|
В Африка и Азия няма бизони, но там живеят други грамадни, диви представители на семейството БИКОВЕ или ГОВЕДА (Bovidae). Обитател на Черния континент е огромният див африкански или кафърски бивол (Syncerus caffer). Това е най-мощният и тежък представител на цялото семейство. Теглото на старите мъжки кафърски биволи достига до 1 200 кг - повече, отколкото това на бизоните, но височината им е по-малка - докъм 1, 80 m. Тялото на този бивол е черно или тъмнокафяво на цвят. По кожата на животните има твърди, редки косми, които не могат плътно да я покрият. На главата си кафърският бивол носи масивни рога. Тяхната основа е силно сближена и образува на горния край на челото яка, издута ивица.
Черна кожа и корава душа
Кафърски бивол от Антон Антонов В Африка и Азия няма бизони, но там живеят други грамадни, диви представители на семейството БИКОВЕ или ГОВЕДА (Bovidae).
Обитател на Черния континент е огромният див африкански или кафърски бивол (Syncerus caffer). Това е най-мощният и тежък представител на цялото семейство. Теглото на старите мъжки кафърски биволи достига до 1 200 кг - повече, отколкото това на бизоните, но височината им е по-малка - докъм 1, 80 m. Тялото на този бивол е черно или тъмнокафяво на цвят. По кожата на животните има твърди, редки косми, които не могат плътно да я покрият. На главата си кафърският бивол носи масивни рога. Тяхната основа е силно сближена и образува на горния край на челото яка, издута ивица. Самите рога са сърповидно завити, със заострени върхове. Разстоянието между горните краища на двата рога може да надмине 1 m. Ушите на кафърския бивол са относително големи, а очите му малки. Кафърският бивол се среща в Африка на юг от Сахара. От това животно са познати 3 под вида. Най-едрият се среща в саваните на Източна, Югоизточна и Югозападна Африка. Вторият под вид, който е по-дребен, населява областта от Сенегал до средното течение на Нил. Третият, най-дребен под вид има червеникава гъста козина, поради която е наречен "Червен бивол". Той обитава горите от басейна на Конго и крайбрежието на Гвинейския залив. Някога кафърският бивол е бил широко разпространен в Африка, но днес се среща почти изключително само в националните паркове и резервати. Огромният копитен бозайник живее обикновено на малки стада от по 20-30 животни. По време на сухият период тези малки стада се сливат в по-големи. В някои случаи стадата се състоят само от мъжки биволи, в други от женски с техните малки, а понякога се срещат и смесени стада - от мъжки и женски биволи. Старите мъжкари често живеят поединично или се срещат по двойки. Самотно живеещите стари мъжки кафърски биволи имат свой индивидуален участък на обитаване, към който са много привързани. Те напускат неговите граници само в изключително редки случаи - например, когато са силно обезпокоени или когато в участъка намалее храната за тях. Интересен е и следният факт. Ако в индивидуалния участък на стария мъжкар навлезе някое биволско стадо, той не го прогонва, а се присъединява към него, като често става дори негов водач. Щом стадото обаче напусне границите на участъка, старият бивол не го последва, а остава в местността, която обитава. Кафърският бивол живее най-вече в лесостепните и откритите равнини, но може да обитава и местности с друг характер. На места това животно може да се срещне в планините на Африка до 3 000 м н. в. То обаче никога не се отдалечава много от водоемите, тъй като животът му е тясно свързан с водата. Храната на кафърския бивол се състои най-вече от тревисти растения. Често това животно пасе крайбрежната растителност, а сравнително по-рядко яде листа и клонки на дървета и храсти. Африканските биволи пасът обикновено през цялата нощ, а денем почиват под сянката на дърветата или тръстиката край водоемите. Те обичат много да се търкалят из тинята на водните басейни. През размножителния период единично живеещите мъжкари се присъединяват към стадата от женски животни. По това време често между мъжките биволи стават схватки, чрез които се решава кой да бъде водач на стадото. Обикновено след няколко сблъсквания, придружени от ударите на масивните основи на рогата, по-слабият съперник се признава за победен, като се обръща и побягна. Бременността на женския африкански бивол трае 10-11 месеца. Малкото суче от майка си в продължение на половин година. Враг на кафърския бивол е всъщност само лъвът. Но и "царя на животните се осмелява" се осмелява да напада най-често женски или млади животни. Старите мъжки биволи са извънредно силни и диви и не са лесен противник дори и за лъва. В различни книги може да се прочете, че кафърският бивол е едно от най-опасните животни за ловеца и пътешественика в Африка. Освен със силата си грамадния бивол на Черния континент се слави със своята голяма "отмъстителност". Във връзка с това интересно е да се цитира какво пише професор Гжимек за кафърския бивол в своята знаменита книга "Серенгети не трябва да загине". Ето какво разказва за това животно именитият познавач на едрата африканска фауна: "Когато един ден ден пътувахме извън чертите на парка в околността на Икома и минахме направо през полето, едно малко момче ни спря и ни помоли за помощ. Ние го взехме в колата и то ни показа пътя. Във вътрешността на просторната колиба лежеше на земята тежко ранен стар човек и стенеше. Неговите близки му бяха подложили отдолу говежди кожи. Макар и раната му да беше превързана, локвата кръв под него ставаше все по-голяма. Той дишаше тежко близките му разправяха, че при работа на нивата си той бил нападнат от кафърски бивол, който му раздрал корема. Ние предположихме, че навярно е бракониерствал и е наранил животното с отровна стрела, защото кафърските биволи не нападат ей така без причина. Старецът умря няколко часа след това на постелята си. Досега ние познавахме биволите като безобидни животни и можем да покажем снимки, на които сме застанали сред стадо биволи. Аз ги смятам за приблизително толкова опасни, колкото домашните говеда, при което не бива да се забравя, че и нашите питомни бикове, дори и крави те понякога могат да нападнат, да наранят и дори да убият човека. Майлс Търнър, надзирателят на западната част на Серенгети е прекарал по-рано по-голяма част от живота си като ловец. Питам го какво ще каже той за злонравието на кафърските биволи. Майк се замисля пресмята нещо наум и после казва: "Е, сигурно съм застрелял до сега в живота си нещо около 800-900 бивола." Дали при това някога е бил в опасност? "Не, т. е. веднъж. Биволът беше ранен. Той побягна и на два три пъти се шмугна в гъсталака, но ние отново го намирахме и го изгонихме оттам, докато му дойде "до ума" и най-сетне премина в нападение." На около 2 км от нашия лагер край хълма Банаги работниците са направили "тухларница". Те правят четвъртити тухли от глина и ги оставят на слънце да изсъхнат. За съжаление мястото на тази "тухларница" отдавна било свърталище на един стар бивол. Но той нямал намерение заради глинените тухли да се откаже от него, а нагазвал направо сред "полутвърдото тесто" и упорито заставал там, за да пладнува под дървото под сянката на което свикнал да си подремва от край време. В националния парк не се стреля, значи трябва да се изчака, докато на бивола му дотегне, а ако това не стане, тогава хората ще трябва да се опитат да го прогонят по друг начин. Никога обаче не се знае какво може да хрумне на такъв стар бивол - мъжкар. Преди 14 дни прелетяхме при едно кацане ниско над къщата на Майлс и нарушихме спокойствието на един бивол, който се намираше наблизо. Тракането на чудовището във въздуха така го разяри, че той заподскача диво и от яд се нахвърли срещу гъсталака. Между къщата на надзирателя и нашата ламаринена барака всеки ден минават четири стари мъжки бивола. Единият от тях, изглежда, е сляп или ролусляп и затова следва всяко движение на един от своите по-млади събратя, като си държи главата винаги до хълбока му. Друг един почти ослепял стар мъжки бивол блокирал шосето от Банаги за Икома. Известно време той стоял почти всеки ден под едно дърво на около 50 м от шосето и нападал колоездачите. В резултат на това при нашите момчета много по-рядко идвали гости от Икома и всеки, който успявал да мине благополучно, разправял страшни работи з стария кафърски бивол. Негрите - студенти от инженерното училище в Кампала ходят обикновено за 3 месеца на практика в националния парк "Куин Елизабет" в Уганда, и то най-често по строежа на пътищата. Веднъж след работа единия от тях се отправил за в къщи, като се качил на багажника на колелото на своя другар. Из пътя те подплашили един бивол, който се разярил и ги нападнал. Колоездачът наистина натискал педалите колкото можел по-силно, но биволът ги настигнал и се оказал съвсем зад тях. Той дори се наканил вече да напада. Тогава вторият студент от страх му нахлузил шапката си над очите. Животното така се изненадало и уплашило от това, че побягнало. Когато в някоя страна върлува чума по говедата, случва се болните кафърски биволи да се държат понякога по съвсем друг начин. Тогава те нападат ненадейно, като се случва да се нахвърлят и срещу автомобил. Смелост изобщо никога не им липсва. Има наблюдения как един бивол се нахвърлил срещу нападащия го лъв и промушил хищника. Трупа на лъва бил изяден по-късно от крокодилите. При един друг случай малко стадо кафърски биволи се нахвърлило срещу 3 лъва, които тъкмо били убили 2 гнута (вид антилопа) и се канели да ги изядат. Биволите прогонили лъвовете от плячката им в продължение на цял час ги държали на разстояние - достатъчно време, за да пристигнат лешоядите, които не оставили почти нищо за лъвовете. Кафърските биволи имат тази обща черта със слоновете, че понякога не изоставят ранените си другари. Те ги бутат с муцуната си, за да ги накарат да станат. Докато носорозите, хипопотамите и жирафите много лесно могат да бъдат убити, биволът има корава душа. Ако не е улучен добре, той още дълго продължава да бяга, крие се в храсталаците и може неочаквано да нападне ловеца, когато последният се лута да го търси, без да знае всъщност къде се е скрил. Според някои това било много "подло", от страна на кафърския бивол))))". Пак професор Гжимек в книгата си "Сред животните на Африка" разказва следния интересен случаи, станал между кафърски биволи и слонове: "…През септември 1957 г. в парка "Куин Елизабет" на дъното на кратера край едно малко блато стояли 13 слона, които дошли тук на водопой. На около двадесетина метра от тях чакали своя ред 2 възрастни кафърски бивола с едно доста голямо малаче (младо животно). Един от слоновете решил да прогони конкурентите. Отначало той извършил по посока на биволите няколко лъжливи нападения, но след това прибягвайки до тях, хванала с хобота си малачето, хвърлил го със замах на земята и започнал бавно да тъпче с крака горкото животно. Биволицата - майка напразно се стараела да отърве своето малко - нищо не помагало. Накрая слона дори намушил малачето с бивниците си и след това се отстранил. Тогава биволицата дошла при малкото си и го близнала - малачето още мърдало. То даже се приповдигнало на предните си крака, но цялата задна част на тялото му била премазана и когато малачето се опитало да последва майка си, то веднага рухнало на земята. А тя разбрала, че е безнадеждно да чака, бавно тръгнала след мъжкия бивол."
"Великани на континентите" Димо Божков София, 1986 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
