|
Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далече от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори. Понякога преминава до 100 километра за един ден.
Вълкът е много предпазлив. Очите му са черни и широко отворени, зрението му е добре развито, но е по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни, отворени и лесно подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига до 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните. Храната си търси обикновено през нощта. Когато напада, проявява голяма сръчност и прибягва до хитрости. Търкаля се, играе, скача и отведнаж се хвърля върху жертвата. Не напада близко до леговището си. Яде диви и домашни животни. Когато няма месо, яде и плодове. Напада хора по изключение, и то само зиме, когато е изгладнял. Ограден от хайка, е много страхлив. Как се размножават вълците? Напролет вълчицата си избира леговище — изкопава си дупка до някой дънер и я постила с трева и мъх. Тук ражда през април десетина слепи вълчета, които проглеждат след около две седмици. Майката ги кърми около месец и половина. Тя обича рожбите си и е готова да се жертвува за тях. Малкото вълче прилича на сиво кученце, мило е и игриво. Наесен тръгват за храна на глутници от по 7—8 вълка. Глутницата се състои от майката и порасналите вече вълчета. Нощем те издават проточен вой. Вълкът е вреден и трябва да се унищожава. Преносител е на болестта бяс. Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|