Търсете в Зоомагазина

Хранете Рибките Естествено

shop.zoomania.org

Доставка на храни

Приятели

africancichlids-bg

spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
Намирате се в: Начало
Новозеландската смееща се сова Е-мейл
Оценка: / 0
СлабОтличен 
06 август 2004

(Sceloglaux albifacies) принадлежи към сем. Нормални сови (Srtigidae) от разр. Сови (Striges или Strigiformes).

Смеещата се сова е най-едрата измежду всички новозеландски сови. На дължина тя достига до 35—40 см. Общата и окраска е охреножълтеникава с едрокафяви петна и с ивичести крила и опашка. Човката в основата си е черна, а на върха е с рогов цвят. Очите й са кафеникавожълти.

В миналото обитавала Северния и Южния остров на Нова Зеландия. Гнездяла в открити райони и в местности, обрасли с храсталаци. Гнездата си правела в малки вдлъбнатини или пукнатини на варовиковите скали.

Новозеландската смееща се сова се храни главно с плъхове, мишки, гущери и насекоми. Нейни гнезда и яйца са били откривани през октомври. Обикновено женската снасяла три яйца, които мътели и двамата родители, макар женската да била по-често в гнездото. Малките се -хранели с червеи.

Смеещата се сова издава твърде своеобразни звуци: донякога кудкудяка като пуяк, мяука като котка, лае като малко кученце и свирука глухо. Зловещият смях на тази птица в среднощна доба кара и най-смелия да потръпне.

От субфосилни останки е установено, че в миналото смеещата се сова населявала отдалечените Чатъмски острови на Нова Зеландия. Срещала се е също така и на Северния остров на Нова Зеландия, където последните екземпляри са били уловени през 1868 г. в района Уаирарапа на около 50 мили от столицата Уелингтън. Предполага се, че е изчезнала от Северния остров през 1889 г.

На Южния новозеландски остров Смеещата се сова била уловена за първи път от Перси Ърл от Ваикоуаити но крайбрежието на провинция Отаго. По един от тези екземпляри било дадено през 1844 г. и научното наименование на птицата. До края на миналото столетие птиците не били редки, но вече в началото на нашия век те изчезнали в провинция Отаго и Кентърбъри. По това време и по-късно те все още могли да се открият на ограничена площ по южните планински склонове на Южния остров. Д-р Фал смята, че уловените през 1914 г. в Блу-Клиф в Южен Кентьрбъри са били последните. Има обаче сведения, че смеещата се сова била наблюдавана на Южния остров след 1914 г. и дори очевидец твърдя, че я е видял през 1939 г. в северните райони на провинция Нелсън, намираща се в планината Мауд.

Но въпреки че разглежданата новозеландска смееща се сова не е била улавяна, дори наблюдавана вече от много десетилетия насам, новозеландските зоолози са на мнение, че тя все някъде се е запазила. Не стои обаче така въпросът с един подвид на новозеландската смееща се сова. — Sceloglaux rufifacies, която е описана през 1904 г. от новозеландския зоолог Булер. За нея специалистите са единодушни, че е напълно изчезнала.

Следните музеи в света притежават препарирани екземпляри от смеещата се сова: Уелингтън — Нова Зеландия, Ню Йорк, Лондон, Кеймбридж, Кристърч, Единбург, Норуич, Тринг, Бремен.

© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ

Коментари (0)add
Напишете коментари

busy
 
< Предишна   Следваща >

Фирмен каталог

Ветеринарна клиника и зоомагазин
Категория: Пирдоп
Посещения: 187
Гласове: 0
Мнения: 0


spacer.png, 0 kB

Библиотека

spacer.png, 0 kB

Картография

Лисиците в България
Статии: 4109
Коментари към статиите: 4628
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 102
Връзки: 292
Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4285
Мнения във форума: 75774
Потребители във форума: 2746
Продукти в магазина: 3488
spacer.png, 0 kB