|
(Ciridops anna) принадлежи, както и предходните четири вида птици, към нектароядните цветарки. Това е дребна, подобна на чинката птица, която достига на дължина до 12 см;. Окраската й била предимно в - черно- и сиво: горната част на главата и горната част на гърба били бледосиви, а крилните пера и кръстът на птицата — червени. На главата имала черно венче, гърлото също било черно, изпъстрено с фини сиви ивици; гърдите на птицата били черни, а коремът червен. Нейната къса човка била приспособена за хранене с плодовете на палмата хавана. Птицата се срещала изключително на Хавайските острови и била разпространена в планините Хило и Кохала, но се срещала рядко и в Кона. За биологията на птицата не е известно нищо друго освен това, че била плашлива и свадлива. Ула-аи-хаване била открита от Палмер, който уловил един екземпляр за Ротшилд на 20 февруари 1892 г. близо до изворите на р. Авини в планината Кохала. Изглежда обаче, че още по това време популацията била съвсем малка. Мунро предполага, че през 1937 г. имал възможност да види една птица от този вид, но сам не е достатъчно уверен в това. Сега вече се смята със сигурност, че птицата е напълно изчезнала.
Цветарката от Оаху (Hemignathus lucidus lucidus), наречена още накупуу, е друг вид от същия род, за която се смята, че е напълно изчезнал. Тази птица, която не отстъпва по големина на акиалоа, има също сърповидна човка, но е малко по-къса. Окраската й била зелено жълта Този подвид на накупуу обитавал планинските гори на о-в Оаху и бил разпространен в долния горски пояс, съставен предимно от дървета с големи стъбла. Преживял докъм 1860 г. По-късно гората, където тази цветарка се срещала, била изсечена. Предполага се, че някоя от тези обречени на изчезване птици се е запазила и след това, но не за дълго, тъй като в продължение на десет години — от 1893 до 1902 г., Пъркинз не открил нито една птица на острова. Неуспех претърпели също и много други колекционери и опитни природоизпитатели, които упорито търсили цветарката. Подвидът накупуу от остров Мауи (Hemignathus lucidus) бил открит в началото на 90-те години от миналото столетие. Той имал жълтеникава окраска. Пъркинз уловил последния екземпляр от този подвид на височина 1300—1500 м през 1896 г. Оттогава тя вече не била наблюдавана. Третият и последен подвид на тази птица от о-в Кауаи и до днес се среща, макар и да е вече на изчезване. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
