|
(Camptorhynhus labradorius), наричана още лабрадорска патица, една от най-красивите морски птици, била унищожена малко по-късно от безкрилата гагарка. Тази сравнително дребна водоплаваща птица, която обитава северноамериканското крайбрежие на Атлантика, била твърде изящна. Мъжкият се отличавал със скромното си, но красиво оперение. Главата му била снежнобяла с изключение на черната линия, преминаваща през горната част на главата; тънката шия също била бяла, с кадифено черна „огърлица", гръбната част, кръстът, покривните опашни пера и опашката били черни, маховите пера и долната страна на тялото също били черни, а крилете пера — бели. Човката била черна а или кафеникава, а в основата си — жълта или оранжева. Очите й били червеникаво-светлокафяви до жълти. Женската се отличавала със сиво кафеникавото си оперение, с една белезникава линия зад очите и белезникаво гърло На крилата си имала по едно чисто бяло оченце. Човката и била като на мъжкия. Краката също били жълти.
Според Робърт Мак-Кланг и Гринуей лабрадорската патица винаги била доста рядка, дори и през XVII в. През есента и зимата тя се придържала към източното крайбрежие на Съединените щати — от провинция Нова Шотландия до щата Ню Джърси и дори по на юг. Наблюдавана е в залива Фанди и на о-в Лонг. По-многобройни били птиците по лабрадорското крайбрежие и по-специално в залива Сент Лорънс (Свети Лавренти). Предполага се, че са гнездили и отглеждали малките си по южното крайбрежие на п-в Лабрадор, а може би и на крайбрежните островчета, както правят и до днес техните близки родственици — другите видове патици. Биологията на лабрадорската гага не била добре позната. Малко са сведенията, с които науката разполага за нейния начин на живот. Както научаваме от Мак-Кланг, тя предпочитала закътаните и плитки заливчета и ловяла по пясъчното им дъно рачета и друга дребни животни. Гринуей пише, че през зимата лабрадорската гага била откривана в пясъчните заливи и естуарии. Била страхлива и предпазлива, като не допускала близо до себе си хора. Обикновено прелитала на малки ята от десетина птици, но най-често можело да се видят единични екземпляри или двойки. Месото на лабрадорската гага не било особено вкусно, но все пак ловците не пропускали да стрелят по нея, когато попаднела в обсега на ловната им пушка. Освен това я ловели с въдица, като за стръв поставяли месо от мида. Но макар и месото й да не било деликатесно, тя често била излагана в месарниците на крайбрежните атлантически градове на САЩ: Ню Йорк, Ню Джьрси, Балтимор, и др. Единодушно е мнението на специалистите, че тя често се разваляла, преди да бъде продадена. Още преди войната за независимост през .1775—1783 г. всяко лято от Нова Англия се отправяли голям брой кораби за Лабрадор, която превозвали ловци за пера и яйца на гаги и други морски птици. Те пристигали тук или по време на гнездовия период, или малко по-късно, когато птиците линеели и били съвсем безпомощни. Тези набези продължили докъм средата на XIX в. Още през 1844 г. тя била рядка в зимния си район. По време на гражданската война в САЩ (1861— 1865 г.) лабрадорската патица вече силно намаляла навсякъде в ареала си. Според някои автори последната лабрадорска патица била убита в залива Халифакс по атлантическото крайбрежие на САЩ още през 1825 г. Но явно е, че по-достоверни са сведенията на Гринуей и Мак-Кланг, според които последната лабрадорска гага и сега се пазела в сбирката на Смитсъновия институт във Вашингтон. Има още едно съобщение, което се смята за съмнително поради загубването на екземпляра, за който се твърди, че през 1878 г. някакъв малчуган застрелял друга лабрадорска гага в разлива на р. Чемунг, Елмира & щата Ню Йорк. "И така изминали са повече от сто години от деня на изчезването на този най-изящен вид патица. До наши дни от злощастната птица са останали само 48 препарирани екземпляра, които грижливо се пазят в различни зоологически музеи и научни институти в света. Някои от тях се намират в музеите на; Албъни, Бостън. Бруклин, Чикаго, Вашингтон, Монреал, Амнен (Франция), Лондон, Ливърпул, Кеймбридж, Дъблин, Дрезден, Франкфурт, Хелберщат, Лайден, Виена, Ленинград. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
