|
(Himatione sanguinea freethii) също принадлежи като хавайската цветарка мамо и черната мамо към подсем. Нектароядни цветарки (Drepanidinae) от сем. Хавайски нектарки (Drepanididae). Наричат я още лайсански медоед. Цветарката апапане е една от най-обикновените и най-разпространени представители на подсем. Нектароядни цветарки на островите Ниихау, който се намира западно от Кауаи, Мауи, както и на Ланаи и Молокаи, където е по-рядка. Цветарката апапане се среща на Оаху, както и на Кауаи. Преди много години вятърът я отнесъл и на о-в Лайсен. Именно подвидът от този остров е изчезнал напълно. Лайсанската цветарка апапане била малка червена птица, която достигала на дължина към 12 см. Отличавала се от цветарките апапане на големите острови но това, че окраската им била малко по-бледа. Крилата и опашката й били тъмнокафяви, а долната страна на тялото й — по бледа.
Остров Лайсан, където се срещала тази цветарка, представлява издигнат коралов риф, дълъг 2 мили и широк 1 миля. Намира се в Тихия океан на около 800 мили от Хонолулу, Според даденото от орнитолога Фишър описание птиците се срещали из целия остров, но най-разпространени били във вътрешността между високите треви и ниските храсталаци, граничещи с открити пространства близо до лагуната на острова. Гнездото си лайсанската цветарка изграждала от нежни стръкчета трева и коренчета в средата на туфа трева. Отгоре птицата го застилала с пух от млади албатроси. Това ставало обикновено през втората половина на май, а в гнездата били намирани от 1 до 4 яйца. Основната храна, както и на останалите видове от този род, били насекомите и цветният прашец. До началото на нашето столетие лайсанската цветарка била обикновена на острова. През 1903 г. на острова били внесени зайци по търговски съображения, които за кратко време унищожили естествената среда, необходима за съществуването на птиците. Преди внасянето на зайците Фишър намерил лайсанската цветарка наистина по-малко разпространена от сухоземните птици — водното пастирче и чинката, но „в никакъв случай рядка, тъй като след кратко ходене ние винаги можехме да срещнем много от тях". През 1911 г. членовете на друга експедиция от природоизпитатели изчислили, че на острова имало около 300 екземпляра от тази птица. Орнитологът Уетмър,. който посетил острова през 1923 г., срещнал само 3 птици. По-късно вече никой не можал да открие следи от тази птица. Днес от нея са запазени препарати, — кожи и скелети, и то само в малко музеи в света: Берлин, Бремен, Чикаго, Кеймбридж, Ан Арбър (Мичиган), Денвър, Хонолулу, Лондон, Ню Йорк, Пало Алто, (Калифорния), Питсбърг, Стокхолм. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
