|
(Dinornis ingens, Dinornis giganteus) е друга гигантска птица, която подобно на епиорниса от Мадагаскар е изчезнала напълно през историческо време. Днес зоологията причислява гигантската безкрила моа към групата на Бягащите птици (Ratidae) от сем. Новозеландски динорниси (Dinornithidae), в което влизат 27 вида из мрели новозеландски птици, които според орнитолога Арчи са обединени в 2 семейства и 7 рода. Други специалисти дават малко по-различна, но приблизителна класификация. От птиците, влизащи в групата на бягащите, моата е сродна както с новозеландската безкрила киви, така и с австралийските, африканските и американските щрауси. По конструкцията си тя прилича на щрауса и епиорниса, по структурата на перата — на казуарите, а яйчната й черупка е сходна с тази на американското нанду.
Далеч, много далеч от нас, някъде „накрай света" се намира островна страна с богата и величествена природа и с крайно интересен и своеобразен животински свят. Тази страна се нарича Нова Зеландия. Тя се състои от два големи острова — Северен и Южен, и от няколко по-малки — Чатъм, Стюърд, Окланд, Кямпбел. Кук и други още по-малки, Когато първите преселници — маорите, пристигнали тук през 1350 г. от Полинезия със своите първобитни лодки, те заварили безкрайно множество разновидни безкрили птици. Някои видове от най-едрите били вече напълно изтребени от аборигените, но една от тях все още се срещала — тя била особено интересна и импозантна и най-едрата измежду всички останали. На височина достигала до три и половина метра, а дори и повече, а тежала колкото кон — цели 300 кг. Главата на тази непозната за тях птица била малка и сплесната странично. Човката й също била сравнително малка и къса, но изглеждала масивна и здрава. Шията на птицата, както и „слонските" й крака били твърде дълги, а опашка почти нямала. Великанските птици обитавали предимно гористите и блатистите райони на островите, а понякога се приютявали и в пещерите. Женските били по-дребни от мъжките. Те живеели на двойки, водели моногамен живот. Били "вегетарианци"— хранели са се главно с растения, семена и корени. Дебелите коренища на дървовидните папрати и други растения те изравяли от почвата с трите пръста на силните си крака. Преселниците нарекли тази птица м о а. За тях тя била лесна и вкусна плячка. Наистина ударите на яките крака на птицата били твърде опасни, но прикривайки се зад гъстите папрати и стъблата на грамадните дървета, ловецът лесно успявал да се доближи на един хвърлей до нея и да я убие с копието си. Зоолозите и етнографите са на мнение, че наред с растителните корени и рибата птиците моа, каквито в миналото на островите се срещали повече от двадесет вида, били основна храна на най-древното население на тези чудни острова — на мориорите. Не случайно по-късните заселници и съвременни туземни жители на Нова Зеландия — маорите, наричат своите предшественици „Моа хънтърс", което ще рече ловци на моа. Едрите яйца на гигантската птица, които побират съдържанието на повече от 100 кокоши яйца, също били лакомство за туземците. С перата на главата и опашката главатарите на мориорите и на маорите украсявали главите си. Всичко това се потвърждава от обстоятелството, че при проучването на старите селища често били откривани купища кости и черупки от яйца на моа. Нещо повече, на много от намерените кости личали следи от първобитни сечива на туземното население. Първите субфсилни останки от гигантска моа били донесени в Европа през 1837 г., а след това и през 1843 г. Получените кости дали възможност на английския учен зоолог, анатом и палеонтолог Ричард Оуен (1804—1892) да реставрира скелета на огромната птица. Той я нарекъл динорнис гигантеус, т. е. птица-гигант. Към средата на миналото столетие и по-късно започнали да пренасят в много европейски страни и други кости, яйца и пера от Динорнис. Само в продължение на три години, от 1847 до 1850 г., английският пътешественик и натуралист Уолтър Мантел, ревностен изследовател на новозеландската фауна, събрал огромен брой кости на моа, както и запазени повече или по-малко черупки от яйца. Една от най-големите сбирки е донесената в Европа от „Наварската експедиция" на младия виенски учен Фердинанд фон Хохщетен. Кога е загинала окончателно гигантската птица не се знае, нито пък някой е можал точно да определи непосредствената причина за измирането й. Повечето специалисти са на мнение, че птиците са изчезнали най-напред на Северния остров, и то наскоро след влажния климатичен период, когато голяма част от ливадните земи до голяма степен са били обрасли с гори. Един от изследователите — Оливър, допуска, че хората може да са имали известно влияние върху числеността на птиците. В потвърждение на това той твърди, че всички птици са измрели в продължение приблизително на 300 години след идването на маорите на островите, което приблизително съвпада с времето малко преди колонизирането на острова от европейците. Все пак се намират оптимисти, които допускат, че някъде из най-недостъпните гъсталаци на островите все още живеят някоя и друга двойка гигантски моа, които рано или късно ще бъдат открити от човека. Преди десетина години за зоолозите от цял свят дойде като изневиделица съобщението, че гигантската новозеландска птица моа е жива. Тази сензационна новина бързо прелетя по цялото земно кълбо и бе отразена в много списания и вестници. Радиостанциите, включително и Радио София, я разпръснаха по света. Нашумялото съобщение гласеше, че летци от патрулната авиация на новозеландските въздушни войски фотографирали от въздуха живи моа. Нещо повече, през 1959 г. известното английско списание „Лъндън илюстрейтед нюз" Помести на своите страници снимката, уж направена от летците, на която, макар и не съвсем ясно, но все пак добре личат силуетите на някакви грамадни птици. Разбира се, това се оказа само един вестникарски блъф. На писменото запитване на съветския зоолог И. Акимушкин по този повод директорът на новозеландския Доминион-музеи в Уелингтън отговаря: „Съвсем категорично мога да заявя, че никой не е виждал и фотографирал живи моа. Това съобщение е лъжливо. През настоящата година ние предприехме много експедиции, за да търсим гигантските птици. В резултат намерихме само овъглени останки от не особено едра моа — Megalopteryx didinus, на .мястото на стар бивак на маори в долината около езерото Те-Анау. Възможно е моа от този вид да са изчезнали неотдавна, преди по-малко от сто години, но днес вече не съществува никаква надежда да бъдат открити живи моа." Безспорно мнението на големия новозеландски учен по въпроса за съществуването на тези уникални птици не може да не бъде прието за напълно меродавно. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ http://images.google.com/images?q=%22Dinornis+ingens%22&ie=UTF-8&hl=bg http://images.google.com/images?hl=bg&lr=&ie=UTF-8&q=%22Dinornis+giganteus%22
Коментари () |
|
|
|
 |
