|
Козата е опитомена в дълбока древност главно заради млякото, което дава. Разбира се, използвано е и месото. Доста отдавна хората са знаели да приготвят от него вкусна «козя пастърма». Гледането на козата винаги е изисквало по-малко грижи, отколкото гледането на крава, биволица и дори овца. Козата е много пъргаво животно и майсторски си търси сама храната— тревичка, листенце, пъпчица, крехки връхчета и клонки на дърветата или тяхната кора. Но точно за това тя е враг на гората. Достатъчни са десетина кози, за да опустошат една млада гора за един сезон.
Затова пашата на козите в гората е забранена. Те могат да се пасат само в стара гора, където дърветата са израснали, силни, клоните им са нависоко и козите не могат да ги достигнат. За да се запазят горите — това ценно народно богатство, — развъждането на кози е ограничено и броят им в последно време е доста намалял. Козата живее 10—12 години и през живота си може да отгледа 10—15 яренца. Често се случва да близни. Малките ярета са пъргави животни и много обичат да се катерят. Предпочитат волно да бродят по скали и планини, отколкото да живеят в ограден двор и да получават наготово храна. Козите са най-често бели или светлокафяви на цвят. Мъжките животни са по-едри, с по-дълга брада и понякога и по-големи рога. Наричат се «пръчове». През по-голямата част от годината те издават неприятна миризма. Ползата от козите е голяма, когато се опазват горите от тях. Тя е икономично животно и в някои страни я наричат «кравичката на бедняка». Годишно една коза дава от1 150 до 300 литра мляко. Съществуват много породи кози — местна, саанска, англо-нубийска, ангорска и други. Най-млечна е саанската коза, която дава 1000 и повече литра мляко за една година. Ангорската пък се отглежда главно за ценния и пух. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
