|
Страшен и опасен. В легендите, които се разказват за вампира, има и някаква истина. Въпреки малките си размери (приблизително колкото млад плъх) този летящ бозайник, обитател на Централна и Южна Америка, съвсем не е безопасен. Нещо повече, неговият външен вид не е по - привлекателен от нрава му. Храни се изключително с кръв, като изсмуква около 30 куб. см. на нощ. Напада преди всичко бозайници и причинява значителни вреди в районите с развито животновъдство. Слюнката му съдържа антикоагулираща субстанция.
Прилеп вампир Страшен и опасен. В легендите, които се разказват за вампира, има и някаква истина. Въпреки малките си размери (приблизително колкото млад плъх) този летящ бозайник, обитател на Централна и Южна Америка, съвсем не е безопасен. Нещо повече, неговият външен вид не е по - привлекателен от нрава му. Храни се изключително с кръв, като изсмуква около 30 куб. см. на нощ. Напада преди всичко бозайници и причинява значителни вреди в районите с развито животновъдство. Слюнката му съдържа антикоагулираща субстанция. След като напусне жертвата си, на която се е наситил, ухапаното място не се затваря и кръвта продължава да изтича. Съществува и друга опасност. Като преминава от едно животно на друго, вампирът допринася активно за разпространението на някои заразни болести, от които най - страшна е бесът. Той взема всяка година многобройни жертви, по - специално в стадата от говеда и коне. Акробатична ловкост. Вампирът, който се приспособява към всякаква среда на живот, има висока численост в цялата си област на разпространение - от Мексико до Южна Аржентина. Живее в многобройни колонии, които може да наброяват до 2000 индивида. Често споделя територията и убежищата си с други видове прилепи, чийто режим на хранене (насекоми и плодове) не го конкурира. Предпочита да живее в пещери, а когато те липсват - в хралупи на дървета. Вампирът е специалист по бръснещия полет. По време на своите нощни ловувания лети бързо и с лекота и се придвижва без усилие на по - малко от 2м над земята. Когато кацне, за да приближи жертвата, която е открил, ловкостта му не е по - малка. Тогава той може да бяга и да скача, като си служи едновременно със задните крайници и пред мишниците си, които са особено добре развити. Характерни за обикновения вампир са ушите със заострена ушна мида. Трябва да се отбележи също особеното развитие на резците. Те са силно заострени и му позволяват да пробие често пъти дебелия епидермис на жертвите си. Задните лапи са сравнително къси, със силно и гъвкаво стъпало.
Коментари () |
|
|
|
 |
