|
Поради скитническия начин на живот дивите кучета (сем. Canidae) са сравнително недостатъчно проучени, въпреки че се срещат във всички континенти без Европа. Те са средно едри хищници, с дължина на тялото 60-110 см без опашката, която в зависимост от вида е 20-40 см. Цветът на козината им е жълтеникаво кестеняв до ръждивокафяв (някои и на пъстри петна). Имат заострена муцуна с яки челюсти, гарнирани с 40-48 остри зъба, щръкнали уши, стройно тяло и силни крака, пригодени за продължително бягане.
Поради скитническия начин на живот дивите кучета (сем. Canidae) са сравнително недостатъчно проучени, въпреки че се срещат във всички континенти без Европа. Те са средно едри хищници, с дължина на тялото 60-110 см без опашката, която в зависимост от вида е 20-40 см. Цветът на козината им е жълтеникаво кестеняв до ръждивокафяв (някои и на пъстри петна). Имат заострена муцуна с яки челюсти, гарнирани с 40-48 остри зъба, щръкнали уши, стройно тяло и силни крака, пригодени за продължително бягане. Предните им крака са с 5 пръста (хиеновидните - с 4), а задните - с 4, всички снабдени с тъпи неприбиращи се нокти, негодни за катерене. Дивите кучета за разлика от котките преследват жертвата, докато последната падне изтощена. Всички видове са месоядни Ловуват на глутници от 20-50 броя, дори и повече. Известни са със своята свирепост, ненаситност и постоянно скитничество. Безумно смели, някои видове дръзват да нападнат дори тигъра и лъва, когато се хранят сами. При тях жаждата за пиене на кръвта на жертвата не се проявява в степен както при някои котки, защото още при нападението те я разкъсват веднага. Всички диви кучета притежават отлично обоняние, слух и зрение. Имат сложен душевен мир и голяма способност за възприемане и запаметяване. Размножават се всяка година по един път. Активни са почти денонощно. Известни са следните родове, всеки представен с 1 вид.
Коментари () |
|
|
|
 |
