Най-напред ще разгледаме някои моменти при разселването на благородния елен, при който състоянието на запасите е крайно незадоволително и определено се налага да се вземат неотложни мерки. Данните от таксациите покозват, че през 2002 г. броят на благородните елени у нас е бил 16 264, докато през 1991 г. те са били 26 476. За жалост тази тенденция на постоянен спад продължава. Затова е нужно да се направи всичко възможно за възстановяването на благородния елен в местата, които доскоро е обитавал, или където в момента броят на животните е под критичния минимум.
Разселването на дивеч е сложен процес, който не бива да се извършва стихийно, а съгласно предварително изготвен подробен план.
На първо място трябва много добре да се подбере мястото, където ще бъде извършено разселването, а площта предварително да се загради. Големината й трябва да бъде съобразена с броя на дивеча и времето на задържането му в нея. В оградената площ трябва да има обезателно течаща вода, подходящи укрития за животните, изградени хранителни комплекси. Мястото трябва да е в близост до път, по който да бъдат извозени елените. На дивеча в оградите е необходимо целогодишно подхранване и спокойствие.
За разселване се подбират само млади и здрави екземпляри, тъй като те лесно се адаптират към новите условия. Транспортирането се извършва в дървени сандъци, съобразени с размерите на животните. Карантинираният дивеч се пуска на свобода, след като изтече периодът, определен от ветеринарните власти.
В зависимост от броя на животните и поставената цел, могат да се пуснат всичките животни наведнъж или една част от тях да бъде оставена в оградата като основно стадо, от което периодично да бъдат пускани групи елени. Когато в оградата има оставени животни, пуснатите на свобода обикновено се навъртат в близост до оградената площ. За задържане на пуснатия дивеч, извън оградата се изграждат хранителни съоръжения, които редовно трябва да се зареждат.
Желателно е пускането на животните да се извършва малко преди раждането на приплодите. Женските търсят подходящо място за раждане и не отиват далеч. Останалите животни от групата също остават в близост до тях.
Най-трудният процес при разселването на благородни елени е улавянето им. За целта в районите, където ще бъде извършвана тази дейност, се построяват специални капани. Обикновено те се състоят от няколко оградени двора, свързани чрез специална система от врати. Оградата е дъсчена и достатъчно висока и здрава, за да не могат животните да я прескачат. Първият двор е най-голям, построява се около някоя дивечова нива. В него се извършва примамването на дивеча чрез залагането на храна. Вратите са направени така, че да могат бързо и лесно да се затварят след като дивечът е влязъл в оградата.
Първоначално в близост до капана се изграждаше топло чакало, в което при неблагоприятно време дежуреше някой от ловните надзиратели и с помощта на дълго въже затваряше вратата веднага щом дивечът влезе в оградата. Вече има разработени различни видове самозатварящи се врати. Дали вратата ще е на хоризонтална ос с изместена тежест, или ще пада отвесно по специални жлебове, принципът на затваряне е един и същ. Вратата се закрепва на дървена подпора, завързана в единия край с дълго въже, а другият край се поставя в дъното на капана с прикрепени на него няколко кочана царевица. Пред капана се слага малко ронена царевица за примамка. Зърното се посипва все по-навътре, като най-голямото количество се разхвърля около вързаните за въжето кочани.
След като храната бъде изядена, животните се струпват около кочаните и при самото хранене дръпват въжето, закрепената подпора пада и вратата се затваря.
Уловените животни в големия двор се пренасочват в по-малкия. Накрая капанът завършва с улей, в който животните се вкарват с плътна преграда, поставена на вагонетка, движеща се по релси. Там животните се разделят едно по едно чрез прегради, които влизат в улея през специални отвори. Избраните животни се вкарват в сандъци за транспортиране. На рогачите задължително се изрязват рогата.
Най-подходящият период за улавяне на елени е зимата. При постоянно използване на капани дивечът започва да ги избягва и не влиза в тях. Те могат отново да се използват едва след 2-3 години.
Имах възможност да се запозная с няколко метода за хващане на елени в Нова Зеландия, които биха могли да намерят приложение и у нас. Най-разпространен е методът за улавяне на животни чрез изстрелване на мрежа със специална пушка от малък вертолет. Но най-подходящ за нашите условия е оригиналният метод на Алек и Бен Гауер от фермата за елени "Форипунга", при който животните се примамват в голяма оградена площ, приблизително 40-50 ха, засята с люцерна или друга подходяща и предпочитана от дивеча тревна смеска. Незаградената страна е откъм гора и дивечът свободно влиза да пасе в оградата. Затварянето на отвора, дълъг около 500 м, става със специална въжена мрежа, монтира на с халки на две опънати едно над друго въжета. Двама работници извършват затварянето на животните от двата края едновременно за около 10 минути, без да плашат елените. След това дивечът последователно се прекарва във все по-малки парцели със специално обучени кучета - бордер коли. Накрая се вкарват в кръгъл дъсчен капан и улей, подобен на нашите, но снабден с кантар в последната клетка с подвижно дъно. Там животните се обездвижват и им се правят всички необходими ветеринарни изследвания, маркират се и се вкарват в карантинна ограда за един месец.

Подобна мрежа се използва и за изграждане на направляващи крила към капан при улавяне на диви животни, предимно антилопи, в парка "Крюгер"в ЮАР и Намибия. Дивечът се подкарва към капана от викачи или с вертолет и джипове. Вкараните в капана животни се затварят с мрежа както в Нова Зеландия

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари