|
Тя е безспорно едно от най-красивите животни, които се срещат в четири от нашите високи планини Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Среща се и в някои други европейски страни, като най-многочислена е в Алпите.Гъвкаво и силно тяло на дивата коза достига до 135 см дължина и 80 см височина в областта на холката. Тежината на козлите достига до 50 кг, а тази на козите до 42 кг. И двата пола имат рога, които не се сменят. Те са вертикално разположени спрямо черепа, а към върхът си са извити като куки назад. Дължината им е средно от 18 до 24 см.
Дивата коза
С-ние “Лов и риболов” Тя е безспорно едно от най-красивите животни, които се срещат в четири от нашите високи планини Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Среща се и в някои други европейски страни, като най-многочислена е в Алпите.
Гъвкаво и силно тяло на дивата коза достига до 135 см дължина и 80 см височина в областта на холката. Тежината на козлите достига до 50 кг, а тази на козите до 42 кг. И двата пола имат рога, които не се сменят. Те са вертикално разположени спрямо черепа, а към върхът си са извити като куки назад. Дължината им е средно от 18 до 24 см.
Дивата коза има неголяма глава, къса шия, яки крака с големи копита и малки копита и малка опашка. Козината и през лятото е жълта до рижава, а през зимата кафяво черна до черна. Двата пола имат еднаква окраска.
В Рила и Пирин дивата коза обитава алпийския и субалпийския пояс, до 2 600 м н.в. В Родопите тя се среща само в иглолистните гори, до 1 200 м н.в., а в Стара планина – в иглолистни, букови и смесени иглолистно-букови гори и в субалпийски ливади, до 2 300 м н.в.
Дивата коза е типичен планински обитател, който живее най-често на стада. Само старите кози живеят понякога поединично.
През топлото годишно време дивите кози пасат обикновено от сутрин до настъпването на ноща. Най-горещите часове те прекарват на хладно – почиват по снежните полета или в сянката на скали и храсти. С настъпване на студеното време през октомври-ноември повечето от тях слизат по-ниско в планините. Там в горите те са по-добре защитени от зимните бури и студове и могат да достигнат до затрупаните от снега растения, които пасат на малоснежни места през краткия зимен ден.
Напролет, когато времето се затопли, дивите кози отново се изкачват нагоре и през май обикновено се появяват по високопланинските пасища.
Дивата коза се храни с различна растителна храна. През лятото тя яде най-вече тревисти растения, но също клони и листа, пъпки, цветове, семена, горски плодове и гъби. Наесен тя търси опадали жълъди и кестени, а през зимата се задоволява с изсъхнали и полуизсъхнали треви, мъхове, лишеи, игли на борове, смърчове и ели.
Сватбения период на дивата коза е от края на октомври до декември. В неговото начало живеещите до тогава поединично възрастни козли се присъединяват към стадата. Между тях стават често битки, при които обаче не се нанасят опасни рани.
Женската коза ражда след 160-170 дни бременност обикновено по едно, рядко по две козлета на някое закътано място, далеч от стадото. През месец август тя се присъединява със своето малко или малки към стадото.
В природата главен враг на дивите кози са вълците и рисовете, а на места и мечките. В неволя дивата коза живее 18-20 години, но в природата рядко достига до 10 годишна възраст.
Коментари () |
|
|
|
 |
