|
Зайцевъдството у нас е било добре развито и дори България е изнасяла месо и заешка вълна за страните от Европа. По времето на социализма се наблюдава бурно развитие на този отрасъл по съветски модел. По-късно обаче отрасълът запада, а в последните години зайцевъдството има любителски характер.
Малцина са хората, които могат да кажат, че отглеждането на зайци за тях е чисто хоби. Притиснати от тежката икономическа ситуация в страната, много стопани отглеждат зайци за задоволяване потребностите от месо на домакинствата си. Много от тях си задават въпроса дали не може да се печели от заешко месо. Има ли предпоставки за това? За всички, които се интересуват можем с радост да кажем, че такива предпоставки вече са налице:
Зайцевъдството - хоби или бизнес Зайцевъдството у нас е било добре развито и дори България е изнасяла месо и заешка вълна за страните от Европа. По времето на социализма се наблюдава бурно развитие на този отрасъл по съветски модел. По-късно обаче отрасълът запада, а в последните години зайцевъдството има любителски характер.
Малцина са хората, които могат да кажат, че отглеждането на зайци за тях е чисто хоби. Притиснати от тежката икономическа ситуация в страната, много стопани отглеждат зайци за задоволяване потребностите от месо на домакинствата си. Много от тях си задават въпроса дали не може да се печели от заешко месо. Има ли предпоставки за това? За всички, които се интересуват можем с радост да кажем, че такива предпоставки вече са налице:
На първо място това е увеличеното пазарно търсене - след като в ЕС бяха регистрирани случаи на "луда крава", консумацията на говеждо месо рязко намаля, значително се увеличи търсенето на други видове меса, включително и на заешкото. Страните от Западна Европа търсят допълнителни възможности за снабдяване със здравословни храни, а това дава шанс и на България, известна със съхранената си природа. Създадената само преди две години Национална асоциация на зайцевъдите бързо се разрастна и вече има регионални сдружения в цялата страна.
Сериозна предпоставка за развитие на зайцевъдството у нас е наличието на специализирана кланица в село Гулянци, Плевенско, като изкупните цени се движат между 2.50 - 2.80 лв. В момента кланицата работи за вътрешния пазар и има готовност да работи и за износ, но поради липсата на суровина, не работи с пълен капацитет. Направените пазарни анализи показват, че в следващите няколко години търсенето на заешко месо ще нараства, а Германия вероятно ще бъде един от основните ни клиенти.
Засега отглежданите у нас зайци не могат да отговорят на потребностите на българския пазар и търсенето на заешко месо е по-голямо от предлагането.
Не на последно място трябва да се посочат и изключително добрите качества на заешкото месо, което го прави предпочитано на трапезата на хората – месо с малко мазнини и нисък процент кости.
Производството на заешко месо е атрактивно не само заради голямото му търсена на международния пазар, заради болестите по другите животни опасни за човека, а и поради биологичните особености на домашния заек:
- голяма плодовитост - 8 озайчвания по 7 отбити;
- къса бременност - 28-30 дни;
- месодайна скорозрелост - 13 седмици;
- бърз растеж - за 3 месеца - 3 кг:
- добро оползотворяване на фуражите - 3 кг за 1 кг прираст,
- фуража е с по-ниска цена - заради по-ниското му съдържание на суров протеин - от 15 до 16 % /за сравнение в дажбата на пилета е 22 %/.Друго предимство на отглеждането на зайци са по-малките капиталовложения за изграждане на помещения, за снабдяване с необходимото оборудване, фураж и закупуване на разплодни мъжки и женски зайци, в сравнение с другите животновъдства. Описание на отглежданите породи зайци За развиването на бизнес, трябва да се заложи на най-продуктивните породи: Бял новозеландски и Калифорнийски заек и кръстоските между тях. Те най-добре отговарят на изискването на западноевропейците.
Бял новозеландски заек Зайците от бялата новозеландска порода са тясно специализирани за младо заешко месо. Породата е създадена през 1910г в САЩ. За първи път са весени в България през 1970 г, а втори внос се прави през 1977 г. През последните години масово се отглеждат в страната. Живата маса на възрастните животни е 4,5-5,2 кг. Дължината на тялото е 47-49 см. Зайците имат добре изразени месодайни форми, средно дълго тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена къса шия и широк гръб. Цветът на космената покривка е бял. Ушите са правостоящи, дълги 10-11 см. Очите са безцветни като при всички албиноси, но изглеждат червени, тъй като прозират кръвоносните съдове в очното дъно, а ноктите на краката леко розовеят.
Зайкините много добре понасят така наречените уплътнени озайчвания, т.е. те се заплождат до 10-я ден след раждането. В развитите страни от тях се получават по 7-8 озайчвания за година. Тези уплътнени озайчвания се получават в резултат на целенасочено водената развъдно-подобрителна работа в съчетание с балансирано хранене и добре организирано гледане на зайците.
С усъвършенстване на технологията на отглеждане и хранене се ликвидира опасността от аборти, причинени от недоимъчно хранене.
Зайкините се отличават с голяма скорозрелост, плодовитост, висока млечност и добри майчини качества. Те се използват за разплод на 4 - 4,5-месечна възраст, когато са достигнали 80% от живата маса на родителите. Раждат 8-10 зайчета, а често пъти и много повече. При отглеждане на зайчетата до 3-месечна възраст и при хранене с целодажбени гранулирани фуражи те достигат жива маса 2,5-2,7 кг, като за един кг прираст изразходват 2,8-3 кръмни единици.
Калифорнийски заек Породата е създадена В САЩ по метода на словното бъзпроизводително кръстосване. Първоначално през 1923 г. са кръстосани зайци от породите Чинчила с бели новозеландски зайци. Получените кръстоски отново са кръстосани през 1928 г. с хималайски зайци, след което се преминава към вътрешно развъждане.
Калифорнийските зайци, както и новозеландските се характеризират с добре изразени месодайни форми. Те имат малка, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена шия и дебел слой мускулатура в областта на гърба. Ушите са правостоящи с дължина не по-малка от 10,5-11 см. Тялото е късо, широко и набито. Костната система е здрава и лека, оцветяването е бяло, като ушите, муцунката, лапките и горната част на опашката са черно или тъмнокафяво оцветени.
Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5 - 5-месечна възраст. Млечността на зайкините е висока и те изхранват 7 - 8 и повече зайчета. Живата маса на възрастните животни е 4,5 - 5,2 кг. В млада възраст достигат жива маса 2,5 - 2,7 кг, и не отстъпват по нищо на белите новозеландски зайци. Отглеждане и развъждане на зайците За постигането на максималния брой от 7- 8 озайчвания за годината, зайците се отглеждат в закрити помещения, съблюдават се правила за хранене и се осигуряват оптимални условия за тяхното отглеждане. Необходимо е да се работи със зайци от упоменатите породи, които понасят такъв брой раждания.
Модела, който ще разгледаме е за 50 зайки - майки и полагащите се към тях 7 бр. мъжки зайци.
Зайкините майки се отглеждат по една в клетка. Мъжките зайци се отглеждат по един в клетка. Подрастващите за угояване от 30 до 60-дневна възраст се отглеждат по 7 - 8 в клетка, а от 60 до 90 дневна възраст по 6 бр. На зайче е необходимо да се осигури 0,08-0,10 кв.м подова площ от клетката. За влизащите новозакупени в основно стадо зайци е необходимо да са под карантина в отделно помещение, като женските се настаняват по З в клетка, а мъжките - по един. За всички категории зайци се използват стандартни метални клетки с размери 800 мм дължина. 600 мм дълбочина и 400 мм височина
Отворите на мрежата на пода са 15:50 мм, за да могат да изпадат екскрементите и зайците да не си нараняват краката, на страничните стени и тавана на клетката отворите са 25:50 мм с оглед икономия на метал.
Клетките за зайкините майки са разположени на един етаж, монтирани на винкелова носеща конструкция.
Подът на клетката е на височина 700 мм от земята с оглед по-лесното обслужване на животните.
Подрастващите от 30 до 90-дневна възраст, ремонтните и излезлите от основно стадо се отглеждат в клетки на два етажа. При двуетажното разположение на клетките под горния етаж е поставена отражателна ламарина. която да предпазва животните на долния етаж от падащите отгоре екскременти. С оглед по-лесното почистване желателно е и при едноетажното разположение да има такава ламарина. Двуетажното разположение на клетки е много удобно, защото се пести място.
За всички категории зайци клетките се оборудват с хранилка, а за зайкините майки - и с родилно сандъче. Желателно е клетките да се оборудват и с поилки, което многократно улеснява работата и предпазва водата от замърсяване.
Младите зайци да се отглеждат при най-благоприятни условия на хранене и гледане, за да се получат здрави с добро телосложение животни, които са приспособени към нашите условия.
На младите зайкини от основно стадо да се контролира плодовитостта, млечността, интензивността на растеж на малките зайчета и оползотворяването на фуражите. Зайкини раждали под 6 броя зайчета се бракуват.
До голяма степен плодовитостта на зайците зависи от тяхната възраст, а също така и от възрастта на мъжкия заек. Най-висока плодовитост се наблюдава, когато се покриват млади зайкини с млади зайци и млади зайкини с възрастни зайци, а наи-ниска е плодовитостта, когато се покриват стари зайкини със стари зайци. За целта се води личен картон на зайкините и мъжките разплодници, закачен отпред на хранилките. Заплождане, бременност и раждане Зайците от двете породи Бял новозеландски и Калифорнийски заек се заплождат до 4,5-5-месечна възраст. След тази възраст заплождането е трудно, защото зайкините затлъстяват.
За да бъде заплодена, зайкинята трябва да е разгонена, само тогава допуска мъжкия разплодник да я покрие. При разгонените зайкини външните полови органи са зачервени и подпухнали.
Случката винаги се извършва в клетката на мъжкия. Краят на случката се отбелязва с това, че мъжкият издава специфичен звук и пада по гръб или на една страна. Когато зайкинята е разгонена, случката (от пускането на зайкинята в клетката на мъжкия до приключването) продължава 1-2 минути. На ден един мъжки може да покрива по две зайкини, като му се дава 1 ден почивка.
Зайците от тези породи се запложат на 33 дневен ритъм 11 пъти в годината. Те имат заплодяемост 70%, като се получават реални 7,5 озайчвания за годината. Незаплодените зайкини се заплождат наново след палпация на 16 ден след заплождането.Установяването на бременност в този период от време е много важно поради това, че зайкините затлъстяват и трудно се заплождат.
Бременността е с продължителност 30-32 дни. От два до три дни преди очакваното раждане в клетката се поставя сандъче-гнездо. След преминаване рефлекса за риене на зайкинята, сандъчето се запьлва до половината от обема му със сено или слама, след което зайкинята оскубва гръдно-коремната си стена и приготвя родилния си кът. Раждането се извършва най-често през нощта или ранните сутрешни часове. Нужно е да се осигури максимално спокойствие на родилките. Те са особено нервни в първите часове след раждането. Това с особена сила важи за младите майки. В периода на раждането е абсолютно недопустимо зайките да останат без вода. Това понякога завършва фатално за тях. След раждането се прави преглед на зайчилото - записва се броят на родените зайчета в това число живо и мъртвородените. Малките са голи и слепи. Започват да се окосмяват веднага след раждането, а проглеждат на 10-12-я ден. До 18-20 дена те се хранят само с майчино мляко, след което прояждат от фуража на майката Отбиване на зайчетата Зайчетата се отбиват на 28-я ден, като им се определя пола, сортират се и се настаняват в друга клетка по 7 - 8 бр. в клетка. Определяне на пола При възрастните животни половият деморфизъм е ясно изразен. При мъжките животни главата е по-голяма, по-груба в сравнение с тази на женските. При обръщане на заека по гръб ясно се виждат половите белези, скроталните торби, тестисите, при натискане в областта на половите органи ясно се вижда половия член.
При женските главата е по-лека в сравнение с мъжките, женските полови органи отчетливо се виждат. При отбиването на зайците на 28-дневна възраст половия деморфизъм не е ясно изразен. За целта зайчето се хваща за кожата в областта на лопатките и задната му част се опира на работна маса или друга удобна за целта площадка. С другата ръка с помощта на палеца и показалеца натискаме в областта на полобите органи, а със средния и безименния пръст изтласкваме опашката назад и гледаме. При женските има два отвора и този към коремната стена е леко удължен. При мъжките има два закръглени отвора. Хранене на зайците Във фермата зайците задължително се хранят със специално приготвен за тях гранулиран фураж. Може да се дава допълнително слама, сено, люцерна, овес при строго съблюдаване на количествата. Те набавят необходимите влакнини на зайците. Храненето е два пъти на ден – сутрин и вечер по възможност в едни и същи часове. Профилактика за опазване здравето на зайците Оптималната температура на въздуха в помещенията е от 14 до 18 градуса с допустими отклонения от 6 до 25 градуса , а относителна-та влажност трябва да бъде в границите от 75 до 80%. Вентилацията трябва да бъде принудителна със скорост на въздушния поток не повече от 0,3 м/секунда на височината на клетките. Въздухообменът се поддържа 3 куб.м/час през зимата и 6 куб.м/час през лятото. Съдържанието на вредни газове трябва да бъде в хигиенните норми. За въглероден двуокис е 0,2%, за амоняка - 0,01 mg/l, а за сероводорода - 0.015 mg/l. Осветлението е изкуствено или естествено като продължителността му се изменя от 12 до 18 часа в зависимост от възрастта и направлението на отглеждане на зайците.
Отглеждането на зайци изисква основни познания за особеностите
на тези животни и трябва да се полагат грижи за предпазването им от
заболявания, както и да озраничават и да се ликвидират бързо появилите се.
Зайците боледуват от заразни, паразитни и незаразни болести. Болното животно винаги показва някои отклонения от нормалното си поведение, които правят впечатление, като например:
- намаляване на подвижността
- липса на апетит
- настръхване на косъма
- ниско държане на главата
- размекване на изпражненията.
При съмнения за заболявания е болните да се изолират, за да нямат контакт с останалите. ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ 1. Най-опасната е хеморагична болест /Китайска чума/. Боледуват
зайци над двумесечна възраст. За предпазване от нея зайчетата се ваксинират на 40-45 дневна възраст, а майките два пъти годишно.
2. Миксоматозата е друга опасна заразна болест. За нея също се извършва ваксинация.
3. Колибактериозата и пастьорелозата са заболявания, които се появяват при лоша хигиена на отглеждане, при което се понижават защитните сили на организма - при простуда, прегряване, висока влажност, хранене с неподходящ фураж НЕЗАРАЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Най-често срещани са възпалението на стомаха, червата и белия дроб.
Паразитни болести
1. Основен проблем предстаблява кокцидиозата. Лекува се успешно чрез поставянето на подходящ кокцидиостатик във фуража.
2. Заешка острица - лесно може да се лекува с широкоспектърни антихелминтици, приложени както с водата за пиене, така и с фуража.
3. Цистицеркози. Те са два вида: заешка и ценуроза, причинени от тении паразитиращи в организма на кучето. Зайците са междинни гостоприемници на тези тении. Препоръчва се да се избягва контакта между зайци и кучета.
4. Краста, която бива три вида: сърбежна, краста в областта на главата, ушна краста. Лекуването им не представлява проблем, защото в момента има достатъчно акарицидни средства. ПРАВИЛА за намаляване до минимум заболяемостта във фермите. • Закупуването на зайците да става само от ферми, в които няма заразни и паразитни болести.
• Новозакупените зайци да се карантинират за период от 30 дни.През това време се извършват прегледи от ветеринарен лекар за носителство на заразни и паразитни болести
• Срещу вирусните заразни болести се извършват профилактични ваксинации по точно определена схема както за малките зайчета, така и за родителите.
• От 20 ден на бременността до раждането се прибавя поливитаминен препарат във водата за пиене.
• Всеки месец по същото време е желателно поливитаминен препарат да приемат и мъжките разплодници.
• На всеки 2-3 месеца се прибавят широкоспектърен антибиотик и кокцидиостатик във водата за пиене
• Два пъти годишно родителите се обезпаразитяват срещу вътрешни и външни паразити
• След раждането майките се инжектират с хормона ОКСИТОЦИН
• Два пъти годишно се извършва основна дезинфекция във фермата, а два пъти седмично - текуща с подходящи дезинфектанти.
Спазването на добра хигиена в помещението и клетките, съпроводено с подходяща дезинфекция и храненето с подходящ и пълноценен фураж до голяма степен определя доброто здравословно състояние на зайците.
На всички, които ще харесат тази идея и смятат да вложат пари, време и ентусиазъм желаем успех! Това е един начин да оползотворите стопанския си двор и свободното си време и да получите добър доход за труда си. Това е лек и приятен бизнес, който ще ангажира семейството ви, дори и децата с радост ще ви помагат! ВЗЕТО ОТ: http://ferma-za-zaici.hit.bg/
 |
