|
Навсякъде из нашата страна се среща едно хищно горско животно, по-малко от вълка — лисицата. Тя живее в хралупи и дупки из скалите. Жилището й е с много изходи и има остра миризма на хищник и мърша. Тялото й е гъвкаво, покрито със сивочервеникава или жълтеникава козина. Устните, бузите, гушата и една ивица от краката са бели/а лапите и ушите — черни и щръкнали.
Краката са по-къси от кучешките, затова и не може да бяга продължително време като вълка. Провира се лесно из храсталаците, ходи безшумно. Пръстите на краката й са меки и имат здрави нокти, с които може да се катери по скали и наведени дървета. Лисицата може да плава. Има влажен нос и подушва отдалеч. Слухът й е силно развит. Зрението през деня не е много добро, но вижда добре в тъмнината. Зениците и се разтварят като при котката. Излиза да търси храна обикновено нощно време и поединично. Много рядко излизат на лов по две лисици, и то през студените зими. Тя дебне и хваща изкусно плячката си. Напада зайци, сърненца, мишки, птици, насекоми. Лови риба из бистрите планински потоци. Яде грозде и плодове. Прави много пакости на стопаните, защото напада кокошките. Често се преструва на умряла, влачи се по корем и си служи с много други хитрини, докато се приближи до плячката. След това с бърз скок се хвърля върху нея, сграбчва я и я отнася надалеч, за да я изяде. През април—май лисицата ражда до 7 малки слепи лисичета, които проглеждат след около половин месец. При отглеждането на малките взема участие и бащата. А когато се случи майката да загине, то бащата продължава грижите си за тях, докато станат големи. Отначало лисичетата бозаят от майка си, а след два месеца излизат на лов с родителите си. Лисицата е страхлива. Когато е преследвана, криволичи и обърква ловеца. Живее до 15 години. Причислена е към вредния дивеч. От кожата и правят дамски палта и яки. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
