|
Прилепите - за да не изчезнат! Едва ли има животно, по несправедливо свързвано с дявола и нечистите сили от прилепа
Въпреки че хората ги наричат "летящи мишки", тези бозайници са по-скоро сродници на таралежа и къртицата, отколкото на гризачите. Всъщност прилепите обособяват отделен разред бозайници - Ръкокрили, заел сегашната си екологична ниша още преди еоцена и останал досега относително непроменен.
Прилепите са единствените активно летящи бозайници, уникални със своя начин на ориентиране чрез ехолокация. Всички видове в Европа водят нощен живот, като се хранят само с насекоми и дребни членестоноги. Те са "потайни" животни, никога не проявяват агресивност и присъствието на човека крие по-скоро заплаха за тях, отколкото за самия него.
Познати са 30 вида европейски прилепи, като 29 от тях се срещат в България. За щастие някои от тях са все още многочислени. Затова страната ни е от изключителна важност като едно от малкото места, където все още има шанс тези животни да бъдат добре проучени. Всички видове прилепи и техните убежища у нас са защитени от закона.
Основно европейските прилепи принадлежат към две семейства - Гладконоси и Подковоноси. Освен различните форми на носа, съществуват и разлики в характеристиките на ултразвуковите сигнали, които издават. Видовете прилепи са специализирани в лов на разнородни групи насекоми, които обитават различни екологични пространства. Обикновено няколко видове правят смесени колонии и обитават една местност и даже една пещера, без да се конкурират по отношение на храната. Ловувайки те изразходват много енергия и затова за една нощ обикновено един прилеп изяжда до 30% от теглото си, а за един сезон "менюто" му включва 2 кг насекоми.
Според предпочитанията си към убежища прилепите се делят на пещеролюбиви - обитатели на естествени и изкуствени пещери, горски - живеят в стари хралупати дървета, къщички за птици и синантропни, които обитават изоставени постройки (тавани, мазета, под керемидите), а също и къщи, стига някой да не ги безпокои там! Някои видове са колониални, при други един мъжки съжителства с харем от няколко женски, а има и самотници.
През размножителния период от май до края на юли е особено опасно да се влиза в пещери и да се безпокоят кърмещите майки и малките прилепчета, защото веднъж паднало на земята, малкото е напълно безпомощно и загива.
Есента е също важен период за прилепите. Тогава те интензивно ловуват, натрупвайки достатъчно запаси от подкожна мазнина, за да изкарат зимния си сън. Някои видове почти удвояват теглото си. Към края на сезона правят смесени колонии и се извършва оплождането на женските. Оплодената яйцеклетка на ранен стадий от развитието си остава в утробата и доста прилепи презимуват бременни. Те могат да "подновят" бременността в най-подходящия период на следващите години и да осигурят успешното развитие на поколението си. През пролетта мъжките и женските се разделят, за да се формират размножителните колонии. Повечето прилепи извършват пролетно-есенни миграции, свързани с промяната на убежищата им.
Прилепите имат малко естествени врагове - нощни грабливи птици или бозайници като белката. Единствената реална заплаха за тези крехки и абсолютно безвредни животни засега е човекът с неговото невежество и суеверие. Често хората ги прогонват или безпокоят. Особено опасно е влизането в пещери с големи колонии през зимата и в размножителния период, когато те са изключително уязвими. Но най-сериозните заплахи са свързани с унищожаване на местообитанията им - изсичането на старите гори, използването на пещерите за туристически и стопански цели, замърсяването и изсушаването на естествените водоеми.
Множество световни и европейски организации си поставят за цел проучването и запазването на прилепите. В България такава е Групата за изследване и защита на прилепите. Макар все още многобройни, българските прилепи също са сериозно застрашени. Засега можем да (твърдим, че у нас все още не изчезват, но веднъж напуснат ли ни, колкото и средства да се хвърлят, те няма отново да се върнат!
Затова отправяме призив за сътрудничество към всички, съпричастни на проблема.
Адресът ни е:
Група за изследване и защита на прилепите
Национален Природонаучен музей
София - 1000, бул. Цар Освободител № 1
тел.: 02 / 988 51 15 (673) или 946 65 58, факс:02 / 946 64 58
Коментари () |
|
|
|
 |
