|
Вечни скитници. Английското име на тази антилопа е пронгхорн, което означава "рог с форма на вила". В действителност това животно, което заема преходно място между елените и кухорогите, има два прави рога, чиито краища са извити назад. Виторогата антилопа живее на стада, които се пръскат към края на лятото по време на любовния период, за да се съберат отново в началото на зимата. Тези стада могат да наброяват повече от стотина индивида, които непрекъснато се движат в търсене на храна: треви, житни растения, храсти и дори кактуси, когато няма нищо друго за ядене.
Американска виторога антилопа Вечни скитници. Английското име на тази антилопа е пронгхорн, което означава "рог с форма на вила". В действителност това животно, което заема преходно място между елените и кухорогите, има два прави рога, чиито краища са извити назад. Виторогата антилопа живее на стада, които се пръскат към края на лятото по време на любовния период, за да се съберат отново в началото на зимата. Тези стада могат да наброяват повече от стотина индивида, които непрекъснато се движат в търсене на храна: треви, житни растения, храсти и дори кактуси, когато няма нищо друго за ядене. В полупустинните райони виторогата антилопа понася добре жаждата, но при случай тя може да изпие големи количества вода. Приспособяване към обширните открити пространства. Виторогата антилопа разполага с истинска система за аерация, която й позволява да понася добре както сурова зима, така и големи горещини през лятото. В козината си има дълги насочващи косми, които могат да полегнат, за да предпазват тялото й от студ или, обратно, да се изправят, за да дадат възможност за циркулация на въздуха, когато температурата се повиши. Ето защо виторогата антилопа е отлично приспособена към своята среда на живот, която се простира от големите тревисти равнинни до пустинните и скалисти области на Северноамериканския континент. Там тя е разпространена от Канада до северната част на Мексико, като преминава през централните области на Съединените щати. Високо разположената на дълга шия глава и забележителната острота на зрението й дават възможност да държи под око обширно пространство около себе си, за да открие навреме приближаването на опасност най - вече в лицето на койотите и вълците. Те нападат младите животни и самотните индивиди. Приближават се към тях, като се възползват от неравностите на терена или като се промъква сред високите треви. Виторогата антилопа има особен сигнал за тревога: когато е обезпокоена от някаква опасност, дългите бели косми на задницата й настръхват. Тогава те образуват голямо светло петно, което се отразява добре на кафявия фон на козината на тялото. Нейните съплеменници могат лесно да забележат сигнала от няколко километра разстояние и веднага да го предадат на други членове на стадото. Най - резултатна отбрана на виторогата антилопа е нейното бягане. Тя може да пробяга големи разстояния със скорост 50км/ч, а в случай на опасност може да достигне до 80км/ч.
Коментари () |
|
|
|
 |
