|
(Elaphurus davidianus), наречен още милу, принадлежи към сем. Елени (Cervoidae), разр. Чифтокопитни (Artiodactyla) от класа на бозайниците. Фиг-64.
Интересна е историята на този наистина уникален представител на китайската фауна.
Милу е твърде едър елен с високи крака и дълго тяло. На дължина достига от 150 до 215 см, височината при холката е 115—140 см, тежи от 150 до 200 кг. Опашката му е дълга около 50 см, т. е. по-дълга е, отколкото на всички видове елени, и завършва със снопче косми на края, както у кравите. Копитата му са широки. Ушите му са малки и тесни. Рогата на елена на отец Давид също се различават от тези на другите елени — те са големи и всички техни израстъци, които обикновено биват 4, са насочени назад, а не, както е у другите представители на семейството, напред. Върховете на всички разклонения са вилужно раздвоени. Понякога елените сменят рогата си два пъти през годината.
Окраската на козината през лятото е кафеникзвосива, а през зимата сивкаво-кафява. Коремната страна е почти бяла, а долната част на краката е сравнително светла. Отстрани на шията и под гърлото се образува забележима „грива".
Този вид елен никога не е бил одомашняван, но и не е известен на науката като истинско диво животно, тъй като в диво състояние той е престанал да съществува преди повече от 3000 години. Някогашният район на разпространение на това животно не е известен, но се предполага, че е населявало блатистите райони на Среден Китай и е изчезнало оттам, когато са започнали. да изсичат горите и да обработват земята.
Но макар и да е изчезнал в свободната природа, еленът на отец Давид не престанал да съществува, защото едно стадо било запазено в императорския ловен парк, който се намирал на юг от Пекин.
Еленът на отец Давид бил открит за европейската наука едва през втората половина на миналото столетие от френския натуралист Арман Давид — мисионер член-кореспондент на Парижкия природонаучен музей. Той бил първият европеец, допуснат в императорския парк в Пекин, където между другите интересни неща можал да види непознат и неизвестен дотогава за него вид елен, който служел като украса на парка. Според други автори Арман Давид само успял да „хвърли поглед" през оградата на строго охранявания парк. Така или иначе през следващата година ученият успял да изпрати две кожи от този елен, в Париж, където те били описани през 1866 г. от Милн-Едвардс. По-късно били изпратени и живи екземпляри от това ценна животно, които били пуснати в няколко зоопарка, където се аклиматизирали и започнали да се размножават.
През последното десетилетие на миналия век с елена на отец Давид се случили просто невероятни неща. По време на разлива на р. Хуанхе през 1894 г. нейните разбушували се води успели да пробият и да отнесат част от 70-километровата стена на императорския парк. Елените и другите животни се разбягали в околността, където били избити от гладуващото население. Малкото останали живи животни били изтребени по време на боксерското антиимпериалистическо въстание на китайските селяни и градската беднотия през 1900 г. През 1911 г. в Китай имало само два елена милу, които след десет години умрели. Еленът на отец Давид вече не се среща никъде по света на свобода Така еленът на отец Давид вече не се срещал в родината си.
А какво станало в Европа с докараните от Китай елени на отец Давид? Английският херцог Бедфорд, който притежавал няколко животни от този вид, решил през 1900 и 1901 г. да ги запази за идните поколения. У него се зародила щастливата идея да събере всички животни от зоологическите градини на Европа и от тях да създаде едно племенно стадо, като по този начин спаси рядкото животно от гибел. Тук в парка на английското абатство в Уубърн, стадото започнало да расте и през 1922 г. броят на животните достигнал цифрата 64.
По-късно, след Втората световна война, в известния Уйпснейд парк край Лондон били настанени 62 животни, които добре се аклиматизирали тук и успешно се размножили.
През 1963 г. общата численост на елена на отец Давид стигнала почетната цифра 400 животни. Сега еленът на отец Давид краси много зоопаркове в Европа и света, а през 1964 г. Лондонският зоопарк изпратил в Пекин две двойки елени, които добре се размножават в родината си.
Така само поради далновидността на един човек този ценен вид животно е запазен за идните поколения.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
