 г. четири двойки прелетни гълъба, които подарило на зоологическата градина в същия град. Последният от тези гълъби, наречен „Марта", умрял в градината на 1 септември 1914 г. в 5 часа след пладне. Така изчезнал и този вид, жертва на човешката алчност, безразсъдство и скудоумие. Но нима не се е намерил един поне разсъдлив човек, който да се застъпи за злощастната птица? Справедливостта изисква да се каже, че в Съединените щати се чували трезви гласове в защита на странствуващия гълъб, за ограничаване на неговото хищническо изтребване. Стигнало се дори дотам, че през 1848 г. в щата Масачузетс бил гласуван закон, който забранявал лова на гълъби с мрежи. Това било наистина една разумна мярка, тъй като само с едно замятане на птнцеловната мрежа били улавяни по стотици птици наведнъж. Както съобщава Брем, един пенсилвански птицеловец успял да открие и хване повече от двеста гълъба с едно простиране на мрежата. Веднъж той уловил само за един ден около шест хиляди гълъба. Примерът на масачузетските законодатели скоро бил последван и от други. През 1851 г. в щата Вермонт странствуващите гълъби, както и много други ловно промишлени птици били поставени под закрилата на закона, като ловът им бил регламентиран. Подобни мерки били взети и от други щати, но за съжаление те останали само на книга, единствено като документ за добрата воля на законодателя — на практика никой не ги спазвал. Печалният резултат от това бил, че в продължение на едно столетие на огромната територия на Северна Америка не бил забелязан да прелети вече нито един странствуващ гълъб. Днес е останал само невероятният спомен за астрономическата численост на ятата диви американски гълъби, едно изобличително свидетелство за варварството на „пиджин-бизнесмените". Всичко, което е останало да ни на помня за странствуващия гълъб, са отделни кости, цели скелети и някои препарирани птици в различни музеи на света. Не можем да отминем едно куриозно съобщение отпреди 70 години в нашия периодичен печат, свързано със странствуващия гълъб. То е отпечатано в сп. „Ловец", брой 10 от 1910 г., и гласи: „10 000 долара (50 000 лева) за едно птиче гнездо. Разбира се, че такова нещо само в Америка може да бъде. Допреди малко в Съединените държави (САЩ — б. а.) с милиони е имало един прелетен гълъб, който напоследък, ясно, съвсем е изчезнал. Макар че тия животни бяха преследвани от ловците с голяма алчност, все пак с това тяхното рапидно изчезване никак не може да се обясни. Мнозина учени американци отдават причината на някаква епидемична болест. Но тъй като-гълъбите за земеделието бяха много полезни, то се изписва такова огромна възнаграждение, като се надяват, че щом се намери едно гнездо, в околността му ще има и повече, та да започнат да развъждат тоя полезен дивеч. — И бележката завършва: — Поука и за нас!" Сега и ние можем да кажем, че печалната история на странствуващия американски гълъб трябва да ни служи като добър пример за това, как не трябва да се отнасяме към природата, към животинския свят. Сега се пазят следните препарирани екземпляри от странствуващия гълъб, кожи от него, скелети и отделни кости в различни музеи: В Северна Америка: Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелиз, Оуклънд, Беркли, Спрингфийлд, Девънпорт, Гринел, Лорънс (Канзас), Кеймбридж, Уорсестър (Масачузетс), Ан Арбър, Блумфийлд Хилз (Мичигън), Минеаполис, Нортфийлд, Делавар, Уинипег, Отава, Квебек, Торонто. В Европа: Лондон, Нотингъм, Уейкфийлд, Шефилд, Брюксел, Виена, Париж, Поатие, Руан, Хамбург, Лайден, Лайпциг, Щетин, Амстердам, Нинметен, Генуа, Берген, Осло, Гьотеборг, Единбург, Лунд, Малмьо, Стокхолм, Базел, Женева, Нъошател, Кардиф (Уейлз). Зоологическият музей на Московския държавен университет притежава един препариран странствуващ гълъб. В Азия само Токио притежава препариран странствуващ гълъб. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
