|
(Alca impennis), наречена Фиг-42. още гигантска гагарка или голям пингвин, в миналото е била широко разпространена. Трябва да се каже, че тя е колкото американска, толкова и европейска птица. Фиг-43. На мнозина е известно, че пингвини се срещат само в антарктическата зона на южното полукълбо и на север те достигат най-много до Галапагоските острови в Тихия океан, а по западното африканско крайбрежие гнездят до 17° южна ширина. Малцина обаче знаят, че наименованието „пингвин" е дадено най-напред на безкрилата северна алка, за която става дума тук. Едва впоследствие представителите на разреда Sphenisciformes били наречени пингвини.
В далечното минало се смятало, че безкрилата гагарка обитавала само най-северните морета, но по-късните проучвания и по-специално изследванията на натуралистите Уолей и Стеенстръпс опровергали това. Днес с положителност се знае, че тази птица е гнездила в Гренландия и Исландия, че се е срещала на п-ов Лабрадор, на Фарерските и Хибридските острови. Цели колонии обитавали атлантическото крайбрежие на Северна Америка — от Бафинова земя до Флорида. По европейското крайбрежие на Атлантика понякога тя стигала до Бискайския залив. През 1870 г. един екзем ляр бил уловен в пристанището на Кил — Германия, а през 1830 г., както съобщава Науман, трупът на една безкрила гагарка бил изхвърлен на нормандския бряг във Франция. Според Стеенстръпс в предисторическо време тази птица била широко разпространена по датското крайбрежие. От намерените фосилни останки е установено, че преди около 600 хиляди години, когато климатът на Европа бил студен поради господствуващия тогава ледников период, безкрилата гагарка обитавала и южните райони на Апенинския полуостров. Безкрилата гагарка била едра птица, поне в сравнение с повечето антарктически пингвини. Тя била голяма колкото гъска и достигала на дължина до половин метър, а най-едрите представители на вида — и до 90 см. Оперението на безкрилата гагарка било твърде „изискано" — гърбът й бил черен, коремната страна — снежнобяла, а гушата — кестенява. Над очите си тя имала по едно твърде характерно бяло овално петно. Меродавното мнение е, че именно заради тези бели надочни петна я нарекли „pen gwin" („пин-гуин"), което ще рече „белоглав". Някои автори са на мнение, че кръстници на безкрилата гагарка са английските моряци, които заради недоразвитите й крила я нарекли ,,pin wing" („пин-уйнг"), което пък означава „крило-фуркет". Недобре осведомените тълкуватели на името на тази птица търсят неговия произход от латинската дума „pingus", което на български значи „тлъст" (птицата наистина имала под кожата си изобилна тлъстина). Но така или иначе първоначалното наименование на безкрилата алка се превърнало чрез руската транскрипция в „пингвин", а от руски език преминало и у нас така. За да завършим описанието на безкрилата гагарка, трябва да кажем, че тя, както подсказва самото й наименование, притежавала съвсем недоразвити крила. С тях тя не можела да лети, макар и да били снабдени с махови пера, но в замяна на това пък била отличен плувец и гмурец, при което закърнелите й крила й служели отлично за гребане под водата. Краката и здравият масивен клюн на безкрилата гагарка били черни. Женската гагарка не правела гнездо — тя снасяла направо върху камъните едно единствено сравнително едро яйце през годината. То било дълго до 15 см, а на цвят било сивозеленикаво, изпъстрено с дребни неправилни черни и канелени петънца. Няма съмнение, че ниската размножителна способност на безкрилата гагарка е изиграла своята роля за намаляване числеността на вида, но в никакъв случай не може да се смята, че тя именно е станала причина за нейното окончателно измиране. Главен фактор за това било преди всичко безпощадното преследване на птицата от човека в продължение на цели три столетия — от първата половина на XVI в. докъм средата на XIX в. До времето, когато хората започнали безогледно да преследват злощастната птица, нейните популации били огромни. Преломът настъпил едва тогава, когато корабите започнали редовно да посещават островите и крайбрежията, където колониите на безкрилата гагарка били многобройни. Така както пингвините в района на Антарктика и до днес посрещат с доверие хората, безкрилите гагаркя на времето без боязън, с любопитство и доверие посрещала двукраките същества. Но хората не оценили доверието на птиците; те като последни варвари се нахвърляли върху тях с тояги и ги избивали най-безмилостно. И моряците, и рибарите били еднакво жестоки. Месото на птицата било вкусно, а едрите й яйца представлявали деликатес за корабните екипажи. Френският флотски капитан Малавуа оставил името си в историята на зоологията само благодарение на безкрилата Сгагарка, В своите спомени той разказва, че през 1534 г. моряците от неговия кораб убили по американското крайбрежие за един ден повече от хиляда птици. Според признанието на друг моряк той и неколцината му другари само за половин час избили толкова от тези птици, че напълнили с техните трупчета цели две лодки. Но позорен рекорд в безпощадното избиване на злощастните птици поставил някой си Жак Картие, който за един ден убил със сопа хиляда безкрили гагарки. След като европейските колонисти нахлули в Новия Свят, остров Нюфъндлънд, на който гнездели огромни колонии безкрили гагарки, станал неизбежно пристанище за рибарските и китоловните кораби, които спирали тук, за да си набавят прясна храна. Ето какво пише капитан Ричард Уйтбърн, който често акостирал на острова в началото на XVII в.: „Моряците избиваха с тояги птиците и пренасяха с лодките стотици от тях наведнъж. Сякаш господ е създал тези жалки същества толкова простодушни, само за да служат на хората за прекрасна храна." В началото на XIX в. по времето на Наполеоновите войни френският кораб „Ферое" под командуването на капитан Петер Хансен имал път до о-в Исландия и моряците му избили хиляди безкрили гагарки. Освен това те препълнили лодките с яйцата на тези птици, така че при люшкането им от вълните те падали в морето. Хрониката съобщава, че цели купища от убити птици, натрупани по брега, останали да гният, тъй като поради наближаващата буря корабът трябвало бързо да отплува в открито море. Историята на нелетящия гълъб от Маскаренските острови сега се повторила с безкрилата гагарка. Всички кораби, които имали път покрай островите, обитавани от тлъстата и вкусна птица, се отбивали на тях да попълнят хранителните си запаси с прясно месо, а по време на размножителния период и с яйца. И това продължило дотогава, докато нейното количество съвсем намаляло. Безкрилата гагарка изчезнала най-напред по северноамериканското крайбрежие, а след това и от отделните острови. Най-дълго се запазила в Исландия, където се срещала и в най-големи количества. По-точно казано, безкрилата гагарка обитавала не самия о-в Исландия, а съседните на него по-малки островчета. Тези скалисти островчета били така недостъпни, че рядко някой кораб се решавал да хвърли котва край техните стръмни брегове. Особено надеждно убежище за оредялата птица били Птичите острови, разположени на югозапад от о-в Исландия. Едно от тези островчета било наречено от исландските рибари Гайърфугласкиер, т.е. Остров на безкрилата гагарка (на исландски език „гайърфугл" значи „безкрила гагарка"), или Остров на пингвините. Колкото и недостъпно да било това островче поради изобилствуващите тук подводни скали, които го заобикаляли като каменен венец, и поради стръмните му брегове, все пак исландските рибари редовно го посещавали, за да избиват птиците, да събират пух и яйца. Към края на XVII в. и тук гагарките намалели дотолкова, че ловът им престанал да оправдава риска, свързан с акостирането на острова. Най-сетне злощастната птица била оставена на мира!... Но и това не било задълго. След няколко десетилетия птиците наново се размножили. Започнало отново тяхното преследване и избиване. В началото на XIX в. на два пъти (през 1808 и 1813 г.) военни кораби посетили о-в Гайърфугласкиер, примамени от вкусното месо и още по-вкусните яйца на безкрилата гагарка. Набезите на Гайърфугласкиер продължили до началото на 1830 г., когато по неизвестни причини, най-вероятно поради силно земетресение, островът потънал във водите на океана. Голяма част от останалите живи гагарки образували гнездова колония на един от съседните острови — о-в Елдей. Сега започнала втората част на трагедията — епилогът. Тъкмо около това време уредниците на природонаучните музеи от цял свят, които познавали историята на другите видове изчезнали птици през историческо време и предвиждали края на безкрилата гагарка, вместо да апелират за нейното запазване, започнали да закупуват на баснословни цени живи и убити гагарки и яйца от тях. Не останали по-назад и частните колекционери. Това станало причина за нов унищожителен подход срещу последните оцелели птици. Отново влезли в действие мрежите и тоягите. Според сведения на Брем „някой си Хоудмундзън" посетил през 1830 г. на два пъти о-в Елдей, при което първия път уловил 12 (или 13) безкрили гагарки,. а втория — 8. На следната година той отново организирал експедиция на острова. Този път били хванати 24 птици, част от които били държани дълго време-във волиери. През 1833 г. били убити 13 птици, през 1834 г. — 9, през 1840 г. (или 1841 г.) — само 2. През 1844 г. били хванати и удушени на о-в Елдей последните две безкрили гагарки. Ето и историята на този безславен подвиг: „На 4 юни 1844г. една лодка приближила на разсъмване о-в Елдей. В нея се намирали 14 рибари, дошли тук да опитат щастието си. Вълните с грохот се разбивали в мрачните скали на острова и само трима смелчаци успели да скочат на брега (имената им заслужават да бъдат споменати, тъй като те са убили последните две безкрили гагарки: Ислефсон, Кентилсон и Барндсон — б. а.). Щом зърнала приближаващите се хора, последната двойка безкрили гагарки се вдигнала от твърдото си гнездо. Двама от рибарите ги хванали и удушили. Третият взел единственото яйце, но забелязал, че то имало малка пукнатина и с яд го строшил в камъните. . ." Така на 4 юни 1844 г. приключила печалната история на още едно престъпление по отношение на животинския свят на нашата планета. Ето какво пише по този повод старейшината на природозащитниците в Европа и света проф. д-р Бернхард Гжимек: „Рибарите, които убили на о-в Елдей двете последни алки-великани, извършили едно злодеяние с по-фатални последици от това на гърка Херострат, който запалил храма на Ефес, за да обезсмърти името си. И преди това, и след това хората са строили нови храмове и са ги опожарявали, обаче даден вид животни, последната двойка от които измира, без да остави потомство, човечеството никога не може да сътвори отново. Ние сме в състояние да строим небостъргачи и да унищожаваме цели континенти с атомни бомби, но да сътворим отново умрял дъждовен червей, това не можем да направим. . ." Знае се, че по настоящем в различни музеи на света са запазени около 70 препарирани безкрили гагарка, 3 от които се намират в Америка, а останалите са в Европа. В Англия се пазят 21 експоната, в Германия — 20, в Съветския съюз — 2, а останалите са пръснати в различни европейски страни. Освен това са запазени и повече от 20 пълни скелета и части от скелети, както и няколко одрани кожи. В музейни и частни сбирки се намират и много яйца, които днес струват баснословни суми. За една яйчена черупка богатите музеи и колекционерите плащат до 600 фунта стерлинги, което по сегашния курс се равнява на повече от 3000 лева. Една кожа на безкрила гагарка струва около 20 000 фунта стерлинги, което се равнява на пазарната стойност например на повече от 10 автомобила от най-реномираната марка. Днес Съюзът на орнитолозите в Съединените щати нарича своя печатен орган „Гагарка" в памет именно на безкрилата гагарка, първата американска птица, унищожена от човека. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ http://www.ibo2001.be/images/grd_pingouin_small.jpg http://www.biologie.uni-hamburg.de/b-online/birds/1613_16.jpg
Коментари () |
|
|
|
 |
