Не случайно от древни времена ЛЪВЪТ е бил символ на сила и мощ. След тегъра този хищник е най-едрия представител на семейство КОТКИ.
Могъщото тяло на лъва (Panthera leo) ДОСТИГА (без опашката) до 2-2,40 мл дължина и 225-250 кг тегло. Опашката на животното е докъм 1 м дълга. Външният вид на този хищник е твърде характерен, особено при възрастния мъжки лъв.

Царят – котка (Panthera leo)

ЛЪВА
От Антон Антонов

Не случайно от древни времена ЛЪВЪТ е бил символ на сила и мощ. След тегъра този хищник е най-едрия представител на семейство КОТКИ.
Могъщото тяло на лъва (Panthera leo) ДОСТИГА (без опашката) до 2-2,40 мл дължина и 225-250 кг тегло. Опашката на животното е докъм 1 м дълга. Външният вид на този хищник е твърде характерен, особено при възрастния мъжки лъв.
Лъвът е един от малкото хищници, при които има ясно изразен полов диморфизъм.
Тялото на лъва е стройно, главата му е масивна, а яките крака не са много дълги. Най-характерна за мъжкият лъв е гривата, която покрива горната част на главата, врата, плешките и гърдите му. Космите на гривата са винаги по-дълги от останалата козина на тялото, която има пясъчно жълт до жълто кафяв цвят. В някои случаи надлъж по долната страна на корема на лъва има има също така дълги и тъмни косми, които образуват “коремна грива”. Сноп дълги и тъмни косми има и на върха на опашката на животното, които образуват нещо като топка. Лъвицата и младите животни нямат грива – тяхното тяло е еднообразно оцветено. Малките лъвчета обаче имат по тялото си множество тъмни петна, които по-късно изчезват.
В недалечно минало лъвът е населявал цяла Африка, като се е срещал в Югозападна Азия – на изток от Индостан. На тази огромна площ са живеели различни подвидове, които са се различавали по някои белези помежду си. Отделни подвидове са били берберският, сенегалският, сомалийският, капският, масайският, персийският, и индиският лъв. Берберският лъв е бил окончателно изтребен още в началото на нашето столетие. Той е бил разпространен в атласките страни и е имал по-добра развита коремна грива. Такава грива е имал и капският лъв, който също е бил изтребен. По-дребен от тях е по-червеникавият сенегалски лъв, който няма грива по корема си и се е запазил до днес. В зоопарковете най-често в наши дни хората виждат масайския лъв, чиято грива над челото каточе ли е сресана назад. Индиския лъв, който сега е на изчезване, понякога почти няма грива. Тъмна грива и светла козина (с т. нар. “изабелов цвят”) е имал персийският лъв, който е бил най-дребен от всички и в наши дни е напълно изтребен.
Днес лъвът се среща в Африка почти изключително в резерватите и националните паркове, а в Азия лъвове има сега само на едно място – в гористия резерват “Гир”. През 1963 г в Гирската гора са живеели около 80 индийски лъва – “последните мохикани” от азиатските лъвове въобще.
В Африка лъвът обитава най-вече саваните, но се среща и в равнини, обрасли с храсти и в такива с полупостинен характер. Въпреки разпространеното мнение грамадната хщна котка не живее в същинските пустини. Това е обяснимо, като се има предвид, че лъвът се нуждае редовно от водопой. Най-много лъвове има в месности където се срещат изобилно диви копитни бозайници – антилопи, зебри и други. В планините на Африка лъвът се изкачва понякога твърде високо. В планините на Кения лъвски стъпки са били виждани не идин път на около 3 500 м н.в.
Лъвът се среща както поединично, така и на по-големи или по-малки групи. В тези лъвски глутници има най-често възрастни лъвове и лъвици и малки лъвчета. Професор Б. Гжимек дава някои интересни сведения за взаимоотношенията в лъвското “семейство” и между лъвовете въобще. Ето какво съобщава той по този въпрос:
“Семейният живот на лъвовете прави на нас, хората, силно впечатление. Макар, че понякога мъжките лъвове се бият помежду си, така че наоколо летят цели кичури от черна или жълта козина, а понякога се случва единият от двамата противници да загине, това не става по-често, отколкото при нашите боксьори на ринга. Лъвовете си имат също така определени “спортни” правила”.
Глутница лъвове се изхитрява да яде мирно заедно от една зебра, докато много от нашите домашни кучета не могат да ядът едновременно от една чиния. При това, че бременната лъвица ражда малките си на някое скрито място сред скали или храсти, след 6 седмици тя гордо довежда своите малки в родната глутница. Мъжките лъвове никога не изяждат своите “деца” и само в изключително редки случаи могат да разкъсат някое лъвче от чужда глутница. Те търпят макар и да фучат и да правят недоволни гримаси, когато лъвчетата дърпат със своите остри млечни зъбчета парчето месо, което “таткото” държи в устата си.
Лъвовете ходят задружно на лов и заедно ядът плячката си. Слаби и болни събратя биват дълго време великодушно “подхранвани”. Никой за сега не знае дали биват изгонвани старите лъвове. Обаче краят им е един и същ – всички биват разкъсани от хиени или хиенови кучета. Старите лъвове не умират от болест или старост при природни условия.
“Любовните двойки” се отделят обикновено от “общата компания” и цели дни се занимават само със себе си. Даже при много горещо време те копулират по 30, а дори и по 40 пъти на ден.
Изглежда, че мъжките лъвове скитат по територия, която заема много квадратни километра, като се присъединяват към една, ту към друга група лъвици с малки. Във всеки случаи най-силните измежду тях могат да си позволят такъв живот. Всяка лъвска глутница си има своя йерархия, но и най-слабия лъв струва повече от която и да е лъвица”.
Имал съм много пъти да наблюдавам в Софийската зоологическа градина как се прооменя поведението на лъва по време, когато той е в “любовен период”.
В сектора “Хищни бозайници”, който завеждах няколко години имаше един лъв наречен Судан, и една лъвица Кения, които живееха заедно в една и съща клетка. Тези два лъва бяха израстнали от малки заедно и бяха така свикнали един с друг, че когато понякога се налагаше да ги разделим за ден – два в различни клетки, бяхя твърде неспокойни, а понякога не искаха дори за ядат.
Ала и когато бяха, заедно пак трябваше да се съобразяваме с някои индивидуални особености на двете животни. на всеки от двата лъва се полагаше дневно по около 6 кг месо за храна. Дажбата обаче неможеше да им се дава общо, защото в такъв случай Судан грабваше веднага с острите си нокти всичкото месо и започваше лакомо да го яде, а Кения не смееше да се доближи до него. Ето защо гледачът, който ги хранеше разделяше винаги предварително дажбата на две. След това поставяше поотделно месото на всеки лъв в двата противоположни ъгъла на вътрешната клетка и едва тогава пускаше животните в нея. В другия случай подаваше в единия край на решетката месото на Судан и едва след това даваше на Кения нейния дял, обаче чак на другия край на клетката.
Така беше през по-голямата част от годината – Судан се проявяваше като голям “егоист”. Ала когато настъпваше периода през, който двата лъва бяха в “любовна връзка”, мъжкият лъв се променяше неузнаваемо. Сега Судан най-често не се докосваше до своята дажба, а оставяше Кения да изяде и нея…
Главната храна на лъва в Африка са различните видове антилопи и зебри, но той напада също така жирафи, млади кафърски биволи, млади носорози и някой други едри бозайници. Негова жертва стават и домашните животни. Лъвът яде и мърша, а при глад и различни по-дребни животни – бодливи свинчета и други гризачи (включително и мишки), птици, змии, костенурки, гущери и прочие, дори понякога и насекоми.
“Царят” на животните яде охотно и убита от други хищници плячка. В това отношение има твърде интересни наблюдения от професор Гжимек и неговия син Михаил в парка “Серенгети”. Ето едно то тях:
веднъж двамата видели на едно дърво леопард. Хищникът бил убил една газела. Леопардът, както това е свойствено за тази едра котка, бил замъкнал жертвата си на дървото и там в един чатал бил я заклещил. Малко по-късно, привлечени от плячката, под дървото дошли 10 лъва. На леопарда “му станало горещо”, той побързал да се спусне от другата страна на дървото и да се отдалечи. Един от лъвовете, възрастен мъжки, се покатерил по дървото до мъртвата газела, като изминал около 10 м до нея. Той започнал да дърпа жертвата на леопарда, но не могъл да я измъкне, тъй като тя била здраво заклещена. Тогава лъвът откъснал само двата задни бута на мъртвата газела и слязъл с тях на земята.
Сравнително до неотдавна се смяташе, че хиените се хранят предимно с мърша и, че тези животни използват главно остатъци от “трапезата” на лъвовете и леопардите. Действително в Африка може да се види често как лъв яде например убита от него зебра, а недалеч от грамадната котка са се насъбрали хиени, чакали и лешояди, които чакат да дойде техният ред.
Ала професор Гжимек и един негов помощник – Алън Рут, установили и други, и то интересни взаимоотношения между лъвове и хиени.
Днес е известно, че хиените често сами убиват зебри, антилопи и някои други африкански бозайници. Интересно е, че когато ядът жертвата си, хиените издават характерни звуци – нещо като “кикотене”. Оказало се, че щом чуят хиенският “смях”, лъвовете бързо се отправят към мястото, откъдето той се разнася. Огромните хищни котки прогонват хиените от тяхната плячка и сами се заемат с нея.
Професор Гжимек и Алън Рут направили интересни опити. Те записали на магнетофонна лента “кикота” на хиените. След това те пускали тези ленти пред високоговорители, окачени на различни дървета в саваната. Оказало се, че по този начин Гжимек и Рут могат да привлекът цели групи от лъвове към своя “Фолксваген” и дори да отведът големите котки на някои от хълмовете, където изобщо нямало плячка за тях.
Когато повече лъвове се готвят да нападнат задружно някое стадо зебри или антилопи, те постъпват най-често по следния начин. Два или три от тях се спотайват във високата трева, недалеч от пасящото стадо. Останалите започват да се примъкват крадешком към него от противоположната му страна и изведнъж го нападат. Те го прогонват право към спотаилите се лъвове, които се нахвърлят върху зебрите или антилопите, когато последните ги наближат.
Зебрите и антилопите не се боят от лъв, който са забелязали отдалеч. Те продължават да пасът, когато той минава на известно разстояние от тях и само внимателно го наблюдават, като гледат да не го изгубят от погледа си. Това поведение на тревопасните бозайници се обяснява, с обстоятелството, че те са много по-бързи от лъва и лесно могат да избягат, ако той ги подгони. Ето защо грамадната хищна котка гледа винаги да се доближи незабелязано до своите жертви, а когато повече лъвове ловуват заедно, те устройват по описания по-горе начин “засада” на пасящото стадо. Лъвът може да настигне чрез по – продължително бягане само съвсем млади или болни и отслабнали зебри и антилопи.
Грамадната хищна котка убива най-често бързо своята жертва. Лъвът скача обикновено отстрани или изодзат на гърба на преследваното животно, като стоварва върху нея само предната част на тялото си, а задните му крака остават опрени в земята. След това той понякога зграбчва с предните си лапи главата на нападнатото животно и чрез рязко движение я дръпва към себе си. Счита си, че може би при това движение се счупват шийните прешлени на жертвата, но това все още не е доказано. По-често лъвът впива зъбите си в гърлото на нападнатото животно и така го задушава. Понякога той удушва жертвата си, като стиска със зъби муцуната и отпред.
Лъвът излиза най-често нощем на лов, но понякога напада и през деня. През по-голямата част от денонощието лъвът спи или дреме, особено ако е сит.
Лъвският рев може да се чуе на 8-9 км надалеч при тихо време. Най-често огромните котки започват да ревът скоро след залез слънце, понякога в течение на цял час. Досега няма общоприето мнение за биологичното значиние на този рев. Немският професор Ханс Криг счита, че ревейки, лъвовете просто си доставят удоволствие. Професор Гжимек категорично твърди, че чувайки мощният рев зебрите, антилопите и газелите съвсем не се пръсват да бягат на различни страни, както това може да се прочете в различни книги. Обаче големият природоизпитател и пътещественик Алфред Брем описва реакцията на различни домашни животни намиращи се в заградено място, спрямо гръмовития рев на лъва. Когато той проехти близо до тях в нощта, овцете се хварлят като луди срещу бодливата ограда, козите силно врещят, говедата мучейки, се насъбиратв неспокойни купчини, камилите се мъчат да скъсат въжето, с което са вързани, за да избягат, и дори храбрите кучета, които се борят с хиени и пантери, жално вият и бягат да търсят защита при своя господар.
Лъвът е извънредно силен. С един удар на лапата си той може да повали младо говедо. А. Брем пише, че самият той е бил свидетел как един лъв, държейки убито двегодишно африканско говедо в устата си, е прескочил е прескочил ограда по-висока от човешки ръст. Говедата в тази месност били наистина по-дребни от европейските, но въпреки това такъв скок говори ясно за силата на грамадната хищна котка.
На някои места, например в парка “Маняра” в Аруша, лъвовете често се катерят по дърветата и там си почиват. Защо те правят това само на някои места, досега не е обяснено.
Лъвовете не се къпят обикновено доброволно в зоопарковете, докато тигрите охотно правят това. Но лъвовете могат да плуват. Професор Гжимек пише, че неведнъж лично е виждал как лъвове преплуват 200 м разстояние в езерото Виктория – от брега до остров Укерере.
В Африка лъвът практически няма врагове освен човека, но както вече бе казано, той може да пострада при нападението над някои силни животни, например кафърски бивол или едра жирафа. Лъвът не смее да напада възрастни слонове и носорози, както и извънредно силните и свирепи стари мъжки кафърски биволи. Когато срещне такива животни, той отбива от пътя си.
Известно е, че лъвовете понякога нападат и убиват хора. В известин случаи, особено когато минава друга плячка, грамадните котки могат да се превърнат в истински людеоди.
В книгата си “Серенгети не трябва да загине” професор Гжимек споменава следните два случая, при които лъвове людеоди разкъсали много хора.
През 1898 г в областа на днешния национален парк “Цаво” в Кения два лъва – людеоди спрели строежа за железопътната линия за Уганда почти в продължение на девет месеца, тъй като изяли един след друг 28 работници, а най-после и самият инспектор по строежа на линията. По всяка вероятносто той бил заспал във вагона, когато с пушка в скута си е дебнал дваат лъва – престъпници.
През 1955-1956 гв областта на Ангола и Уганда лъвовете умъртвили 45 души тъй като дивечът, който представлявал дотогава храна за тях, бил унищожен напълно от туземци – бракониери.
Когато има достатъчно дивеч лъвовеет обикновено не нападат нито хората, нито домашните животни. същото явление се наблюдава и при тигъра.
Размножаването при лъва не е свързано с определен период от годината и за това по всяко време могат да се видят лъвици с малки лъвчета. Бременността трае от 105 до 112 дни. Най-често се раждат на веднъж по 3 лъвчета, по-рядко по 2,4, или 5. Половата зрялост при лъва настъпва на четвъртата година. На 14-15 години лъвовете са вече “старци” и живеят отделно от глутниците. Професор Гжимек описва някои срещи картинно със стари лъвове:
“Веднъж срещнахме един такъв стар “юнак”, самотен ан широкото поле. Той лежеше под сянката на едно дърво. Устната му висеше надолу и откриваше изтритите му жълти зъби, а ребрата му можеха да се преброят поотделно. Долните му клепачи висяха отпуснати, а когато животното направеше няколко крачки, по изгърбеността му и по схванатите му крака личеше, че изпитва болка. Такива лъвове рано или късно биват разкъсвани от хиени или хиенови кучета.
Един ден Майлс Търнър наблюдавал глутница хиенови кучета около един стар лъв. Те подскачали, както скачат кучетата, когато им се играе, правели мними нападения, а “старецът” фучал срещу тях, удрял с лапата си и те се оттегляли….”
В зоологическите градини лъвовеет живеят най-често докъм 20-30 г, но в природата умират сигурно доста по-рано.

Димо Божков
“Великани на животинския свят”
издателстово:
“Наука и изкуство”
София 1986 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари