|
Към това семейство спадат доста разнообразни представители. У всички, с изключение на язовеца, тялото е тънко и стройно, с дължина от 15 до 150 см и тегло от 100 г до 40 кг. Краката са къси, а опашката - дълга. Едни от тях стъпват на цялото си стъпало, а други - на пръстите си. Всички са с пет пръста, като водните и полу водните обитатели имат плавателна ципа между тях. Около аналния си отвор имат жлези, отделящи течност с неприятна миризма. Цветът на козината е твърде различен: едни са едноцветни, а други - твърде пъстри. Повечето видове водят надземен начин на живот, някои отлично се катерят по дърветата. Хранят се с птици, бозайници, червеи, риба, земноводни и други. Разпространени са по цялото земно кълбо. Описани са около 67 вида. Голяма част от тях притежават изключително ценни кожи. У нас семейството е представено с 8 вида.
Mustelidae Порови Към това семейство спадат доста разнообразни представители. У всички, с изключение на язовеца, тялото е тънко и стройно, с дължина от 15 до 150 см и тегло от 100 г до 40 кг. Краката са къси, а опашката - дълга. Едни от тях стъпват на цялото си стъпало, а други - на пръстите си. Всички са с пет пръста, като водните и полу водните обитатели имат плавателна ципа между тях. Около аналния си отвор имат жлези, отделящи течност с неприятна миризма. Цветът на козината е твърде различен: едни са едноцветни, а други - твърде пъстри. Повечето видове водят надземен начин на живот, някои отлично се катерят по дърветата. Хранят се с птици, бозайници, червеи, риба, земноводни и други. Разпространени са по цялото земно кълбо. Описани са около 67 вида. Голяма част от тях притежават изключително ценни кожи. У нас семейството е представено с 8 вида.
Представителите на семейство Порови както и почти всички хищници не се радват на благосклонното отношение на човека. В мисленето на хората все още са запазени много стари представи и предразсъдъци, които са по силни от знания, достигнати чрез дългогодишни изследвания и проучвания. Митът за вреда от тези животни и включването им в категорията на т. н. вреден хищник в много случай служи за оправдание при изтребването им, а законните мерки за забрана се разбират като излишни и ненужни. Причините за такова отношение са много, едната от тях е липсата на информация, друга причина е кожухчетата, които страшно много привличат ловците. Хищниците от семейство Порови (Mustelidae), не са животни, които впечатляват с ръст или външността си. Напротив те са едни от най-малките по размер хищници населяващи нашата планета. Тялото им не е привлекателно на външен вид и не впечатляват с изящни движения, но факт е че в зоологическите градини често се чуват изблици на възхищение от страна на посетителите и проявява търпимост към техните недостатъци, но да си го кажем направо и не се заблуждаваме, че това което най-много интересува посетителите не са животните а техните природни облекла, кожухчетата им и те са определящи отношенията на хората към тези хищници. Заради тях ловците са стъпкали пътеки към Сибир, Северна Америка, знайни и незнайни кътчета на планетата и заради тях редица видове от семейство Порови са изчезнали а други ги грози същата съдба. Представителите на семейство Порови са преследвани не само заради кожата им. Те създават неприятности на хората, които отглеждат домашни животни, ловците и рибарите ги смятат за вреден дивеч, а някои народи ги използват за прехрана. Едва ли някой си дава ясна сметка за това, че представителите на това семейство са едно палеонтологично свидетелство, защото в наше време по степен на развитието си са най-древната група хищници, живеещи на сушата. Историята на произхода им стига до далечното геологично минало Земята, някои видове, главно невестулките и поровете, като представител от прастари времена и до днес са запазили почти непроменен външен вид на своите предци от терциера. В съвременната систематика на хищниците от семейство Порови е самостоятелно обособено и ясно се отличава от останалите арккогенни семейства хищници: Мечки (Ursidae), Панди (Ailuridae) и Еноти (Procionidae). Предимно представителите на Mustelidae са дребни животно с удължено тяло, най-малките от тях са и най-малките по размер хищници на Земята (североамериканската невестулка е дълга 13 - 18 см и тежи 35-70 г), а най-голямите са по-дълги от 2, 5 м (южноамериканската гигантска видра) и стигат 30 кг (тихо океанската морска видра). Крайниците им са с по 5 пръста като у полу водните видове снабдени с плавателни ципи между пръстите, опашката им е покрита с дълги косми, космената покривка е гъста и мека а окраската най-различна. Водят надземен или полу воден начин на живот, а някои от тях дървесен, като добре се катерят по дърветата. Хранят се с месо от птици, бозайници, а някои ядат и червеи, риба, земноводни и други. Голямото разнообразие във външността показва, че отделни видове са се обособили много отдавна. Значителните различия във формата на тялото и начина на живот, както и достигнатото високо ниво на приспособяване към твърде различните условия доказват за голямата геологична възраст и за продължителното самостоятелно развитие на това семейство като цяло и на отделните му видове. Поради това съществуват дори предложения, че произхода на Mustelidae полифилитичен, т. е. членовете му произлизат няколко изходни форми. Първите представители на семейство Порови са открити в късния олигоцен едновременно с предците на хищниците от семейство Кучета, Вивери и Котки, т. е. преди около 35 млн. години. Тези най-стари форми на семейство Порови трудно могат да се разграничат от първичните представители на останалите хищници и по точно на кучетата и мечките с които са имали много общи анатомични признаци. Например видовете от от род Plesictis, познати от терциерните находки в Европа и оформящи няколко линии са имали окосмяване като семейство Порови, но в слуховия апарат са приличали на хищниците от семейство Мечки. За разграничаването на тези най-стари форми се използва нееднородни критерии и тъй като различията не са достатъчно ясни изразени то мненията на отделните специалисти за най-старите и първични представители на семейство Порови не са единни. Рзграничаването на отделни видове о семейството започва сравнително рано в терциера, предимно през олигоцена и миоцена. Видрите са се обособили още през горния олигоцен, язовците - през средния миоцен, скунксовете - през горния миоцен а росомахата - през средния плиоцен. Интересно е, че някои стари фосилни (изкопаеми вкаменелости от животно или растение) форми са подчертано специализирани в устройството на тялото в по-ясна и по-развита степен отколкото при съществуващите сега представители на съответния род. Това се отнася най-вече за видовете приспособени за живот във водна среда и главно за Semantor macrurus, който е живял преди 12 млн. години на територията на днешен Казахстан. Той е имал толкова специализирани кости на крайниците и таза, че значително изпреварва морската видра в приспособяването на тялото за живот във водна среда. Някои палеонтолози грешно го смятат за изчезнал представител на перконогите. Хищниците от семейство Порови са били разпространени предимно в Северното полукълбо, върху територията на Европа, Азия и Северна Америка. Там са намерени и най-старите находки произхождащи от долния олигоцен, в Африка те датират от средния плиоцен, а най-старите останки в Южна Америка произхождат от плейстоцена, т. е. от ледниковия период. Сега представителите на семейството живеят на всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия (в Нова Зеландия са били донесени от хора). При систематизирането на семейство Порови често възниквали различни неясноти и усложнения главно поради терциерни родове обединяващи признаците на няколко видове. Например род Trocharion, който някои специалисти поставят близо до изходната форма на миризливия язовец (род Mydaus) е отнасян ту към скунксовете подобно както вид Promeles palaeattica е вклячен понякога към язовците а друг път към златките. Неизяснено е и мястото на някои по-многочислени родове чийто изходни форми са близки до изходните форми на язовците. Към тях спадат изчезналото под семейство Leptarctinae, обхващащо всеядните мечкоподобни хищници от горния терциер - в Америка (родовете Leptarctus, Hypsoparia, Creterogale) и отчасти Азия (род Leptarctus), до които от срещащите се сега представители на семейство Порови най-близо стои американския язовец, както и европейското под семейство Simocyoninae (родовете Alopecocyon, Simocyon, Broiliana), което по късно се заселва и в Северна Америка. Повечето специалисти отнасят това под семейство към семейство Кучета, а само някой негови представители ( например род Broiliana) са поставени сред род Mustelidae близо до язовците. Поради тази и други неясноти съвременните схващания за систематиката на семейство Порови не са напълно единни и под семействата според мненията на различните специалисти са между 2 и 15 на брой. Да се признае съществуването на 15 под семейства явно е крайност и ако това мнение бъде прието ще трябва да се разделят и изчезналите форми. Поделянето на семейство Порови на 2 групи под семейства - Видри и други е най-естествено, тъй като видрите наистина са група напълно отличаваща се от останалите си родственици. Но като се има предвид, че и другите видове са изминали дълъг път за самостоятелно развитие, семейството днес се разделя на 6 под семейства, едното от които е напълно изчезнало (Leptarctinae), а останалите включват и сега живеещите. Тъй като мненията за вторичната, по-точно за родова принадлежност на някои хищници от семейство Порови не съвпада напълно (поради което се посочват от 67 до 73 вида), ще съобщим само за информация, че семейството днес са включени приблизително 76 рода от които 47 изчезнали. Оттук следва, че то обхваща една трета от всички живеещи днес на Земята хищници, а по броя видовете е най-голямо сред арктогенните представители и второ по големина в целия разред. Съвременната квалификация на семейство Порови дава доста добра ориентация за многобройните съществуващи днес видове, включени в него, но все пак не е съвършена. Недостатъчните знания за взаимоотношенията на някои родове и видове водят до спорове между специалистите за тяхното систематично място. Това се отнася предимно за скунксовете и медоедите, чийто не съвсем изяснени връзки с невестулките и златките от една страна и с язовците от друга понякога са причина за за колебания при отделянето им в самостоятелно под семейство. Втората причина е сравнително голямото разнообразие вътре в отделните видове, дължащо се често на географските условия (при обикновена видра са посочени 10 географски раси, при язовец - 18, азиатски самур - 21, при хермалина - 36), което води до различия при оценката на значението и мястото в систематиката на някои форми. Ето защо се стига до споменатите отклонения в броя на видовете приемани от различни специалисти.
Коментари () |
|
|
|
 |
