|
Биволицата е опитомена от човека много по-късно от кравата и другите домашни животни. Затова е по-недоверчива и страхлива. Тя дава същите продукти, които получаваме и от кравата — мляко, месо, кожи и други. Има много по-малка млечност, но млякото й съдържа почти двойно повече масло.
От една биволица може да се надои дневно от 4 до 8 литра мляко. За една година се получават от 1200 до 2000 литра. Добре хранените и гледани биволици могат да дадат и двойно повече.
Биволицата се храни със същите фуражи, които яде и кравата. Никак не е капризна към храната. С охота поглъща слама, сух царевичак и лошо сено, което кравата би отказала да яде, ако не е много гладна. Затова храненето и отглеждането на една биволица е по-евтино от това на кравата.
Биволиците живеят средно 20—22 години. През живота си те могат да отгледат 10—12 малачета. Малачетата се'развиват отначало по-бавно от телетата, но това е само през първата година. После стават лакоми, хранят се добре и растат бързо. На възраст между 2 и 3 години женските малачета се наричат турмакини. Когато порасне и се развие напълно, една биволица тежи от 400 до 600 кг, а биволските бици надхвърлят често 1000 кг.
Биволицата се привързва силно към стопанина си, който всеки ден я храни, дои и обслужва, но е недоверчива към непознати и чужди хора. На тях отказва да даде млякото си, плаши се и дори може да се опита да муши с рогата си. Лесно се раздразва. Особено биците често проявяват злонравие. Биволиците трудно свикват с механизацията, въвеждана във фермите.
Всички биволици у нас са черни, понякога с бяло петно на челото и в края на опашката. Всички са от една порода.
Много биволици има в Индия и Индонезия, където е по-топло. Биволицата не обича студа и понася горещините, щом има река или локва, където може да се разхлади.
Коментари () |
|
|
|
 |
