|
(Drepanis pacifica), Фиг-60. наречена още хаванска нектарка или мамо, принадлежи към сем. Хавайски нектарки (Drepanididae). Представителите на това семейство са характерни изключително за Хавайските острови. Известни са с голямото разнообразие на човките си — от къса и дебела до дълга и тънка извита човка. Всичките 22 вида, принадлежащи към това семейство, По всяка вероятност са потомци на един или няколко прилетели на островите видове нектарки, които впоследствие различно са еволюирали съобразно с разнообразните хранителни условия. Подобен случай ни е известен при Дарвиновите чинки на островите Галапагос. Поне такова е мнението на съветските орнитолози. Така че различните представители на сем. Drepanididae представляват голям интерес от еволюционно гледище. Ето защо ще си позволим да цитираме мнението на видния френски професор Жан Дорст, изтъкнат съвременен еволюционист и природозащитния със световна известност.
В процеса на еволюцията това семейство е претърпяло адаптивна радиация (приспособително разпадане — б. а.), която е довела птиците до такива форми, които на пръв поглед сякаш нямат родствени връзки. Поради липсата на други птици те са заели всички свободни екологични ниши, принадлежащи на птици от най-различни семейства. Тяхната еволюция наподобява еволюцията на Дарвиновите чинки от Галапагоските острови. Но тук измененията се оказали по-дълбоки, тъй като тази група се отличава с по-високата си степен на диференциация, изразена по-специално във формата на човката — у едни тънка и удължена, у други — яка и тъпа, което се обяснява със специализацията към добиването на съществуващата на островите разнообразна храна. Някои от тези птици с яркожълто червено или оранжево оперение били желана плячка за коренните жители на Хавайските острови. Те оскубвали перата на птиците, пришивали ги на тъкани и приготовлявали от тях дрехи и грамадни украшения за главите на вождовете. Събирането на пера несъмнено е ограничило сериозно числеността на някои видове. Но когато тази практика била премахната, тези видове птици се срещали все още твърде често, така че по всяка вероятност това не е имало пряко отношение към изчезването на който и да било вид от нектарките. Ето защо причината за постепенното изчезване на тези птици би трябвало да се търси в колонизирането на островите от европейците. Решаваща роля за това е изиграло унищожаването на горските масиви, особено в низините. Повечето от птиците, които имали строго определен набор храна, изчезнали заедно с растенията, с които се хранели. Така че в основата на тяхната гибел лежи извънредно тясната хранителна специализация. Огромна вреда на автохтонните птици била нанесена и от плъховете, които отлично лазят по дърветата." Хавайските цветарки се отличават с малките си размери — от 10 до 20 см, а цветът на оперението им е предимно зелен, жълт и червен. У някои видове половият диморфизъм е ярко проявен, а у други липсва. Гнездата им са просто изградени и могат да се видят както в тревата, така и по клоните на дърветата и храстите. Женската снася обикновено 2—3 яйца. Хавайската нектарка дрепанис пацифика, наречена още хавайска мамо, е ендемичен вид за Хавайските острови. Тя обитавала планинските гори. Бяла средна по размери птица — стигала на дължина към 20 см. Човката й била много дълга и извита сърповидно. Оперението и било черно с изключение на жълтите пера по извивката на крилата, на кръста и долно опашните пера. Както се каза, хавайската нектарка е изчезнала отчасти вследствие на преследването й от ловците на пера, отчасти в резултат на строгата и адаптация към цветовете на определени видове от местната флора, които били унищожени от белите преселници. Както съобщава Жан Дорст, според едно неотдавнашно проучване на Вернер (1968 г.) изглежда, че някои дрепаниди са станали жертва на птичи болести, пренесени от внесените на острова комари. Хавайската нектарка мамо била наблюдавана за последен път в горите на Каумана, на около 1000 м височина над града Хило, през 1898 г. Смята се, че това е била последната птица. Препарирани екземпляри от нея се - пазят в музеите на Ню Йорк, Лондон, Кеймбридж (Англия), Кеймбридж (Масачузетс), Хонолулу, Париж, Виена, Тринг, Лайден. В забележка към книгата си „Преди да умре природата" проф. Дорст изказва задоволството си, че положението на хавайските цветарки било по-добро, отколкото може да се очаква. Той съобщава, че редица видове, смятани за измрели, все още съществуват. Не по-малко от 4 вида (Palmeria dolei, Pseudonestor xanthophrys, които никой не е видял от 1890 г., Psittirostra psittacea и Ps. bailleni) са били отново намерени през 1940 г. Запазили са се, както изглежда, още и някои други видове. Освен това въз основа на сведенията на Ричардсън и Боуелс проф. Дорст пише, че всички известни на о-в Кауай птици били открити в запазените участъци гора. За черното мамо (Drepanis funerea) Гринуей е на мнение, че най-вероятно е измряла. Последният зарегистриран екземпляр бил уловен през 1907 г. Подобно на хавайската цветарка нейното оперение било изцяло черно с изключение на малката сива ивица по външните краища на маховите пера. Жълти пера по извивката на крилата не е имала. Биологията й не е добре позната. Известно е само, че била твърде любопитна и обитавала долното и средното равнище на горите. Гласът й бил като на другите нектарки. Хранела се с нектар от цъфтящите растения. Местни жители и природоизпитателя претърсвали: най-грижливо последните запазили се местни гори чак до върха на планината Оло-куи, но не успели да открият нито една птица от този вид. Ето какво пише по този въпрос и орнитологът Пъркинз: „Оо-никууму (черно мамо), изглежда, е най-рядката от всички птици, от които съм се сдобил с екземпляри. Прекарах няколко дни в обиталищата на птиците, като усилено ги търсех, но не видях нито една, и то по време, когато отлично се бях запознал с техните навици." Предполага се, че главната причина за изчезването на птицата била тази, че голяма част от горите били Фиг-61. унищожени от едрия рогат добитък. Освен това голямо значение са имали и внесените на острова кафяви плъхове и мангусти. Препарирани екземпляри от черната цветарка са запазени в музеите на следните градове: Молокаи (Хавайските острови), Ню Йорк, Лондон, Кеймбридж (Великобритания), Кеймбридж (Масачузетс), Бремен, Хонолулу. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
