|
(Dama dama),също трябва да се причисли към ценния ловен дивеч, обитавал нашите земи и изчезнал през историческо време от състава на нашата фауна. Първоначалната родина на това красиво животно е Средиземноморската област, включително и Северна Африка. За него споменава още Аристотел, който го нарича прокс. Платон също говори за елена-лопатар, само че под друго наименование — платицерос. В миналото еленът лопатар е живял в южната половина на Балканския п-в, включително и в България, но по-късно е бил напълно изтребен. Доказателство за това, че се е срещал в нашата страна, е находката от фрагменти от рога и кости на елен-лопатар, открити от нашия археолог проф. Рафаил Попов при разкопки на римска крепост край Айтос, Косвено доказателство са и двата сервизни ритона (чаши), украсени с глави на елени-лопатари от Панагюрското златно съкровище, открито през 1949 г. край Панагюрище. Предполага се, че то датира от началото на Ш в., че е било изработено от елински майстор (някъде към Троя) и е принадлежало на древен тракийски княз.
Реаклиматизирането на елена-лопатар — този ценен обект на ловната ни фауна, започва едва в началото на нашето столетие най-напред в ловния развъдник Кри чим, Пловдивско. По-късно той бива разселен на много места в страната: в Странджа, на Витоша, в лонгозната гора край Ямбол, в едро дивечовото стопанство „Воден", Разградско, край Бургас и другаде. И навсякъде се развива много добре. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
