|
Първото качество, свързано с името котка, което безспорно вниква в съзнанието на всеки човек, е грацията. Има фраза: "котешка грация"? Това видение винаги носи със себеси един цвят - жълто-червеникав, с преобладаване на жълтото и специфичен мирис - остър, силен, животински. И дали има друга кратка дума, която предизвиква толкова ярки представи и да е заредена с такава сила? Тази дума изразява движение, цвят и мирис сред декор ос савани, джунгли или пустини. Непроницаема тайнственост обгръщала почти в миналото дивия живот на т. нар. Felidae - животните от семейство Котки.
Тигърът Първото качество, свързано с името котка, което безспорно вниква в съзнанието на всеки човек, е грацията. Има фраза: "котешка грация"? Това видение винаги носи със себеси един цвят - жълто-червеникав, с преобладаване на жълтото и специфичен мирис - остър, силен, животински. И дали има друга кратка дума, която предизвиква толкова ярки представи и да е заредена с такава сила? Тази дума изразява движение, цвят и мирис сред декор ос савани, джунгли или пустини. Непроницаема тайнственост обгръщала почти в миналото дивия живот на т. нар. Felidae - животните от семейство Котки. В древния Египет обожествяването на котката и почитта към лъва показват стремежа на човека да приписва на представителите на котешкото семейство качествата, които искал да притежава. Затова по-късно да отглеждаш такива животни или да носиш техни зъби или нокти означавало да имаш всичко, които красивите създания представляват като символ: сила, благородство, смелост. Тигърът също е допринесъл немалко за подхранване на човешкото подсъзнание. Смятан в миналото за превъплъщение на душата на умрял човек, този хитър и великолепен хищник на остров Суматра е получавал изкупителна жертва и дарове от хора, които по този начин искали да се доближат до душата на мъртвия. Днес обаче суматранските тигри са жертвите.. Според американския зоолог Дж. Шолър, индивидуалността на това животно много малко се е променила за седемте милиона години на съществуването му. За него са присъщи много противоречиви качества - неистощима енергия и апатичност, кротост и безстрашие, бдителност и леност. Всички представители на семейство Котки притежават типични черти, присъщи на този вид - индивидуализмът, стремителността, необикновената ловкост и приспособимостта веднага издават принадлежността н тези хищници към едно и също семейство. Както твърдят зоолозите, най-едрия тигър превъзхожда по размери и най-мощния лъв. Това представя тигър на първо място сред "големите" котки, към които се отнасят и леопарда, ягуарът и снежния барс, пумата и др. Тигърът винаги най-много е занимавал въображението на азиатците. Необикновената му сила и майсторството му на ловец са го направили образец на подражание, символ на доблестта и дори "талисман", който спасява от нещастия. Нито един смъртен не се би осмелил да възседне тигър, но боговете очевидно обичат този "вид спорт" - бенгалците се прекланят пред богинята Друга, изобразявана върху тигър. В корейските будистки храмове хората се кланят пред местния дух на планините Сансину, който е възседнал своя свиреп спътник. Китайците изобразяват бога на изобилието Сун тан, придружен от тигър. В Азия са разпространени много поверия за чудотворните качества, които имат сърцето и кръвта на хищника, както и неговите нокти или зъби. А от там идват неприятностите за тези красиви животни. В началото на ХХ век на азиатския континент се срещали 8 вида тигри, като техния брой вероятно е бил 100 000. В наше време 3 от тези вида, като каспийския, яванския (о в Ява) и балийския (о в Бали), се смятат за практически изчезнали. На границата на изчезването са амурският, китайският, суматранскиа, както и югоизточния тигър, обитаващ Лаос, Кампучия, Виетнам, Тайланд и източната част на Бирма и Малайзия. С по-голям късмет се оказаха бенгалските тигри ("кралските бенгали"), които успяха да се промъкнат като по-многочислена популация в новото хилядолетие. Те обитават териториите на Индия, Бангладеш, Непал и Бутан. Ако тигрите оцелеят през следващите десетилетия, това ще стане в Индия. Бившата министър предцедателка, покойната Индира Ганди, лично се интересуваше от съдбата на красивите хищници и настояваше да се прави всичко възможно за тяхната защита. За тигрите в Индия са създадени 15 резервата и строго се спазва закона, който забранява изтребването им. Селата се намират извън резерватите. Освен, че използва собствени средства, всеки индийски щат получава държавни дотации за изпълнение на програмата. Полагат се и усилия за възстановяване на числеността на дивите животни, които са храна на тигрите. Вземат се мерки за запазване на горите от пожари и за развитие на водните и поземлените ресурси. Изследователите Стенли Брийдън и Белинда Райт са прекарали повече от 2, 5 години в индийската джунгла и са направили много наблюдения. Ето какво разказва Брийдън: "В резерватите имахме възможност да виждаме отблизо тигрите и да прекараме часове, а дори и дни с тях. Постепенно научихме много неща за тях. Линиите по тялото и от двете страни над веждите са толкова различни, колкото и отпечатъците на човешките пръсти, а Белинда беше в състояние на идентифицира бързо всеки един от тигрите, като отглеждаше лицевата му окраска. Един ден Махалир, водача на слона, го насочи по посока на пронизателен тигров рев. В едно пясъчно дере открихме пресни следи - широки, здрави лапи на мъжко животно. Те ни поведоха към гъста гора. Надушихме миризмата на тигрова урина, с която животните очертават територията си. Белинда първа забелязала тигъра с величествена стойка и ярки оранжеви и бели райета, които грееха през плетеницата на бамбуковите стъбла. Изравнихме се с него и бяхме на десетина метра от него. Един два пъти той хвърли поглед към нас и оголи зъби. Светлите му синьо зелени очи горяха. Изведнъж тигърът застина. Забеляза стадо сърни, които хрупаха в края на малка полянка. Той не помръдваше - опашката му не се огъваше, ушите му не се движеха, мустаците му не трепваха. Беше замръзнал зад нищожно прикритие от сноп трева. Нямаше вятър и сърните не можеха да го подушат. Тигърът легна и в продължение на половин час наблюдаваше сърните. След това, тръгна бавно. Внимателно пристъпваше, поставяйки лапите си една пред друга. Промъкваше се от храст на храст и все повече се приближаваше. Сърните станаха напрегнати, въпреки, че пасяха тихо. Няколко особено внимателно се озъртаха, а една започна да души въздуха. Изглежда усети слаба миризма на тигър, защото тропна с предния си крак, вирна опашката си и издаде звънко предупреждение. Тигърът изскочи от прикритието си с вдигната опашка и щръкнали уши. С невероятни скокове се насочи към сърните, но те се пръснаха. Този път хищника не успя - оголи зъби и изрева няколко пъти провлечено. След това легна да си почине върху огрятата от слънце земя. Приближихме се. Той ни посрещна с оголени зъби и гърлено ръмжене. Не бяхме виждали толкова недружелюбен тигър. И понеже винаги давахме имена на тигрите, които изучавахме, този нарекохме Зъбльо. Няколко дни, след като се запознахме със Зъбльо, срещнахме и Арджуна, стар наш познат, който беше излязъл на лов. Арджуна не беше толкова широк в плещите като Зъбльо, но имаше същото тегло. Вечерта по здрач седнахме на верандата на бунгалото, а шумът, който долиташе от далечината, подсказваше, че е тръгнал на обиколка. Изведнъж страхотен шум разтърси гората и ни накара да скочим от столовете. Косата ми настръхна. Всички други звуци стихнаха. Два тигъра ревяха с цяло гърло в борба на живот и смърт. След около 10 минути ревът се повтори. После настъпи тишина. Страшният звук беше долетял от посоката, където ловуваше Арджуна. На другия ден го видяхме - беше до улова си, но изглеждаше много променен. Освен това, голямо парче кожа висеше между очите му. Той непрекъснато го бършеше с лапа. Потърсихме и другия участник в борбата. На миля разстояние срещнахме Зъбльо, седнал върху малка купчина от клони. На рамото му и от вътрешната страна на предния крак забелязахме няколко леки рани. Той ни се озъби с горящи очи. Месец по-късно Арджуна беше намерен мъртъв на около 9 мили по-нататък. Поради раната на лицето си той неможеше да ловува и беше загинал. Зъбльо зае неговия район. А малко преди настъпването на ХХІ век, популацията на големия, но силен китайски тигър наброяваше около 50-тина екземпляра. Те обитават южната част на Китай в долината на река Яндзъ. Тези животни масово са изтребвани, защото всички техни органи играят някаква роля в китайската народна медицина и се използват като суровина за медицински препарати. Този вид е под закрила, но бъдещето му е неясно. Друго обаче е ясно - защо нещата не са в полза на тигъра Горите се изсичат, пасищата стават обработваеми земи, под натиска на човека дребния дивеч отстъпва и изчезва, а той е основната храна на тигрите. Но тези животни се преследват не от днес. За един ден от 1682 г император Кансу убил в североизточната част на Китай 60 тигъра и така увековечил името си историческата литература. Този печален рекорд не е подобрен и до днес, но пък Тайвански бизнесмен за четири години застрелял 11 тигъра, продал ги на части на чревоугодници и колекционери и сложил в джоба си 275 000$….. Подобна е и съдбата на суматранския тигър, който е най-дребен от всички тигри - заради скъпата му кожа неговият лов продължава. Специалистите смятат, че са се запазили само няколко десетки животни, които няма да оцелеят. А най-едрият Амурският тигър, е дълъг около 2, 5 метра и тежи до 300 кг. Наричат го още "властелина на Усурийската тайга". Всички котки са чистоплътни, но усурийският тигър е образец на това. Той много обича да се къпе в чиста вода и лесно може да преплува широка и пълноводна река. Това животно подържа идеална чистота в леговището си, а плячката си покрива с клонки или потопява във вода,, за да я предпази от насекоми. Сред ловците се носят твърдения, че ловкият хищник може да оскубе птица, без да нарани кожата и. От 1948 г в бившия СССР тигрите са под закрила. Понякога съжителството на тигрите с човека създава неудобство и за двете страни - има случаи, когато хищниците нападат домашни животни. Понякога лесничей откривали по следите в гората, че става дума за тигрици, които обучават малките си в ловуване. А и тигрите са привързани много към родните си места и рядко променят условията на живот. И ако се случи властелина на тайгата да нападне домашни животни, това говори, че човек е навлязъл твърде много във владенията на тигъра. В естествени условия са се запазели само няколко стотици усорийски тигри, които обитават резервати в басейна на река Амур (бившия СССР) и североизточната част на Китай и Корея. Голяма част от амурските тигри живеят в зоопарковете по света (около 1000).
Взето от списание "Обичам те животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
