|
Ако слона е най-едрото сухоземно животно, то безспорен рекордьор на височина е жирафа. На височина може да достигне до 6 метра. Не случайно понякога наричат жирафа "странстваща кула". Достига на тегло 750-1000 кг, като се забелязва нещо своеобразно в устройството на тялото, отделните му части изглеждат твърде непропорционални. Сравнително малката глава, на която има двойка покрити с кожа рога, се носи от неимоверно дълга шия, туловището изглежда някак твърде късо, а предните крака са по-дълги от задните. Козината на жирафа е къса, с особена окраска - върху по-светъл, жълтеникаво червен фон са пръснати големи, по-тъмни петна с неправилна форма.
Жирафа (Giraffa cameleopardalis)
най-високото животно на планетата
от Антон Антонов Ако слона е най-едрото сухоземно животно, то безспорен рекордьор на височина е жирафа. На височина може да достигне до 6 метра. Не случайно понякога наричат жирафа "странстваща кула". Достига на тегло 750-1000 кг, като се забелязва нещо своеобразно в устройството на тялото, отделните му части изглеждат твърде непропорционални. Сравнително малката глава, на която има двойка покрити с кожа рога, се носи от неимоверно дълга шия, туловището изглежда някак твърде късо, а предните крака са по-дълги от задните. Козината на жирафа е къса, с особена окраска - върху по-светъл, жълтеникаво червен фон са пръснати големи, по-тъмни петна с неправилна форма. В миналото някои зоолозите различавали няколко вида жирафи по техните шарки и по някои други белези, но днес се приема, че се касае само за един вид животно. Различават се обаче отделни под видове, от които най-известен е така наречения масайски жираф, който се среща в саваните на Източна Африка. Основната и окраска е жълточервена, а по нея са пръснати шоколадово кафяви петна. Друг под вид е мрежестия жираф, която живее в гористите местности на Сомалия и Северна Кения. Тъмните петна при нея изглеждат като големи многоъгълници, които почти се сливат помежду си, а основния цвят образува нещо като светла мрежа между тях. Като изключение на различни места в Африка се срещат и жирафи албиноси, тоест такива екземпляри, чиято козина е лишена от пигменти и затова изглеждат светли, понякога почти бели. Съществуват и отделни екземпляри жирафи, които имат съвсем тъмна окраска и изглеждат почти черни. Жирафа се среща в Африка на юг от Сахара. Тя обитава обикновено саваните и местности с редки дървета. Храни се най-вече с млади клонки, листа и филизи на чадърените акации, мимозите и някои други дървета. По-рядко пасе трева. Когато пасе или пие вода, жирафа разкрачва широко предните си крака, а понякога дори коленичи. Своеобразното устройство на жирафа е дало отражение и върху нейната физиология. Така например сърцето на жирафа трябва да изтласква кръвта на 2 и повече метра височина, докато тя достигне главата. Вследствие на това кръвното налягане на жирафа е двойно по-голямо от това на човека, кръвта и съдържа два пъти повече кръвни телца в единица обем, а стената на сънната артерия е дебела 1, 2 см. Интересно е, че при всяко вдишване жирафа поема само 12 литра въздух, докато един кон например вдишва наведнъж 30 литра. Ето защо бягащия жираф може лесно да бъде догонен от конник, а освен това, ако бяга по-дълго време, животното така се изтощава, че е принудено изведнъж да спре или понякога пада директно на земята. На къси разстояния жирафа може да развие скорост до 50 км/ч. Освен това той може да прескача и сравнително високи препятствия над 1, 80 м. Жирафа се среща най-често на малки стада от по 9-12 животни. рядко се виждат единични животни. веднъж професор Гжимек забелязал стадо от 51 жирафи, но такива големи стада са изключения. Жирафите са дневни животни. Те се хранят предимно сутрин или след обяд, а през най-горещите часове на деня дремят под сянката на дърветата. Нощем те спят, като понякога лягат на земята. Сънят им обаче се прекъсва често и продължителността на дълбокия сън не е повече от 20 минути за цялата нощ. В стадото на животните съществува определена йерархия между отделните животни, тоест едно животно е "по-високостоящо" от друго. Така например една един "по-високостоящ жираф" пресича спокойно пътя на "по-нискостоящ" жираф, докато обратното не става никога. Освен това "по-високостоящото" животно държи главата си изправена, а "подчиненото" животно навежда глава, когато край него мине "по-старшо" животно. Мъжките често се бият помежду си. Това са най-често "турнирни" схватки, при които двете животни установяват кое е "по-висшестоящо". Понякога при такива битки единия мъжки може да нарани сериозно другия. Самата битка между двете животни става по следния начин. Двете животни застават една до друга (а не една срещу друга) и започват да си нанасят взаимно удари с главите и шиите. Силата на тези удари най-често е твърде голяма. Когато един от двата противници се признае за победен, той се отделя на известно разстояние настрани, а победителят го следва с вдигната гордо глава. Победения жираф не бива изгонен от стадото от победителя и често малко след битката може да се види как двете животни се хранят една до друга. Жирафите се отнасят обикновено твърде миролюбиво към другите едри тревопасни бозайници. Место те могат да се наблюдават как мирно пасът в компанията на зебри, антилопи и някои други животни. Веднъж била наблюдавана една интересна среща на самотен жираф със стадо павиани в националния парк "Аруша" в Танзания. Този жираф се мъчел да се покатери по стръмна биволска пътека нагоре по един склон. Пътеката била обаче твърде хлъзгава, тъй като наскоро бил валял дъжд. Ето защо копитата на животното непрекъснато се хлъзгали по мократа почва и то дори паднало, като след това с мъка се изправило. Тъкмо по това време отгоре по пътеката се задало стадо павиани. Като видели жирафа павианите насядали в полукръг близо до него и започнали с интерес да го разглеждат. Това траяло известно време. Изведнъж един "малчуган" набрал смелост и бързо се мушнал под корема на жирафа, като се търкулнал след това през глава надолу по пътеката. Жирафа ритнал с единия си крак по маймунчето, но не го улучил. Като видели това, останалите павиани като по команда се спуснали надолу, минавайки под корема на високия жираф или край нея. Самия "дългуч" така се изплашил. Жирафа няма много врагове сред хищниците в Африка най-страшен враг за него е лъва. Неведнъж са отбелязване нападения на лъвове срещу възрастни жирафи. В Намибия например веднъж лъв издебнал един самотно пасящ жираф. Като видяла хищника, жирафа се спуснал да бяга. Ала било вече късно. Лъвът я настигнал само с няколко скока и скочил върху гърба и зад шията. Огромната хищна котка успяла да се задържи върху бягащото животно с помощта на ноктите си и очевидно скоро прегризало вратните прешлени на жертвата си, защото тя рухнала на земята. Друг път обаче нападението на един лъв срещу жираф завършило трагично за него. Този път животното видяло дебнещия лъв още отдалеч и веднага се спуснало да бяга. Лъвът трябвало да я преследва доста дълго време и когато скочил върху жертвата си, той бил вече твърде изморен. Хищникът не успял "да възседне" жирафа, а се плъзнал под задницата и паднал на земята. При това тревопасното така силно ритнало лъвът с двата си задни крака, че му смачкала гръдния кош, като изпотрошила почти всички ребра. Агонизиращият лъв лежал дълго на земята. Най-после един лесничей го доубил с един изстрел, за да прекрати мъките му. В националния парк "Серенгети" група от 11 лъва убили един стар мъжки жираф. Минали цели 3 дни, докато те изяли трупа на мъртвото животно. Професор Гжимек описва и следния интересен случай: През януари 1963 г ловното управление на Кения успяло с доста усилия да превози 4 жирафи от района на Елдорет, до угасналия кратер на вулкана Мене тай на 160 км от столицата Найроби. Когато пуснали животните в новото им "местожителство", едното мъжко животно решило да пояде от листата и клонките на едно дърво. В неговата корона обаче се бил настанил един леопард. Като забелязал жирафа, леопарда скочил върху врата и и така тежко я ранил, че тя скоро умряла. В миналото в Африка били убити много жирафи, като за тях ходели на лов както туземци, така и бели ловци. Месото им се яде, но освен това са били употребявани и други части от тялото на жирафа. Негрите изготвяли от кожата на животното здрави щитове, сухожилията се използвали за струни на музикалните им инструменти, а от дългите косми на върха на опашката изплитали гривни. Днес почти никой не ходи на лов за жирафи, тъй като по-голям брой от тези животни днес се срещат само в резерватите и националните паркове. По тези места именно стават понякога "инциденти" между жирафи и автомобили. Така например веднъж в ЮАР един лекар, който пътувал заедно със своето семейство с колата си, срещнал по шосето два жирафа. Било още призори, поради което водачът спрял колата и загасил запалените и фарове, за да не заслепява животните. Като забелязали автомобила, единия жираф веднага се отбил от шосето, но другия се запътил съвсем спокойно към него. Достигайки до колата, тя изведнъж се обърнала и така силно я ритнала, че на 3 места по каросерията останали дълбоки следи от копитата и. Лекарят след това много се гордеел, че именно жираф е повредил така колата му, разправял на всеки за приключението си и дълго време не поправял следите от ритането При друг случай един джип с геолози се движел след настъпването на нощта в Североизточна Уганда по едно шосе. След един завой водачът видял на около 25 м пред себе си по шосето застанал неподвижен жираф. Шофьорът успял да спре колата пред самото животно. То обаче се обърнало и силно ритнало автомобила с двата си задни крака. От силния удар се счупило и предното стъкло, двата фара станали на парчето, изкривил се дори и воланът на колата. След това за голямо учудване на геолозите жирафа прескочил колата и се отдалечил. Никой от пътниците не пострадал при този скок на шарения исполин Професор Гжимек пише, че само той много пъти е срещал жирафи, когато е бил в кола то както по шосетата, така и в откритата степ. Никога обаче тези животни не са проявили агресия при тези срещи. Ето защо споменатите по-горе два случая трябва да се смятат за изключение. Размножителния период на жирафа започва през юли и трае около 2 месеца. Бременността на женските е около 420-450 дни. Новороденото жирафче е "само" 1, 5-2 м високо и тежи до 70 кг! Вече 10-15 минути след раждането си то се опитва да се изправи на крака, но това му се отдава най-често едва след половин час. Жирафите се размножават и в плен, в затворено пространство. Данните от зоопарковете ни показват, че тези животни живеят повече от 25 г - като рекорд един жираф е достигнал 28 г. Употребявана литература:
“Великаните на континетите”
Димо Божков
Коментари () |
|
|
|
 |
