|
Към зъбатите китове освен кашалота спадат още редица видове, като най-хищен между тях е косатката. Косатката спада към семейството на делфините, но по големина далеч надминава всички останали представители на това семейство. Мъжката косатка достига на дължина до 10 м, а на тегло — над 9 т. Женската е по-дребна — нейната дължина не надминава 7 м. Тялото на косатката е торпедовидно, като отгоре и отстрани е черно, а отдолу — бяло. Две овални бели петна се намират над очите на косатката, а две бели ивици преминават отстрани на тялото в задната му половина. При мъжката косатка зад високия гръбен плавник се намира друго овално бяло петно, което понякога означават като „седло". Тръбният плавник е твърде характерен за този вид. При мъжката косатка той достига до 1,60—1,70 м височина, докато при женската е два пъти по-малък. Когато косатката плува по повърхността, тръбният й плавник, който има формата на коса, стърчи отвесно над водата. По време на Втората световна война понякога са стреляли с оръдия от военни кораби по косатки, вземайки погрешно стърчащия над водата им гръбен плавник за перископ на вражеска подводница.
В устата на косатката има два реда остри и яки зъби, които са приспособени да задържат и разкъсват едра плячка.
Поради своя хищнически нрав косатката векове наред се е ползувала с твърде мрачна слава. Наричали са я „тигър на моретата", „морски вълк", „разбойник", „вълк в китова кожа" и дори — „кит-убиец". Едва преди двадесетина години се откриха някои черти в поведението на косатката, които я направиха „по-симпатична" на нас — хората.
Косатката е космополит — тя се среща във всички океани, от Арктика до Антарктика. Често може да се види между плаващите ледове в полярните области. Изобщо косатката се среща по-често в студени и умерени води, отколкото в тропичните морета. Изглежда, че тя извършва някои сезонни миграции.
Интересно е да се отбележи, че косатката навлиза понякога в устията на големи реки и оттам достига на десетки километри нагоре по течението, като може да прекара със седмици в речната вода.
Косатката се среща почти винаги на стада, като в тях може да има от няколко до над 300 индивида. При нападение прилага често „групова тактика", като атакуват само мъжките косатки, а женските и малките се държат настрани. Всички са обаче много активни при изяждането на плячката.
Косатката се храни най-вече с различни риби, главоноги мекотели и морски бозайници. Тя напада още морски птици, а понякога в стомаха й са намирани дори погълнати морски костенурки. Измежду рибите косатката предпочита най-вече калканите, рибата-треска, акулите и някои други видове. Понякога може да се види как косатки се хранят мирно наред с други китообразни от някое голямо стадо риби. Но когато няма риби или главоноги мекотели, косатката напада различни видове китове, делфини и тюлени, както и някои морски птици. Поведението на косатката се определя от вида на нейната плячка.
Когато преследва жертвата си, този хищник проявява понякога крайна непредпазливост. Така например, гонейки тюлени, косатката идва в известни случаи толкова близо до брега, че попада на плитко и там загива. Нападайки едри животни, косатките действуват често подобно на глутница вълци. Те обграждат жертвите си и след това ги нападат. Б. А. Зенкович е наблюдавал неведнъж подобна сцена. Ето какво пише той по този повод.
Един път голямо стадо моржове плувало в морски залив. Изведнъж се появила група косатки. Хищниците веднага обградили моржовете от всички страни. Отляво и отдясно към стадото заплували по 5—6 косатки, наредени една зад друга, срещу него се движели 5, а отзад се приближавала бързо група от около 10 животни. Нападението започнало с това, че една мъжка косатка се врязала в стадото моржове, вследствие на което то се разделило на няколко групи. Незабавно я последвали и останалите косатки от задната група. Водата закипяла като в котел. От китоловното корабче, на което се намирал Зенкович, започнали да стрелят с китобойно оръдие и с пушка по косатките. Въпреки това няколко моржа били разкъсани от хищниците.
След няколко дни подобна сцена се повторила. Около 50 косатки обградили и нападнали стадо моржове. Този път помощта на хората закъсняла. Големи кървави петна по повърхността на морето свидетелствували за зловещото пиршество...
Тюлените, моржовете и някои китове изпитват голям страх при появата на косатки. Когато са във водата, тюлените обикновено бързат да излязат на брега или върху плаващи ледове, но понякога така се объркват, че намиращите се на високия бряг животни скачат оттам в морето — право в устата на хищниците.
В известни случаи косатката се опитва да преобърне чрез удари на главата или гърба си плаващия лед, върху който се намира тюленът. Капитан Скот е описал как веднъж една косатка се опитала да събори по същия начин във водата кучето на неговата експедиция.
Дори такива бързо плуващи птици като пингвините не винаги могат да се спасят от косатките. В.А.Земски описва следния случай, наблюдаван от него.
Веднъж при тихо море няколко косатки, наредени в дъга, започнали да преследват ято плуващи пингвини. Птиците се отдалечавали от тях с голяма бързина, но косатките не изоставали и постепенно се сближавали, като се опитвали да обкръжат плуващите пингвини. Неочаквано птиците сменили рязко посоката на движението и за плували право срещу косатките. „Пробивът", общо взето, успял, но един пингвин все пак попаднал между зъбите на един от хищниците.
Косатката прилага различни начини на нападение срещу своите жертви.
Настигайки напр. делфини, тя често отхапва цялата им опашка. При лов на тюлени хищникът понякога просто отсича с острите си зъби главата на тези животни.
В.А.Земски описва пък следния интересен случай.
Веднъж група от около десет косатки започнали да преследват един около 8 м дълъг остромуцунест кит. Обкръжавайки жертвата си, те не й давали възможност да излиза на повърхността да диша, опитвайки се очевидно по този начин да я удавят...
Хищническият нрав на косатката личи може би най-добре при нападенията й над някои едри китове. Има най-различни сведения за това, че косатката къса парчета месо или изтръгва езика от устата на големи (живи китове, но изглежда, че подобни случаи доста се преувеличават. Достоверни наблюдения показват, че нерядко едри беззъби китове (финвали, гърбачк и др.) се хранят заедно с косатки от някое стадо риби или плуват мирно близо едни до други, без косатките да нападат по-едрите си събратя или последните да проявяват някакво безпокойство. От друга страна обаче, в Антарктика от самолет е наблюдавано как едри набраздени китове са прогонвали успешно косатки, които са се доближавали до техните малки.
Изглежда, че косатките по-рядко нападат едрите китове, а по-често от тях страдат дребните китообразни, както и тюлените. Но няма съмнение, че понякога тези хищници се решават да нападнат дори финвала и кашалота.
Проф.Томилин споменава напр. следния случай. През юни 1958 г. близо до Командорските о-ви от катера „Беринг" наблюдавали как стадо косатки нападнали един финвал. Описвайки къгове, косатките ръфали тялото на кита и след около половин час завлекли изпохапания и изранен "финвал ъ дълбочина, при което на повърхността се образувал голям водовъртеж.
В известни случаи обаче косатката заплаща с живота си нападението срещу някой едър кит, напр. срещу кашалота. Затова споменава видният американски специалист Виктор Шефер в своята книга „Годината на кита".
Някои по-дребни китове обаче, какъвто е напр. сивият кит, несъмнено стават понякога жертва на хищническия нрав на косатката.
Сивият кит достига до 15 м дължина и 35 т тегло. Среща се в крайбрежните води на Северния Тихи океан и извършва редовни сезонни миграции. Храни се главно с някои придънни рачета. Този кит изпитва голям страх от косатката.
Когато усети приближаването на косатки, сивият кит често престава да плува, обръща се с корема си нагоре и остава така неподвижен, с разперени плавници. По подобен начин „затихват" и намиращите се далеч от брега тюлени и някои делфини, когато усетят приближаващите се косатки. Зоолозите смятат, че това е средство за защита срещу нападението на хищника. Лежейки неподвижно във водата, тези животни не издават никакъв звук или шум. Това затруднява косатките да ги открият.
Когато все пак косатката намери неподвижно лежащия сив кит, тя започва да тика главата си между здраво сключените му устни, като се мъчи да разтвори насила устата му и да се добере до езика на кита. Нерядко китоловците са убивали сиви китове, които са имали отчасти отхапан език или устни. Често и гръдните и опашните им плавници са носели следи от страшните зъби на косатката. Обикновено явление е този хищник да отхапва части от огромния език на убитите едри китове, които китоловните кораби влачат след себе си.
Според Жак-Ив Кусто и Филип Диоле косатката може да се спуска на повече от 300 м дълбочина и да остава под водата до двадесетина минути. Измежду всички китообразни косатката може да плува най-бързо — за късо време тя може да развие скорост от 55 км/час. Зрението на косатката е много по-добре развито от това на беззъбите китове — по острота то може да се сравни с това на котката. Косатката вижда еднакво добре както под вода, така и във въздушна среда. Звуковите сигнали, които тя издава, са твърде разнообразни. По степен на развитие на висшата нервна дейност косатката заема първо място между китообразните — т. е. тя е „най-интелигентният" представител на тази група животни.
Размножаването при косатката става най-често през зимата. Бремеността продължава 16 месеца. Новороденото е дълго около 2,7 м. Женската косатка ражда на всеки три години по веднъж. Малките от този вид са твърде игриви и техните родители ги подхвърлят понякога с помощта на главата си високо във въздуха.
Отношението на човека към косатката се измени твърде много, след като се разбра, че този хищник се отнася всъщност твърде миролюбиво към него, а освен това и изненадващо бързо се поддава на дресура.
Днес специалистите твърдят, че косатката не напада човека. Това животно не се страхува от хората и затова понякога се доближава съвсем близо до лодки, катери и китоловни кораби. Подобно доближаване се тълкува често неправилно като „нападение" от страна на очевидци. Марокански подводни плувци разказвали, че косатките се доближават до човека и под водата, но след като удовлетворят любопитството си, се отдалечават, без да му причинят някаква вреда. Жак-Ив Кусто и Филип Диоле подчертават, че косатките, чиято легендарна жестокост векове наред е ужасявала моряците, не нападат водолазите.
Първият случай, при който косатка е попаднала в неволя, е следният.
През март 1964 г. възложили на един канадски скулптор да направи статуя на косатка. За да има точен модел, той решил да убие един екземпляр. През юли същата година скулпторът успял да харпунира една косатка, но след това не намерил сили да убие раненото животно. Вместо това той закарал косатката в залива Ванкувър, където започнали да я лекуват. Инжектирали й пеницилин и различни други лекарства. Косатката била поставена отначало в плаващ док, а след това била пусната в оградена с мрежа част от залива. Косатката, която отначало погрешно взели за женски екземпляр, била кръстена Моби Дол. Тя била 2,67 м дълга и тежала 1090 кг.
Цели 57 дни плененото животно отказвало да приема храна, но след това започнало да изяжда по 45—90 кг риба дневно. Главоноги мекотели и конско месо Моби Дол поглъщала неохотно.
За голямо учудване на всички косатката се привързала към своя спасител. Тя давала той да я гали по главата и се обръщала по гръб, за да бъде чесана по корема с твърда четка.
Моби Дол починала след 86 дни от някакво кожно гъбно заболяване, ко,ето се усложнило поради това, че водите на реката, която се вливала в залива, били замърсени от отровни отпадъчни вещества.
През юни 1965 г. двама канадски рибари успели да уловят в голяма рибарска мрежа една едра косатка край остров Наму в Британска Колумбия. Това животно било купено от директора на океанариум~а в гр. Сиатъл. За да бъде закарана косатката до Сиатъл, била конструирана специална желязна мрежа с размери 18x12x5 м, към която закрепили 40 празни бензинови варела. В тази мрежа косатката била откарана на 830 км чрез буксиране от кораб.
Директорът се заел с опитомяване на плененото животно още по време на плаването, което траяло цял месец. Той смело доплувал до косатката в мрежата и започнал да я чеше с четка по главата. Това се повтаряло все по-често, тъй като косатката се отнасяла твърде миролюбиво.
Поставена в оградено от залива място край гр. Сиатъл, косатката, която била наречена Наму, съвсем се опитомила. Тя позволявала на дресьора си да я възсяда, стремително го носела по водата, играела си с него и давала да я чешат по корема и гърба.
Наму, която била 6,55 м дълга и тежала 3,5 т, отначало не искала да приема храна. След това изяла обаче две сьомги, които изглежда, че много й харесали, защото до края на пребиваването си не се докосвала до никаква друга храна.
Наму починала след около една година живот в неволя.
Тези два случая с уловени косатки показали за първи път миролюбивото отнасяне на това животно към човека, както и способността му лесно да се опитомява.
Понастоящем в океанариумите на някои градове в Канада и САЩ живеят над 30 опитомени косатки, които показват пред зрителите различни номера: те приемат храна от ръката на дресьора си, носят го по водата на гърба си, изскачат по команда целите над водата и т. н. Дресьорът Джим Ричардс в Сан Диего се осмелявал да пъха дори главата си в отворената уста на дресираната от него косатка.
Още преди петнадесетина години бяха получени забележителни резултати при опитите да се дресират косатки да се гмуркат на голяма дълбочина в открито море. Така две косатки, уловени през 1968 г. във водите на щата Вашингтон, се гмуркали по команда до 260 м дълбочина.
Проф.Томилин пише, че в бъдеще косатките ще могат да бъдат използувани навярно за изпълнение на различни задачи, като охрана на подводни плувци и водолази от нападението на хищни риби, за лов на едри акули и т. н. Великани на животинският свят
Димо Божков
Наука и изкуство
София – 1986
Коментари () |
|
|
|
 |
