|
(Polyboros lutosus) принадлежи към сем. Соколови (Falconidae) от разр. Дневни грабливи птици (Accipitres или Falconiformes). Гуаделупската каракара принадлежи към род Планински каракари (Phalcobaenus), към който се отнасят няколко вида, по-малки по размери от обикновената каракара. Те притежават късо къдраво качулче на главата си. Гуаделупската каракара е голям кафяв ястреб. Главата му е черна, а гърбът и долната част на тялото му са тъмнокафяви. Крилете му са също тъмнокафяви отгоре с една широка сива препаска. Опашката му е сива.
Гуаделупската каракара била разпространена на остров Гуаделупа главно покрай западното крайбрежие на Долна Калифорния. Според сведенията на мексиканци от 1885 г. тя гнездяла по отвесните скали. Била уседнала птица и гнездяла поединично по дърветата,, а понякога и на земята, както и по отвесни скали. Голям брой от тези птици можело да бъдат наблюдавани близо до сладководни извори и вирове. Сезонът на мътене бил в началото на пролетта, а обикновено гнездото било изграждано от пръчки и друг груб материал докъм средата на април. Обикновено женската снасяла 2—3 яйца. Малките излитали от гнездото на възраст 2—3 месеца. Гуаделупската каракара се хранела с живи козлета, както и с малки птици,, мишки, червеи и насекоми. Наблюдават е около труповете на умрели кози. Някога тези птици са били многобройни на острова, но са изтребени; от човека, тъй като между козарите съществувало твърдото убеждение, че каракарата убивала и изяждала Яретата. Ето защо те застреляли и отровила цялата популация. Зоологът Брайънт пише, че „за да си набавят мишки, червеи и насекоми, те се отправяли към изораните ниви, където ровят с нокти почвата, както правят това домашните птици". Също той отбелязва, че те се хранели с труповете на одрани и захвърлени кози, но казва, че никога не е виждал да нападат живо животно. Жива каракара е била видяна за последен път на 1 декември 1900 г. По същото време били събрани и последните екземпляри за различни музеи от Р. X. Бек. Оттогава на острова са идвали няколко експедиции от природоизпитатели, но никоя не е успяла да. открие птицата. Сега от нея се пазят препарирани екземпляри скелети в Ню Йорк, Вашингтон. Чикаго, Питсбърг, Сан Диего, Лондон, Кеймбридж и Норуич. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
