|
Из нашите планини се среща едно горско животно с красива и грациозна външност — сърната. Тя обитава обикновено покрайнините на горите, където има достатъчно шубраци и трева за храна. Тялото й е покрито със сиво-кафява козина. Мъжкият се нарича сръндак, по-голям е от женската и достига на тегло до 25 кг. Освен това на главата си има красиви рогца, които опадат наесен и напролет отново израстват. През зимата сърните се събират на стада, а през лятото ходят поединично за храна. Женските-майки водят със себе си и малките сърненца. Хранят се с листа от млади дървета, малини, къпини, гъби и др. Обичат дрянови листа и клонки.
През май, едва на двегодишна възраст, женската ражда от 1 до 3 сърненца със светложълти петна по тялото. Те се изправят веднага на краката си и ходят с майка си още на петия-шестия ден от раждането. След 3—4 месеца по челото на мъжкото сърненце се появяват малки пънчета. През декември те порастват, заострят се и леко се извиват назад. Отначало са светли, но по-късно потъмняват. Пънчетата имат кожица, която ги снабдява с кръв при растежа. Младите рогца опадат в края на януари и веднага започва израстването на вторите рога. Най-красиви са рогата на 6—7-годишните сръндаци. Когато имат 3 шипа, сръндакът се нарича шестак, когато имат 4 шипа — осмак. Понякога се случва сръндак на няколко години само с един шип шилар. Ловните надзиратели го убиват, защото може да нарани останалите сърни. Ако сърната заболее, рогата й се развиват неправилно. Най-сполучливият лов на сърни е чрез засада. Месото им е много вкусно, а рогата, кожата, краката, пък и цялата глава се употребяват за украса след препариране. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
