|
Далече роднина на прасето, хипопотама се конкурира с големия индийски носорог за титлата "Второ по големина животно в света". Тялото му достига на дължина от около 420 см, а на височина - почти метър и половина. Максималното му тегло е около 4 тона! Огромното туловище се подържа от къси, наподобяващи колони крайници, всеки от които е с по четири пръста, завършващи с разделечени един от друг, подобни на копита нокти. Следата, която хипопотамът оставя в блатата, се състои от два коловоза, оставени от краката му, и вдлъбнатина между тях, оставена от корема му. Очите са разположени отгоре на голямата плоска глава, ушите са малки, а ноздрите представляват цепнатини и се намират отгоре на муцуната. Тялото на хипопотама не е окосмено, с изключение на рядката четина на муцуната, вътре в ушите и на края на късата опашка.
Хипопотам
Клас: Бозайници Theria=Mammalia
Разред: Чифтокопитни Artiodactila
Семейство: Хопопотамови Hippopotamidae
Видове: Хопопотам Hippopotamus amphibius Хипопотам - пигмей Choeropsis liberiensis Далече роднина на прасето, хипопотама се конкурира с големия индийски носорог за титлата "Второ по големина животно в света". Тялото му достига на дължина от около 420 см, а на височина - почти метър и половина. Максималното му тегло е около 4 тона! Огромното туловище се подържа от къси, наподобяващи колони крайници, всеки от които е с по четири пръста, завършващи с разделечени един от друг, подобни на копита нокти. Следата, която хипопотамът оставя в блатата, се състои от два коловоза, оставени от краката му, и вдлъбнатина между тях, оставена от корема му. Очите са разположени отгоре на голямата плоска глава, ушите са малки, а ноздрите представляват цепнатини и се намират отгоре на муцуната. Тялото на хипопотама не е окосмено, с изключение на рядката четина на муцуната, вътре в ушите и на края на късата опашка. Животното има дебел слой подкожна мазнина, а в кожата му са разположени пори, които отделят мазен, розов на цвят секрет, известен като "хипопотамска пот" - тя омазнява кожата. Устната кухина на животното е въоръжена с големи кучешки зъби, които са дълги около 70-80 см, но могат да достигнат и до 150 см дължина, заедно с дългия корен, разположен във венеца.
Някога много числени в африканските реки, днес хипопотамите са изчезнали на север от Хартум и на юг от река Замбези, с изключение на няколко животни в няколко защитени територии, като националния парк Крюгер например.
Хипопотамът пигмей
Той е отделен вид, обитава горските потоци на Либерия, Сиера Леоне и някои части на Южна Нигерия. Тялото на това животно е дълго около 150 см и е високо около 80 см. Главата му е малка, сравнена с тялото. Този хипопотам живее поединично или на двойки.
Речният кон
В буквален превод името на това животно означава "Речен кон". Хипопотама прекарва по-голяма част от времето си във водата, но излиза и на сушата, за да се храни - предимно нощем. Той може да издържа под водата 4-5 минути. През деня хипопотама се грее на слънце или мързелува във водата, като само ушите, очите и ноздрите му се показват над повърхността - в най-добрия случай се вижда гърбът и горната част на главата му. В местата, където ги преследват, хипопотамите се придържат към крайбрежните тръстики. Всяка група наброява от 20 до 100 индивида и територията и включва централно разположена "детска ясла" (заета от женските животни и техните малки) и отделни периметри, известни като "убежища", които са разположени около "яслата" се намира върху пясъчните наноси по средното течение на реката или върху издигнат бряг на река или езеро. От убежищата на мъжките хипопотами до местата на хранене водят "специални" пътеки - всеки самец маркира своя пътека с тор. Женските животни също имат сви пътеки, но те не са така недостъпни за останалите.
Териториалната организация се поддържа от редица поведенчески правила, които в някои аспекти приличат на правилата на някой комитет. Извън размножителния период някоя женска може да да обърне внимание на мъжки индивид и той може да отвърне на това, но когато тя се разгони. Той трябва да навлезе в "детската ясла" без намек за агресия и ако някоя женска скочи на крак, той трябва да легне ниско долу. Мъжкият хипопотам може да се изправи, едва когато тя легне. Ако "нашественикът" не спази тези правила, женските хипопотами ще го нападнат и ще го догонят.
Матриархат
Дълго време се е смятало, че групите на хипопотамите се ръководи от най-възрастния индивид. В действителност обаче сред тези животни цари матриархат! Младите мъжкари, напускайки" детската ясла", са принудени да си търсят убежище извън периметъра на яслата. Всеки трябва с бой да си проправи път до по-вътрешно разположения участък, което би му дало право да се чифтосва с някоя от женските. Ако някой млад мъжки хипопотам бъде прогонен от по-старите мъжкари, той може да се върне в "детската ясла", където ще намери защита на сплотените женски хипопотами.
Характерното държане на устата - отворена "в прозявка", няма нищо общо със съня. Това е агресивен жест, който предшества битка. Сраженията са впечатляващи - двамата участници се изправят на задните си крака, показвайки се над водата, огромните им устни са широко отворени и хипопотама се опитва да прониже противника с дългите си зъби. Животните си нанасят страшни рани - победения хипопотам пада отново във водата от болка, но раните му бързо зарастват. Целта на битката е единия хипопотам да счупи предния крака на противника си - това е фатално за него, защото той не би могъл повече да се движи по сушата, за да се храни.
Нощни скитания
Хипопотамите се хранят предимно нощем. Те излизат на сушата и ядът най-вече трева. За една нощ животно може да измине до трийсетина километра, но обикновено не се отдалечава от водата. Понякога хипопотамите навестяват и предградията на големите градове - преди време два от тях са изненадали моторист, влизащ още преди зазоряване в Найроби, като му "показали", че могат да бягат с почти 50 км/ч.
Бебетата
Когато е разгонена, женската отива да си търси партньор и щом навлезе в неговия участък, той трябва да се отнася към нея с особена почит. Малкото хипопотамче се ражда след 210, 255 дневна бременност и е дълго по-малко от един метър. Високо е около 45 см. Раждането може да стане във водата, но по принцип това се случва на сушата, като майката приготвя за целта постеля от отъпкани тръстики. Новоредоното може да ходи, дори да тича и плува, само 5 минути след появяването си на бял свят. Организацията на групата извън "детските ясли" е подчинена на битките между животните и женските възпитават рожбите си в този дух. Това е един от сравнително малкото примери на преднамерено обучение в животинското царство! Скоро след раждането си майката започва да води малкото хипопотамче на разходки по сушата, и то не по обичайните пътеки, които то използва, когато отива на паша, а в случайни посоки. Малкото трябва да върви редом с майка си, за да може тя да го наглежда. Ако тя забърза, хипопотамчето трябва да направи същото. Ако тя спре, и то трябва да спре. Във водата то също плува до рамото и. На сушата женската е по-пъргава от мъжкият хипопотам, така че лесно може да защитава рожбата си. Но във водата мъжкият има предимство, благодарение на по-големите си размери и по-дълги зъби, така че малкото трябва да се намира на такова място, че майката да може бързо да го предпази от атака, изпречвайки се на пътя на агресивния самец собственото си тяло. По-късно, когато тя го води на паша, малкото трябва да ходи по петите и, а ако тя има повече от едно малко (което се случва често, тъй като потомството и остава с нея в продължение на няколко години), питомците вървят в редица зад нея, като най-големия е последен.
Покорство?
Малките хипопотамчета трябва да проявяват покорство, тъй като липсата на подчинение се наказва строго - майката бута рожбата си с глава, при което тя често се прекатурва. Понякога тя дори хапе хипопотамчето. Наказанието продължава, докато малкото се свие от страх в знак на подчинение. Тогава строгата майка го облизва и приласква.
Хората не са единствените същества, които оставят децата си на чужди грижи: хипопотамите го правят много по-отдавна. Ако някоя женска напусне "детската ясла", за да се храни или да се чифтосва, тя оставя рожбата си на грижите на друга женска, която може да наглежда още няколко малки. Това се улеснява още повече, когато женските имат малки на една и съща възраст.
Хипопотамчетата си играят с други събратя на тяхната възраст. Младите женски играят на нещо като криеница или се въртят във водата. Младите мъжки животни също играят заедно, като често се впускат в лъжливи схватки.
Малко врагове
С изключение на човека, хипопотамите имат малко врагове. Основната заплаха за тези животни е лъвът, който скача върху гърба на животното и разскъсва кожата му с ноктите си. Но дори и това се случва рядко.
Често тези животни се скитат насам-натам без видима причина. Хуберта била известен хипопотам, който изминал хиляди километра. През 1928 г тя напуснала залива Света Лусия (в земите на Зулусите) и се скитала дълго време, докато през 1931 г стигнала до Кейп Прованс. Всеки ден тя спирала, за да се търкаля в някоя река или езеро, а "походът" и бил отразяван през цялото време от местните вестници, така че пътешествието е документирано. По време на странстването си тя не влязла в контакт с нито един хипопотам. Хуберта почти се превърнала в домашен любимец за хората от Южна Африка и дори бил създаден закон, който да я защитава. Накрая обаче тя била застреляна - това станало през април 1931 г. Едва тогава станало ясно, че хипопотама в действителност е от мъжки пол! Никога няма да разберем колко далече е щял да стигне Хуберта в своя странен поход
Коментари () |
|
|
|
 |
