|
Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далече от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори. Понякога преминава до 100 километра за един ден.
Вълкът е много предпазлив. Очите му са черни и широко отворени, зрението му е добре развито, но е по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни, отворени и лесно подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига до 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните. Храната си търси обикновено през нощта. Когато напада, проявява голяма сръчност и прибягва до хитрости. Търкаля се, играе, скача и отведнаж се хвърля върху жертвата. Не напада близко до леговището си. Яде диви и домашни животни. Когато няма месо, яде и плодове. Напада хора по изключение, и то само зиме, когато е изгладнял. Ограден от хайка, е много страхлив. Как се размножават вълците? Напролет вълчицата си избира леговище — изкопава си дупка до някой дънер и я постила с трева и мъх. Тук ражда през април десетина слепи вълчета, които проглеждат след около две седмици. Майката ги кърми около месец и половина. Тя обича рожбите си и е готова да се жертвува за тях. Малкото вълче прилича на сиво кученце, мило е и игриво. Наесен тръгват за храна на глутници от по 7—8 вълка. Глутницата се състои от майката и порасналите вече вълчета. Нощем те издават проточен вой. Преносител е на болестта бяс. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник - Истинският вълк
- Още по темата
А ето повече за това какво животно всъщност е вълка и трябва ли да се плашим от него. Повечето от нас израстват с приказки, в които вълкът е страшен кръвожаден звяр, напр. "Червената шапчица" или е глупав и нескопосан напр. "Кума лиса кръстница" и много други. А защо вълкът винаги е отрицателен герой никой не може да каже със сигурност. Може би заради вкоренената ненавист, от склонността му да напада домашните животни. Та не разбираме ли, че вълка просто се бори за оцеляването си!? Ако вас ви пуснат на място пълно с лакомства, което не се охранява от никого ... А вие сте гладни??? Да, човекът трябва да мисли за това как да пази животните си, които води на паша в планината, отколешния дом на дивите животни. За съжаление хората предпочита никой да не им се пречка и необезпокоявани да се разпореждат в дивата природа. Създали са много митове за животни страшилища, които едва ли не нямат място в природата. Чудно как преди ние да се появим, в течение на милиони години всички обитатели на дивата природа за живели в хармония и нито един вид не е причинявал изчезването на друг. Знаете ли колко вида животни човекът е изличил от лицето на земята?
Всред гениалните митове е и този за "вълците единаци", които тежат около 70 -100 кг. Те с лекота разкъсват коне и волове а срещнат ли човек горко му.
Интересно какъв чудовищен образ се формира в главите на децата ни при такива разкази. Какво всъщност е Единака? Това е всеки млад вълк, решил да се отдели от родната си глутница, за да търси свой партньор, с когото да създадат нова семейна двойка и да намерят своя територия където да заживеят. А за това по колко тежат "единаците" и въобще нашите вълци си има научни изследвания. Биолозите, които изучават този вид, в многобройните си измервания по нашите земи, никога не са попадали на вълк по-тежък от 45 кг. По тези ширини на Европа това са най-големите вълци. Ако си говорим за по-едри вълци ще трябва да погледнем към Канада и островите на север, където вълците достигат до 60 - 70 кг. Това са природни закони и никой не може да ги изменя ей така на приказка без доказателства. А на въпроса кой от кого се плаши повече: човека от вълка или обратното, ще ви разкажа следния случай: При наблюденията си над вълците мои колеги и аз работим в планината. Веднъж при проследяване на вълк, попаднахме на леговище с малки. Още преди да доближим леговището видяхме как един вълк се шмугна в храсталака и изчезна. В леговището открихме малки... Разбира се оставихме ги там без дори да ги докосваме и бързо се отдалечихме. Защо вълкът родител напусна малките си? Отговорът е прост: защото страхът му от човека е много силен, достатъчно силен, че да изостави дори и малките си, които иначе обсипва с грижи. Най-важното за всички нас е да разберем вълка. Да приемем, че той има своето място в природата и основна роля за поддържане на равновесието в нея. Топ заслужава и трябва да остане там в дивата природа. - Програма за изследване и опазване на вълка към Сружение за дива природа - БАЛКАНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
