|
(Gymnobelideus), който може да бъде наречен още катерицов посум, а някои го наричат и торбест съсел, принадлежи към сем. Посуми (Phalangeridae) от разр. Торбести (Marsupialia). Той има родствени връзки с примитивните посуми-пигмеи и едновременно с това се явява като звено между тях и по-сложно устроените посуми от род Petaurus. Фиг-66.
Посумът на Ледбетър е дребно торбесто животно, тялото на което достига на дължина 15—18 см; опашката му е също. толкова дълга. Козината му е къса, тънка и гъста. Цветът й от предната половина на тялото варира от сив до сивокафяв, докато цветът на долната половина е светлосив в основата си и пясъчножълт към върха. На гърба — от темето до опашката, минава тъмна ивица, която у различните индивиди има и различна ширина, но обикновено към средата на гърба се разширява. От двете страни на муцунката на катерицовия посум има по две черни ивички, едната от които минава от основата на ухото до долната челюст, а другата — от края на ухото до окото.
Тъй като посумът на Ледбетър е съвсем рядък и води нощен начин на живот, биологията му все още не е добре позната. Известно е само това, че води дървесен начин на живот, и се предполага, че се храни главно с едри насекоми и ларвите им. Самият той става жертва на совите и на някои торбести хищници.
Посумите на Австралия са открити -от английския мореплавател Джеймз Кук (1728—1775), изследовател на крайбрежието на Източна Австралия. Той забелязал приликата между американския опосум и откритото от него животно и го нарекъл опосум. Но когато писал отчета си, случайно забравил първата буква и написал „посум" вместо ,,опосум". Така и му останало сгрешеното наименование. Торбестият посум на Ледбетър пък бил открит и описан: едва през втората половина на миналото столетие, а именно през 1867 г., от Фредерик Макой — по това време директор на Националния музей „Виктория.'' Първите два екземпляра били намерени в долината на река Бас в щата Виктория. През 1901 г. и през 1910 г. били доставени два нови екземпляра, първият от които бил отстрелян в същия район, а вторият бил уловен в блатото Ку Вирап (сега пресушено) на 50 км северно от р. Бас. През 1931 г. бил открит и пети екземпляр от това животно в района Монт-Уилс на височина повече от 1000 метра.
Това били единствените 5 известни музейни екземпляра от катерицовия посум, предимно препарирани кожи, които напомняли за него. След това той изчезнал и зоолозите решили да го впишат з траурния поменик на изчезналите видове.
В продължение на много години специалистите търсели посума на Ледбетър в щата Виктория, предимно в източните му райони, но от животното нямало и помен. Едва през 1961 г. щастието се усмихнало на научния сътрудник от Националния музей „Виктория" X. Е. Уилкинсьн. Като изследвал фауната на бозайниците в долината Кимберлънд. която се намира на около 80 км от Мелбърн, сторило му се, че забелязал катерицов посум. По-късно търсенията му се потвърдили — били уловени четири животни.
През следващите години посумът на Ледбетър бил наблюдаван и на други места: едно животно било видяно в евкалиптова горичка на височина около хиляда метра на склоновете на възвишението Бен Керн; друго било наблюдавано през октомври същата година североизточно от Блякс-Спер-Роуд. През март 1963 г. пък било открито мъртво женско животно край Уорбертън, а Уилкинсън след няколко дни видял в този район живо животно.
И така преди двадесет години катерицовият посум в Австралия бил отново открит. За радост на зоолозите и австралийските природолюбители това интересно и миловидно животно „възкръснало" от мъртвите. Трябва да се каже обаче, че още по времето на неговото първо откриване през 1867 г., т. е. 33 години след заселването на първите европейци в района на щата Виктория, катерицовият посум бил рядък. За един период от близо сто години от него били открити само 5—6 животни. Днес се знае, че има една сравнително неголяма колония от посума Ледбетър в щата Виктория, на около 80 км североизточно от Мелбърн. Открит е вече и на други места, но трябва да се отбележи, че това животно непременно е свързано с гъстите евкалиптови гори.
Понастоящем посумът на Ледбетър в щата Виктория се намира изцяло под защитата на закона. Нещо повече — там, където той се среща, за по-голяма сигурност достъпът на хора е ограничен. Част от територията, където живее споменатата колония от посума на Ледбетър, вече е обявена за резерват. Това дава основание да се смята, че животното, макар и много рядко, ще бъде запазено от пълно унищожаване. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
